Препоръките на ЕК за България са твърде конкретни за твърде мащабни проблеми
Аделина Марини, May 18, 2016
Тежка присъда за управлението в България е тазгодишният пакет от документи по Европейския семестър, чиято кулминация беше на 18 май с представянето на конкретните национални препоръки за всяка страна-членка поотделно. Европейската комисия се опитва да реформира семестъра и да направи препоръките много по-целенасочени и конкретни, затова и втора година поред номинално те са по-малко. Проблемът в документа [на английски език] за България е обаче, че се появява набиващо се на очи противоречие между придружаващия анализ на състоянието на икономиката и препоръките - те са твърде конкретни, а проблемите - твърде мащабни. Повечето проблеми не са нови, но тази година за първи път са артикулирани съвсем ясно, което показва, че вече няма нищо, което на ЕК да не й е ясно за ситуацията в България. Прави се съвсем пряка връзка между икономическото състояние и корупцията.
Според анализа, българското здравеопазване е изправено пред много сериозни предизвикателства, сред които са ограничен достъп, слабо финансиране и лоши здравни резултати. Данъчната събираемост също е слаба, сивата икономика продължава да е значителен фактор, както и необявеният труд, избягването на осигуровки и прикриването на реалното възнаграждение. Случаите на "неблагоразумни бизнес практики" във финансовия сектор в комбинация с неефективен надзор са създали условия за акумулиране на дисбаланси, смята ЕК. В анализа не е спомената изрично Корпоративна търговска банка, но под "неблагоразумни бизнес-практики" се разбира точно тя, ако се съди по доста по-задълбочения анализ [на английски език] на българската икономика по процедурата по макроикономическите дисбаланси, публикуван през февруари.
За поредна година ЕК отчита проблем с определянето на минималната заплата, която се е повишила значително от 2011-а година досега, но липсват обективни критерии за определянето й, а това, смята ЕК, създава несигурност. "България все още няма ясни насоки или прозрачни критерии за определянето на минималната работна заплата, които да вземат предвид последиците й за създаването на работни места, социалните условия и конкурентоспособността". Проблем, който стои в документите за България от самото начало на Европейския семестър преди повече от 5 години. Друг проблем, който присъства постоянно в анализите за България са много високите рискове за бедност и социално изключване, както и нивата на неравенството. Липсата на напредък се дължи до голяма степен на нерешаването на проблема с интегрирането на ромите на пазара на труда.
Друг фундаментален и дългогодишен проблем е системата на обществените поръчки, която за първи път влезе в полезрението на Европейската комисия в доклада по Механизма за сътрудничество и проверка през 2010-а година. Тогава на власт отново беше премиерът Бойко Борисов (ГЕРБ, ЕНП). "Системата на обществените поръчки в България продължава да страда от структурни слабости, включително системни нередности в процедурите, липса на административен капацитет и недостатъчни механизми за контрол, в комбинация със системни съдебни обжалвания, които често забавят работата на терен", се казва в доклада на ЕК. Преходът към електронни обществени поръчки ни най-малко не е решил проблема. Точно това е и причината за прекъсването на плащанията и финансовите корекции по европрограмите, смята ЕК, което от своя страна има ефект върху бизнес-средата.
В задълбочения анализ от февруари се отделя специално внимание на забавянето на усвояемостта, като за този проблем се говори и в пролетната икономическа прогноза. Единствено в този документ обаче се посочва истинската причина за това забавяне. Цялостното заключение на ЕК е, че нестабилната политика и липсата на доверие в публичните институции, с особен акцент върху съдебната система са причината за липсата на инвестиции в българската икономика. Административните реформи се изпълняват бавно, няма напредък и в подобряването на инвестиционния климат. Друг много сериозен и упорит проблем са честите законодателни промени, които създават несигурност и имат пряко отражение върху бизнес-средата.
В безпощадния анализ се посочва, че корупцията продължава да е "значително притеснение", а отговорът на националните власти продължава да е с фрагментирани и беззъби институции. ЕК смята, че проблемът е от особена важност за цялостната бизнес-среда. Този извод се разминава значително с възгледите на премиера Борисов, който беше сред участниците в антикорупционната среща на върха в Лондон миналата седмица. От изказването му пред журналист на БНТ стана ясно, че той свежда корупцията в България до борба с контрабандата, като директно слага знак за равенство между двете.
На фона на тези фундаментални проблеми, някои от които не намират решение от началото на членството на България в ЕС през 2007-а година досега, независимо че страната е под специално наблюдение, препоръките на ЕК по Европейския семестър звучат напълно отчуждено от цялостния анализ. Първата по традиция се отнася до спазването на фискална дисциплина. На българското правителство се препоръчва да постигне годишна фискална корекция от 0.5% от БВП. ЕК смята, че на България ще са нужни допълнителни мерки за фискална консолидация, тъй като посочените в националната програма за реформи не са достатъчно конкретни. За тази година пролетната икономическа прогноза [на английски език] предвижда бюджетният дефицит да е -2.0%, а догодина -1.6%.
ЕК препоръчва още подобряване на данъчната събираемост и намаляване на дела на сивата икономика. До края на годината да бъде завършен прегледът на качеството на банковите активи и да се проведе стрес-тест за банките, гласи втората препоръка. Третата е посветена на интегрирането на социалните услуги и разработването на активна политика на пазара на труда 
със специална насоченост към дългосрочните безработни и младите. Към нея е и препоръката за разширяване на достъпа до здравната система и подобряване на финансирането.
В препоръка номер три е включен и проблемът с определянето на минималната работна заплата. Точно в деня на представянето на доклада на ЕК в България беше назначена новата министърка на труда и социалната политика, след като предишният министър подаде оставка. Четвъртата препоръка на ЕК е за реформа на законодателната рамка за фалитите, така че да се ускорят процедурите по възстановяване и преструктуриране. Липсата на такова законодателство е основна пречка пред решаването на проблема с високата корпоративна задлъжнялост. Очаква се и подобрение на системата за обществени поръчки.
ЕК припомня, че препоръките за справяне с корупцията и организираната престъпност са подробно изложени в тазгодишния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Анализът към тазгодишния пакет от конкретни препоръки разкрива, че в България проблемите са толкова дълбоки, че не могат да бъдат решени с конкретни препоръки. Решаването на тези проблеми изисква широка политическа воля, решителност и силна обществена подкрепа. Не на последно място изискват и сходни възгледи по отношения на това що е то корупция и как да бъде преборена тя, особено по високите етажи на властта.