Политичността на ЕК вече предизвиква тревога в ЕЦБ

Аделина Марини, September 13, 2016

В петък по обяд се случи нещо необичайно, предзнаменуващо много тежък разговор за бъдещето на Европа, който и без друго не е лек. Това се случи след неформалната среща на Еврогрупата в Братислава, която трябваше да излъчи обичайните послания към Гърция за изпълнението на третата й спасителна програма, както и да съобщи за някои, иначе, скучновати въпроси. И наистина в началото пресконференцията след срещата се занимаваше точно с това, но неизбежно отново се стигна до въпроси доколко правилно е било решението на ЕК да не накаже Испания и Португалия, че системно нарушават фискалните правила и то с много популистки аргумент - ръста на популизма и евроскептицизма.

Провокиран от журналистически въпрос или по-скоро от отговора на еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи), Беноа Кьоре, член на Изпълнителното бюро на Европейската централна банка (Франция), отправи изтънчена критика като направи изрично уговорката, че думите му не са конкретно за Испания и Португалия. "Решенията за Испания и Португалия са съвместни на ЕК и Съвета и ЕЦБ няма мандат за това. Но тук имаме много по-голям залог. В Европа имаме фискална рамка, която е базирана на правила. Договорили сме се и това е и същината в доклада на петимата председатели, че правилата ще се спазват по прозрачен, последователен и предвидим начин. Така че, тук имаме повече от един залог и със сигурност искаме да избегнем ситуация, при която правилата не се прилагат по прозрачен, последователен и предвидим начин, защото това ще постави доверието в цялата система под риск", каза Беноа Кьоре.

Той добави, че ако ще се върви към по-дълбок фискален съюз, е необходимо да има "прозрачна, последователна и предсказуема рамка" - думи, които повтори за трети път. "Така че, каквото и да решат Комисията и Съвета - а аз напълно им вярвам, че ще вземат правилното решение - то ще има последствия и в дългосрочен план", беше недвусмисленото послание на френския член на изпълнителното бюро на ЕЦБ.

Какво реши ЕК за Испания и Португалия?

След като с години ЕК даваше отсрочки на Испания да коригира прекомерния си бюджетен дефицит и толерираше подобни практики в Португалия, която пък премина през тежък период под спасителната програма на Тройката, Съветът тази година не издържа и поиска на двете страни да бъдат наложени санкции за системно нарушение на Пакта за стабилност и растеж. При представянето на тазгодишните конкретни препоръки ЕК реши да не наказва Испания и Португалия и им даде нови отсрочки. След като Съветът възропта на 27 юли Комисията отново реши да не глобява Лисабон и Мадрид и им даде отсрочка на отсрочките.

През пролетта ЕК даде [на английски език] на Испания срок до 2017-а да коригира бюджетния си дефицит като за тази година поиска Мадрид да го свие до 3.7% от брутния вътрешен продукт, за да може догодина той да падне под 3-процентовата бариера до 2.5%. На 27 юли Комисията отстъпи и от тази си отстъпка като даде [на английски език] на Мадрид още една година за връщане в границите - 2018. Освен това за тази година ЕК позволи на Испания да намали бюджетния си дефицит до 4.6% вместо 3.7%, а за догодина до 3.1% от БВП вместо 2.5%. През 2018-а година Испания трябва да доведе дефицита си до 2.2% от брутния вътрешен продукт.

Що се отнася до Португалия, ЕК през пролетта поиска [на английски език] бюджетният дефицит да спадне до 2.3% от БВП като препоръча на страната да направи фискална корекция от минимум 0.6% от БВП догодина. От Португалия се очакваше също до февруари догодина да бъде направен цялостен анализ на разходите на всички нива на публичната администрация. През юли обаче ЕК отпусна [на английски език] колана на Португалия като заложи нова цел за бюджетния дефицит от 2.5% от БВП. Нещо повече, в решението на Комисията се казва, че тази цел не включва последиците от евентуална подкрепа за проблемни банки.

Комисията беше принудена дълго да се обяснява защо е взела това решение, което освен че не предвижда глоби, отлага и решението за спиране на еврофондовете, което се съдържа в санкциите за нарушение на фискалните правила. ЕК отчита реформаторските усилия и на двете страни и затова препоръчва на Съвета да не ги глобява. Заместник-председателят на ЕК за еврото Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) припомни, че законът позволява намаляване и дори анулиране на глобите в случай на извънредни обстоятелства. Той обясни, че двете страни са положили значителни усилия през последните 7 години и са постигнали значителна консолидация на публичните си финанси. Не бива да се забравя, каза още той при обявяването на решението, че двете страни са изправени пред много дълбоки социални предизвикателства - висока безработица.

"Според мен взехме най-мъдрото решение в икономически план. Дори и символична глоба нямаше да бъде разбрана от хората ... Наказателен подход нямаше да бъде правилното решение във време, когато хората се съмняват в Европа", обясни тогава комисар Московиси. И точно в това е проблемът. Не че ЕК е направила поредни отстъпки на Испания и Португалия, тъй като го е правила вече няколко пъти. Проблемът е в аргументацията, с която го направи. Както показа Бризходът, борбата с евроскептицизма е успешна, когато се покаже, че "техните" решения водят към бедствия, а не когато демонтираме правила, създадени за да се справят с криза, възникнала до голяма степен и от неспазване на правилата. Още повече, че за създаването на новите правила е вложена огромна енергия и време.

