euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Точно преди месец, за целите на конференцията „Повече работни места за Европа”, бяха оповестени обобщени резултати относно социалното положение и нивата на заетост в ЕС. Всички маркери, че поредната метаморфоза на кризата вече е факт, са налице. След като нанесе сериозни щети върху финансовия сектор, а след това и върху икономиките на държавите-членки, новото й „превъплъщение” „удря” директно европейските граждани и домакинствата им. В края на септември излезе Прегледът за заетостта и социалното положение към второто тримесечие на 2012 г., който очерта някои опасни тенденции за поляризация на трудовите пазари между страните-членки, за недобър социален климат в 17 страни-членки и за риска от загуба на потенциала цяло поколение продуктивни и талантливи младежи, които в момента или не откриват работа, или работят в несигурна среда, с неясни перспективи.

В експертната разработка последната от изброените тенденции е определена като „въпрос, който формулира най-спешния социален проблем на нашето време” и която Жозе Мануел Барозу изтъкна като опасение в речта си по повод откриването на конференцията „Повече работни места за Европа” на 6 септември 2012 г.

Тенденции в не/заетостта

Особено тревожен е фактът, че безработицата продължава да нараства и е достигнала исторически рекорд от 25.3 милиона души - с 2.6 милиона повече (+11.6 %) в сравнение с март 2011 г. Процентът на незаетите лица е нараснал в 17 държави-членки. Трайно безработните съставляват 4.5% от активното население, като за последната година те са се увеличили с 0.4%. В първото тримесечие на 2012 г. е отчетен най-големият спад на заетите лица на пълно работно време от началото на финансовата криза, намаляващи с 1.45 млн. души на година, докато броят на работещите на половин работен ден нараства с до 590 000 души.

Най-голям ръст на безработицата от юли 2011 г. насам бележат Испания - с 3.4%, Португалия и Кипър – с 3.2%, Италия – с 2.5% и България – с 1.3%. В еврозоната за последната година и половина спадът в заетостта възлиза на 0.6% (915 000 души), докато за целия ЕС е 0.2% (485 000 души). Липсата на перспективи за работа естествено довежда и до намалена икономическа активност. Тя личи от все по-големия брой млади хора, които нито работят, нито продължават образованието си. За първото тримесечие на 2012 г. в тази категория попадат около 13.2% от младежите. Обемът на тази група варира в различните държави, като най-малък той е в Холандия и Люксембург (около 5%) и най-голям – в България, Италия и Румъния (над 20%).

Младежката безработица не бележи негативна тенденция във второто тримесечие на годината, но е един от показателите, при които ясно личат задълбочаващите се различия в страните-членки. Нивото й при 12 държави продължава да надхвърля 25%. Сред страните с най-високи стойности на този показател са Испания – с 52.9%, Словакия – 37.8%, Португалия – 36.4%, Италия – 35.3%, Ирландия – 30.7%. За България младежката безработица възлиза на 29.4%. Единствено три от 27-те държави-членки имат относително ниски нива на незаетост на младежите – Австрия с 8.9%, Германия – 8.0% и Холандия – 9.2%.

За поляризацията в трудовите пазари между държавите-членки свидетелства и разликата между най-ниската стойност на безработицата в ЕС (в Австрия - 4.5 %) и най-високата стойност (в Испания - 25.1 %) от рекордните 20.6 процентни пункта. Както и личи от показателите по-горе, ефектите от кризата се чувстват по различен начин от гражданите на отделните страни-членки и се отразяват в различна степен върху пазара на труда и стандарта на живот. От резултатите от извършено проучване върху състоянието на домакинствата става ясно, че финансовата ситуация за домакинствата се е влошила при близо половината от страните-членки. Такава тенденция е най-изявена в Кипър, Словакия, Италия и Белгия. От друга страна, за силно подобрение свидетелстват потребителските мнения за финансовото положение на домакинствата в Чехия, Литва и Румъния

Социалният климат на ЕС - в отрицателната скала

По данни от доклада към юли 2012 г. общото доверие в икономиката е достигнало най-ниската си точка от три години насам. Като допълнителен инструмент за анализ на ефектите от кризата е използвано проучване, извършено върху 26 622 души от всички страни-членки (по около 1000 граждани от държава) – представителна извадка на населението във възрастова група над 15 г. Те са интервюирани в три направления: оценка на сегашната ситуация, бъдещи прогнози (за следващите 12 месеца) и равносметка за периода преди 5 години. Проучването покрива около 15 теми, които са свързани с удовлетвореността на гражданите от живота им като цяло, както и по-конкретни мнения върху въпроси относно работното им положение, обстановката в района, в който живеят; финансовото положение на домакинствата; икономическата ситуация в страната; стандарта; качеството на публичната администрация; заетостта; социалната защита; здравните и социалните грижи и други.

Макар по данните на европейската служба „Евробарометър” общо погледнато отношението на гражданите към обхваналата Европа рецесия да е сравнително неутрално (изчисленият индекс е средно -0.8 (по скала от -10 до +10) и вариращо в зависимост от географски и социо-демографски фактори), в седемнадесет държави то все пак е в негативната скала - от -0.4 до -5.8. Индексът варира сред различните държави в зависимост от степента на тяхната уязвимост от кризата. Така например той е най-висок във Финландия, Белгия, Люксембург, Холандия, Швеция, Дания, Австрия и Германия. С Малта и Великобритания, където е изчислен на положителния 0.1, се очертава и групата на 10-те, където гражданите не са крайно обезсърчени от кризата.

В другия лагер се нареждат държавите от „периферията” и тези на помощни програми, чиито икономики пострадаха драстично в последните години. Индексът на социалния климат в Гърция спада с всяка година от 2009 насам, като за последната се отчита особено голяма разлика от 1.2 пункта ( т.е. от -4.6 за 2011 г. до -5.8 за 2012 г.). Най-драстично намаление в индекса за социалния климат обаче бележи Италия. Там за една година той е достигнал ниво от -1.1 до -3.1. При Португалия и Испания, които пострадаха значително от кризата в еврозоната, също се наблюдава по-негативно възприемане на социалните явления с около 0.5 при всяка, достигайки до -2.1 за Португалия и съответно -3.2 за Испания.

Антикризисният подход на ЕС

Миналата седмица, в четвъртък, се състоя среща на Съвета на министрите по заетостта и социалните политики в Люксембург, на която бяха потвърдени заключенията по Пакета от мерки за увеличаване на заетостта, одобрен през април 2012 г. Комисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор подчерта, че този набор от действия трябва да се прилага бързо чрез механизмите на Европейския семестър. Посоките, в които ще се работи, са няколко: създаване на работни места, възстановяване на динамиката на трудовия пазар и подобряване на управлението на политиките по заетост и сътрудничество със социалните партньори.

В речта си от 6 септември 2012 г. по време на конференцията в Брюксел комисар Андор обобщи стратегията на ЕС срещу влошаващата се социална среда с думите: „Дневният ред за възстановяване търсенето на работна ръка се състои от реформи и инвестиции, свързване на макро- и микроикономиката и подсигуряване на обвързаност между политиките в различните сфери. Най-вече обаче дневният ред трябва да е с приоритет обединяването на човешкия капитал. Социалните партньори, националните парламенти, компаниите, министерствата, регионалните и местни власти, европейските институции, институциите на пазара на труда – всички трябва да обединим усилия, за да върнем хората на работа и с това да поведем Европа към 'оздравяването й'." Разчитаме, че екипният труд ще даде резултати.