euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кризата вече е окончателно приключила, бюджетната политика вече няма значение, правилата не важат по време на избори. Това са посланията от тазгодишния Европейски семестър, чиято кулминация беше представянето на националните конкретни препоръки на 18 май. Тогава ЕК отново показа какво означава да бъде политическа - огъна правилата така, че да могат да бъдат избегнати, с което на практика сведе Европейския семестър до безсмислено упражнение. А семестърът беше най-важното решение на тежката икономическа и финансова криза, в която изпадна ЕС през 2009-а година. Създаването му отне повече от две години институционален и политически труд, чиято цел беше да създаде механизъм за предотвратяване на бъдещи кризи. Сегашната политическа конюнктура в ЕС обаче е враждебно настроена към европейските правила. 

С все по-голямото превземане на политически територии от евроскептиците и националистите Комисията на Жан-Клод Юнкер реши, че е по-благоразумно да отстъпи от правилата, вместо да даде още храна на антиевропейските сили. Тази година ЕК дори не направи опит да се скрие зад брюкселски словесни еквлибристики. Еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи), пред примирения поглед на заместник-председателя на ЕК Валдис Домбровскис (Латвия, ЕНП) каза съвсем директно, че тази година зад препоръките и бюджетните решения стоят "икономически, социални и политически реалности". Това е сериозен напредък в сравнение с миналата година, когато ЕК просто прехвърли топката върху страните-членки. 

Без санкции за Португалия и Испания

Досега ЕК не е налагала санкции върху никоя страна-членка за нарушаване на фискалните правила. И тази година няма да го направи. Вместо това тя даде поредна отсрочка на Испания и Португалия, за да коригират бюджетните си дефицити и изпълнят поетите ангажименти. Двете страни получават по още една допълнителна година, за да вкарат финансите си в коловоза на Пакта за стабилност и растеж. Причината е, че в Испания предстоят нови избори, след като опитите за съставяне на кабинет след гласуването на 20 декември 2015-а се провалиха. Испанците ще отидат отново до урните на 26 юни. В Португалия ситуацията е подобна. Комисар Московиси обясни, че предишната препоръка за Португалия е изтекла през декември, а тази за Испания вече не е реалистична. "Сега не е подходящият момент икономически или политически да се предприема тази крачка [санкции]", добави френският еврокомисар като уточни, че в Испания в момента няма правителство, което да предприеме нужните реформи. 

Случаите на Португалия и Испания ще бъдат прегледани отново през юли, когато се очаква, че в Лисабон и Мадрид ще има повече политическа сигурност. А каква е ситуацията в двете страни? Анализът [на английски език] на ЕК показва, че Испания преживява макроикономически дисбаланси. Става дума конкретно за висок вътрешен и външен дълг (публичен и частен) и висока безработица. Комисията се притеснява, че ако не бъдат взети адекватни мерки испанските проблеми може да имат отрицателни последици за еврозоната, заради размера на испанската икономика. 

Съотношението на публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт ще спада бавно през тригодишния период на националната програма за реформи - от 99.2% през 2015-а година до 96% през 2019-а. ЕК смята, че проекциите за тази и за 2017-а са изпълними, но за по-нататък изглеждат твърде оптимистични. Пролетната икономическа прогноза предвижда испанският бюджетен дефицит тази година да бъде 3.9% от БВП, докато в испанската програма за реформи очакванията са за 3.6%. За догодина очакванията на ЕК и Испания също се разминават. Испанските прогнози са за 2.9%, а на ЕК очакването е за 3.1%. Освен това ЕК вижда рискове за изпълнението на своите по-високи проекции, които произтичат от изпълнението на мерките, договорени през март и април. 

В препоръката си към Испания ЕК настоява дефицитът да бъде намален до 3.7% от БВП тази година и до 2.5% догодина. Структурният баланс да се подобри с 0.25% от БВП тази година и 0.5% догодина. 

Що се отнася до реформите, ЕК очертава няколко много сериозни проблема в испанската икономика. Тя продължава да е нископродуктивна, безработицата е много голям проблем, не само заради размера, но и заради качеството на трудовата сила, а проблеми има и с обществените поръчки по подобие на българския проблем. Испания е повишила значително качеството на законодателството за обществени поръчки, но има разминавания в прилагането му от отделните администрации. Липсват и достатъчно механизми за контрол дали правилата се спазват. Процедурите продължават да не са прозрачни, поръчките често се обжалват, често се променят договорите, липсва яснота в условията. Друг много сериозен проблем на Испания е, че тя бори безработицата основно с временни договори, което, смята ЕК, ограничава стимулите за инвестиции в човешки капитал и това при положение, че близо 60% от дългосрочните безработни са ниско квалифицирани. 