"Решението на Комисията да не налага санкции на Испания и Португалия от страх от нарастващия евроскептицизъм в тези страни не взима предвид факта, че решението ще подхрани евроскептицизма в страни, които следват правилата. Щеше да е по-добре, ако беше препоръчана малка, но символична глоба, тъй като това щеше да изпрати сигнал към правителствата, че фискалните правила трябва да се взимат сериозно", каза тогава влиятелната евродепутатка Силви Гулар (АЛДЕ, Франция), член на икономическата комисия на Европарламента.

Около обявяването на решението на ЕК се спекулираше в големи международни медии, че силен натиск да не се наложат глоби на двете страни е упражнен от германския министър на финансите Волфганг Шойбле. Въпрос на холандски журналист по време на пресконференцията след Еврогрупата на 9 септември вбеси Пиер Московиси, който сигурно беше разбрал посланието на сънародника си Беноа Кьоре съвсем правилно, нищо че го цитира в съвсем друг контекст в излиянието си, в което дори се отказа от дипломатичния тон.

"Извинявайте, че отново се намесвам, но ми писна от подобни обвинения или нападки върху ЕК в период, когато хората виждат, че популизмът е заплаха и че ЕК е атакувана", каза Московиси и подчерта, че решенията на Комисията не са политизирани. "Ние сме политическа, а не политизирана комисия". Той подходи към разясненията по темата по пилатовски като обясни, че всъщност отговорност за решението носи Съветът. "Решенията бяха взети през юли по предложение на ЕК. Те бяха одобрени от финансовите министри през август и тези решения просто трябва да се прилагат", каза той. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) върна топката към ЕК:

"Не знам кой на кого се е обадил, дали това е било натиск или просто информиране. Имаме отделни роли. Комисията има своя роля и след това идва Съветът. Подкрепата в Съвета беше единодушна в рамките на тези процедурни линии. Аз съм най-големият привърженик на Комисията по много проста причина - че вярвам, че пактът, който обвързва всички ни, се нуждае от независим надзор и от независим рефер, а Комисията е единствената, която може да играе тази роля", каза той и припомни, че когато са били подсилени фискалните правила в отговор на дълговата криза в еврозоната, всички са се съгласили, че ЕК трябва да има много силна, независима роля в прилагането им. Той на няколко пъти натърти, че ЕС се нуждае от силна Комисия.

Посланието му може да се тълкува като насочено към два адресата - Комисията, която вече трупа сериозен негатив заради политизираността си, и Съвета, който все повече се държи сякаш Комисията му е придатък. Ако ЕК не изпълнява основната си роля, заради която е създадена, а именно да гарантира, че европейското законодателство спазва, нуждата от нея автоматично отпада. Това от своя страна води до значително намаляване на ролята на Европейския парламент, тъй като той е единственият орган, пред когото ЕК се отчита публично и пред когото се отчита и Съветът под една или друга форма.

Маргинализирането на тези две ключови институции връща Съюза няколко крачки назад към междуправителствения подход, който позволява страните-членки да се договарят помежду си и да изграждат съюзи вътре в Съюза. Малка е крачката от такава ситуация до причините, заради които ЕС беше създаден. В този смисъл може би е показателно, че унгарският премиер Виктор Орбан, който е основен двигател на непочитането на европейските правила и закони в друга сфера, поиска точно това - да се отслаби ролята на Европейския парламент. В редовната си лятна реч [на английски език] пред унгарското малцинство в Румъния той заяви, че най-голямата грешка на ЕС от последните няколко години е да се подсили ролята на Европейския парламент.

В ЕС от години се говори за бъдещето на еврозоната. В отговор на кризата страните-членки възложиха през 2012-а година на председателя на Европейския съвет да изготви план за задълбочаването на интеграцията. Този план беше приложен частично и впоследствие беше заменен от нов, известен като доклад на петимата председатели. Той съдържа визия за значително задълбочаване на интеграцията във валутния клуб, която обаче няма да е възможна, ако правилата не се спазват, както отбеляза и Беноа Кьоре. Решението на ЕК и Съвета да се дадат още отстъпки на Испания и Португалия е сериозна пречка не само пред задълбочаването на еврозоната, но и за оцеляването й в сегашния й вид.

Изказването на г-н Кьоре е продължение на упоритото повтаряне от страна на шефа на ЕЦБ Марио Драги, че паричната политика не е достатъчна сама за себе си за пълното икономическо възстановяване. Миналата седмица той призова правителствата значително да ускорят структурните реформи, от които, каза той, се нуждаят всички страни-членки. По думите му фискалната политика трябва да подкрепя икономическото възстановяване, но при пълното спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж.

Изобщо много лош сигнал е, че ЕК се отказва от прилагането на правилата по политически причини, докато в същото време се опитва да убеди Полша, че правилата са тези, които правят ЕС най-голямото постижение в Европа. Ако ЕК е склонна да отмени правилата, заради политическата ситуация в една страна-членка, защо се притеснява, ако друга членка отменя правилата си по свои си причини? Поведението на ЕК спрямо фискалната политика е не по-малък популизъм от този, от който тя се страхува. По-рано тази година шефът на спасителния фонд на еврозоната Клаус Реглинг заяви в реч в Полша, че заради кризата, страните-членки са дали на Комисията по-големи правомощия да прилага новите правила. "И аз бих искал да поощря Брюксел да се възползва максимално добре от това", каза г-н Реглинг през юни.

Бъдещето на ЕС и еврозоната в частност ще бъде част от разговорите по време на срещата на върха на ЕС в Братислава в края на седмицата. Въпреки че дневният ред на лидерите ще бъде доминиран от проблемите с миграцията и тероризма, очаква се икономическите теми също да бъдат застъпени подобаващо. euinside ще бъде в Братислава и ще ви информира подробно за разговорите там.

Дълговата криза в еврозоната