euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След близо четири години преговори, много отстъпки и компромиси, и значителна промяна спрямо оригиналното предложение европейската прокуратура за борба с финансовите измами с еврофондове ще бъде създадена от само 16 страни-членки по така наречената процедура на засилено сътрудничество. Страните, които се съгласиха да продължат нататък с проекта са Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. От уравнението изпаднаха някои от страните, които настояваха за силна, независима наднационална институция, водени от Италия, както и страните, които искаха максимално хлабава и предимно подчинена на страните-членки институция. Сред неучастващите може да се видят умерени и не толкова умерени евроскептични държави. 

Как се стигна дотук?

В началото на декември (8 декември) се състоя последното публично обсъждане на целия текст на регламента и тогава стана ясно, че вече са изчерпани възможностите за компромис. Словашкото председателство представи поредната редакция на текста на проекторегламента, който се хареса на мнозина, но отказа други. Според еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) текстът е значително подобрен. Тя приветства включването в обхвата на работата на Офиса на европейския прокурор измамите с ДДС и презграничните измами. "Това променя играта и съм горда, че успяхме да стигнем дотук", каза тя и този път отказа да прави каквито и да било забележки, с което ясно показа, че е време работата по това изключително трудно досие да приключи. Тя обаче се въздържа да каже това гласно, с което щеше да подкрепи преминаването към засилено сътрудничество. 

Пръст в раната постави представителят на Франция. "Мисля, че всички направихме отстъпки на добра воля, за да се опитаме да постигнем добър компромис, но такъв, че няма да е за сметка на първоначалната ни амбиция да имаме добра европейска прокуратура. Наистина вярвам, че достигнахме до края на преговорите, чиято цел беше да се постигне единодушно споразумение". Представителят подчерта, че създаването на прокуратурата не е въпрос на избор, а задължение, произтичащо от член 86 [на английски език] от Лисабонския договор. Франция и Германия излязоха с обща декларация, настояваща за колкото се може по-бързото създаване на институцията. 

Белгия също обяви, че проекторегламентът е дошъл до последната фаза и призова да се премине към процедура на засилено сътрудничество. Румъния също подкрепи да се продължи без най-скептичните държави с надеждата, че така ще се създаде възможност текстът да бъде по-амбициозен, което означава прокуратурата да бъде по-мощна и наднационална. Холандия, която още много отдавна даде да се разбере, че може и да не участва, призова все пак да се даде повече време, за да се постигне единодушие и така институцията да стане на целия ЕС. Холандският министър Ард ван дер Стюр заяви, че е "твърде рано страните-членки да бъдат принуждавани сега или до 2 седмици да приемат или отхвърлят текста". По думите му, текстът все още не е достатъчно стабилен. 

Чешкият представител се съгласи, че трябва да се дадат още няколко седмици на онези, които имат нужда да изяснят някои подробности, но подчерта, че това не трябва да отнема твърде дълго време. Тогавашната българска министърка на правосъдието Екатерина Захариева призова да не се губи повече време. "Също така съм съгласна, че част от текстовете се нуждаят от подобряване, но, колеги, ние сме юристи и повярвайте ми - още 3 години да работим, пак ще виждаме текстове, които ще считаме, че трябва да се подобрят и да се напишат по-добре. Не трябва да се губи моментът. Трябва колкото може по-скоро следващото председателство, може би дори на извънреден съвет да преминем вече към процедурата за засилено сътрудничество", беше нейния призив. 

На 7 февруари Съветът по правосъдие отчете липсата на единодушие за създаване на европейската прокуратура и препрати проблема за решаване на лидерите на страните-членки. Месец по-късно - на 9 март лидерите одобриха предложението на 17 страни-членки да се премине към засилено сътрудничество. 

Противниците

Най-проблематичните държави по време на преговорите бяха Полша и Унгария, но възражения и резерви имаха още Австрия, Латвия, Испания, Италия и други. Почти всички държави имаха по-скоро технически забележки. В последната си публично изразена позиция на 8 декември Полша обяви, че не е против европейската прокуратура по принцип, но не приема предложения от председателството текст. Основният проблем на Варшава е текста за компетенциите на прокуратурата и по-конкретно опасенията, че правомощията на й ще са по-широки от предвиденото. "Ние не можем да приемем неоснователното ограничаване на компетенциите на националната прокуратура", беше позицията на Полша. Унгария отдавна изразява съпротива по много части от проекторегламента, но основният й проблем е, че прокуратурата щяла да дублира правомощията на OLAF и Евроюст. Будапеща не е съгласна и с това измамите с ДДС да влязат в обхвата на институцията. 

При предишното обсъждане Унгария заяви готовност да подготви конституционни промени, за да приеме офиса на европейския прокурор, но през декември парламентът на Унгария изрази резерви по този въпрос, което означава, че вече няма готовност да се направят такива промени. Австрия изрази опасение, че текстът в сегашното си състояние ще попречи на прокуратурата да функционира нормално. Австрия категорично отказа да подкрепи текста, заради член 26, който определя рамката за провеждането на трансгранични разследвания и посочва кой, кога и в какви ситуации има правомощия пред националните власти. 

Италия пък прибегна до заплаха като заяви, че в сегашния си вид текстът не е достатъчно амбициозен и няма да го подкрепи, дори и да се премине към процедура на засилено сътрудничество. Италия от самото начало настояваше европейската прокуратура да бъде силна и независима. Рим настояваше обхватът на институцията да бъде широк и да покрива дори организираната престъпност. Изказванията на италианските представители през всичките три години и половина преговори бяха винаги много емоционални и дълбоки. Италия не е сред страните, които ще участват в засиленото сътрудничество. Говорител на постоянното представителство на Италия към ЕС коментира пред euinside, че страната е настоявала за много по-амбициозен текст. На въпрос дали се предвижда в бъдеще Италия да се присъедини към регламента, каквито заявки направиха други държави, говорителят каза "Засега сме казали не. Ще видим". 

Работната група ще се събере за първи път в следващите дни, когато текстът ще бъде обсъден от експертите. Не се очакват значителни промени. Той може да претърпи промени, но незначителни, защото страните, заявили участие в проекта, вече са се съгласили до голяма степен с него. До момента спорните текстове са по членове 20, 26, 65. Член 20 се занимава с компетенциите на прокуратурата, член 26 - с презграничните разследвания, а член 65 - с прозрачността на работата на прокуратурата. Задръжките по този член са на Финландия, която смята, че в предложения текст прозрачността не е достатъчна. Както коментира Екатерина Захариева, дори и още 3 години да се преговаря, винаги ще се намерят кусури на текста, а чешкият й колега добави, че е крайно време проектът да се пусне на вода, за да се види как работи. Със сигурност ще се появят неща, за които не сме помислили или обратното - неща, които сме обсъждали продължително време, може никога да не се случат, каза той. 

Малта, която в момента председателства Съвета, няма да участва в процедурата, но пое ангажимент да работи активно по нея. При процедурата на засилено сътрудничество, когато се стигне до политическо ниво участват министрите на всички страни-членки, но решението взимат само онези, които ще участват - Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. 

Всички статии на euinside по темата можете да намерите в тази тема.