Испания продължава да има проблем с ниската производителност. ЕК намира обяснение в това, че фирмите в Испания са основно малки. Препоръките към страната са насочени към подобряване на интеграцията на трудовия пазар, повишаване на образованието и квалификацията. 

Анализът [на английски език] на ЕК за Португалия е доста по-подробен от испанския и разкрива по-дълбоки проблеми. Португалия е една от страните, които преминаха през дисциплиниращия процес на спасителните програми в еврозоната. Тя беше втората страна, която напусна спасителната си програма след Ирландия и надеждите бяха, че е почти също толкова успешен случай. Това не се оказа точно така. Португалия в момента изпитва прекомерни макроикономически дисбаланси и това е голямата разлика с Испания, където тези дисбаланси все още не са прекомерни. Това са огромните външни задължения, частният и държавният дълг, високият дял на лошите кредити и високата безработица. Според ЕК, Лисабон не успява да проведе успешна политика във важни сектори като пазара на услуги и продукти, преструктурирането на корпоративния дълг, фискалните въпроси и пазара на труда. 

По фискалната част Португалия също е в коригиращия дял на Пакта за стабилност и растеж. Страната не е успяла да коригира прекомерния си дефицит до 2015-а година и не е изпълнила препоръките на Съвета (съответно на ЕК). За тази година правителството си е поставило за цел да намали бюджетния дефицит до 2.2% от БВП, което на ЕК се струва доста оптимистично и затова препоръчва целта да бъде 2.3%. Португалия е от страните с прекомерен публичен дълг. Очакванията на правителството са, че през тази година той ще спадне до 124.8% от БВП и ще достигне 110.3% през 2020-а година. За ЕК това са твърде оптимистични проекции. В пролетната си икономическа прогноза Комисията смята, че дългът на Португалия ще достигне 126% тази година, а едва догодина - 124% от БВП. 

Най-голямото предизвикателство за португалската икономика, която се очаква да нарасне тази година с 1.5%, е задлъжнялостта на частния сектор. Финансирането на малките и средните предприятия е затруднено, което спира инвестициите и растежа, смята ЕК. Страната е сред тези, които имат проблеми със съдебната система. В португалския случай става дума за данъчни дела. Обществените поръчки също са проблем, въпреки че ЕК намира процеса на възлагане като цяло за прозрачен. Това, което не е наред е, че твърде често се използва възможността за директно възлагане на поръчка. В периода 2013-2015-а година тази процедура е използвана в 87.3% от случаите. 

В препоръките си ЕК призовава Португалия да съобрази минималната работна заплата с нуждите на заетостта и конкурентоспособността, да предприеме мерки за справяне с дългосрочната безработица, да увеличи прозрачността в обществените поръчки. Най-подробна и в португалския случай е фискалната препоръка, което е в противоречие с изявлението на еврокомисаря Московиси, че фискалната политика вече не е водеща в Европейския семестър. Анализите на ЕК за двете страни показват точно обратното, като в случая на Испания дори се изразява опасение от преливане на проблемите върху други части от еврозоната, което би възобновило дълговата криза в еврозоната. 

Италия е големият победител в тазгодишния Европейски семестър

Италианският случай е най-интересен в тазгодишното издание на Европейския семестър, защото Италия е страната, в която през последната една година протичат много дълбоки и истински реформи след десетилетия отлагане. Анализът [на английски език] на ЕК за Италия е най-подробен и дълбок от всички 28 анализа тази година. Голяма част от него всъщност е обоснование на решението гъвкавостта на фискалните правила да бъде разтегната допълнително като награда за усилията на правителството на премиера Матео Ренци, който поведе мащабна кампания на европейско ниво, за да си осигури малко фискален въздух и политически гръб на фона на тежките политически предизвикателства у дома. Може да се отрече, че ако някой наистина заслужава отстъпка, това е Матео Ренци. Фактът, че и други получиха отстъпки без да са ги заслужили обаче, поставя обективността на ЕК под въпрос. 

Еврокомисарят Московиси се аргументира като заяви, че препоръките и анализите на ЕК се базират не само на изпълнение на минали ангажименти, но и на бъдещите обещания. В случая на Италия става дума за "обещания черно на бяло". 

В какво състояние е италианската икономика? Както и португалската, италианската също изпитва прекомерни макроикономически баланси - слаб растеж на производителността, висок публичен дълг. Италианският случай също крие опасности от преливане за цялата еврозона, ако не се вземат мерки. За разлика от Португалия и Испания обаче, Италия не е в коригиращата част на Пакта за стабилност и растеж, а в превантивната. Само че това ни най-малко не смекчава проблема на Италия с прекомерния дълг. Именно той би трябвало да бъде обект на санкции, тъй като Италия не успява да го свали в контролируеми граници вече десетилетия. Миналата година публичният дълг на страната беше 132.7% от БВП, а тази пролет ЕК ревизира очакванията си нагоре - 132.7% се очаква да бъде италианският публичен дълг тази година. В зимната си прогноза ЕК смяташе, че той ще бъде 132.4%. 

За догодина ситуацията е още по-сериозна. ЕК смята, че италианският публичен дълг ще достигне 131.8% от БВП, което е чувствително повече от прогнозните очаквания през зимата за 130.6%. Италианската национална програма за реформи си е поставила за цел дългът да спадне до 123.8% от БВП през 2019-а година, което се вижда на ЕК амбициозно, но изпълнимо, ако се осъществят приватизационните намерения на правителството. Според ЕК, Италия не е направила достатъчно, за да се съобрази с правилата за публичния дълг, но исканията на Рим за отстъпки се смятат за основателни. Италия извършва реформи в няколко ключови сектора, които ще имат последици върху устойчивостта на публичните финанси. Тези реформи са в публичната администрация, на пазара на услуги и продукти, трудовия пазар, правосъдието, образованието, данъчната система, лошите кредити, процедурите за фалити. 

Последиците от тези реформи се очаква да имат ефект върху брутния вътрешен продукт от 2.2% до 2020-а година, което ЕК смята за реалистично. Ако бъдат изпълнени изцяло, тези реформи ще генерират ефект върху публичните финанси. По тази причина ЕК уважава искането на Италия още едно отклонение от фискалните правила на стойност 0.5% от БВП за тази година в допълнение на вече поисканото през есента отклонение от 0.1%. Това е бюджетната "цена" на тези реформи сега. Допълнително отклонение се дава на Италия и заради финансовото бреме, което поема в кризата с бежанците, както и заради мерките за сигурност. Всички тези искания за отклонения, които ЕК уважава, ще имат ефект върху постигането на средносрочната бюджетна цел. 

Това, което ЕК уважава за тази година е общо отклонение от 0.5% от БВП за инвестиции и изпълнението на структурните реформи. Решението не освобождава Италия от полагането на фискални усилия. ЕК смята, че тази година трябва да се спестят разходи в размер на "най-малко" 0.6% от БВП. 

Що се отнася до самите реформи, анализът на ЕК вече няма нищо общо с предишните документи, в които се повтаряха дословно призивите за едни и същи реформи. По отношение на реформата на публичната администрация е направена сериозна крачка. В борбата с корупцията също са предприети мерки, за някои от които ЕК настояваше отдавна. Все още продължават да са проблем дългите съдебни процедури и високият брой висящи граждански и търговски дела. Една от най-дълготрайно отлаганите реформи вече е факт - тази на пазара на труда. В следващите години се чакат плодовете й. Не толкова голям успех е постигнат в реформирането на сектора на услугите - също една от най-упоритите препоръки на ЕК. Сред препоръките тази година е и справяне с лошите кредити.

Пиер Московиси заяви, че взетите решения не са никак лесни. Каквото и да се направи, винаги ще бъде критикувано, обясни той. Комисията на Жан-Клод Юнкер не е първата, която прави компромиси с правилата. Комисията на Жозе Мануел Барозу също направи изключения през 2013-а година. Тогава отново спрямо Испания. Масовото неизпълнение на конкретните национални препоръки провокира разговор за реформа на икономическото управление на ЕС, но без резултат. Промените в правилата отново са на дневен ред. Все още обаче няма конкретни предложения. 

Тазгодишният Европейски семестър показа и нещо друго, че в ЕК няма единно виждане за икономическата философия. Комисар Московиси обяви недвусмислено края на остерианската ера, но не всички споделят неговото виждане, което се вижда и в документите от тази година. Доскоро Европейският семестър се даваше за пример как единството може да извади Съюза от криза. Реформата от 2010-а година беше направена с цел да се предотвратят нови кризи. Имаше надежди, че такъв ефект може да има бежанската криза. Вместо това обаче, ЕК се отказа от собствените си правила в името на политическото спокойствие. Колко дълго ще трае то и кой ще поеме отговорността, ако кризата се завърне с гръм и трясък, отново заради неспазване на правилата? Скоро няма да получим отговор на този въпрос, тъй като цялото внимание в момента е насочено към 23 юни, когато ще се проведе референдумът за членството на Великобритания в ЕС и последиците от него върху Съюза.