euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Престъпниците, които се възползват от пропуските в законодателството, за да присвоят парите на данъкоплатците, не следва да остават безнаказани поради това, че не разполагаме с подходящи средства да ги подведем под отговорност", каза Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието, по повод предложението на ЕК от миналия месец за създаване на Европейска прокуратура, която да се бори с измамите със средства на ЕС. В така формулираното изказване обаче проличават две определено тревожни истини:

1. Действително досега е липсвал инструментариум срещу подобен род измами и признанието идва на един доста късен етап;

2. Абсолютната невъзможност да се отлага създаването на ефективна защита и правоприлагане в целия ЕС – така както самият бюджет се съставя от средствата на целия ЕС и се управлява от общи разпоредби.

Ето защо даденото обещание, че подобна структура ще започне да функционира от 1 януари 2015 г., е като сбъдване на най-малко петгодишни очаквания на граждани и евроентусиасти, както и увенчаване на усилията на ЕК, която чрез председателя си Жозе Мануел Барозу (в речта му през септември 2012 г. за състоянието на ЕС) потвърди ангажимента за създаването й. Оттук нататък, за да се превърне в закон, предложението [на английски език] на Комисията трябва да бъде прието от държавите-членки (като решението се взема с единодушие) след получаване на одобрение от Европейския парламент. Ако в Съвета не може да се стигне до единодушно решение, Договорите предвиждат възможност група от най-малко девет страни-членки да установи засилено сътрудничество. Останалите държави имат право да поискат да се присъединят по всяко време. Засега Обединеното кралство и Ирландия ще се възползват от опцията за неучастие. Дания също няма да се включи в проекта.

Ниска успеваемост досега

Към момента съществуващите органи на ЕС - Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Eurojust) и Европейската полицейска служба (Europol) - не са компетентни да извършват наказателни разследвания или да преследват по наказателен ред случаите на измама. OLAF може само да предава резултатите от административните си разследвания на компетентните национални органи, които след това решават самостоятелно дали да образуват наказателно производство въз основа на констатациите на службата.

Досега в много от случаите на престъпления с европейските средства не е било образувано производство, а дори и да се образува при държавите-членки се забелязват големи различия в процента на постановените присъди. Средната успеваемост при наказателното преследване на подобен род престъпления за ЕС е 42.3%. По данни на ЕК за делата в периода 2006-2011 г., приключили с решение на съда, най-малък е делът на осъдителните присъди в Гърция (19.2% или 5 присъди при 86 предадени дела, от които 26 са приключили с решение на съда); Румъния (23.4% или 30 присъди при общо 225 дела, от които 128 завършват с решение на съда) и Обединеното кралство (23.1% или 3 присъди при общо 19 предадени на съда дела, от които 13 са приключили със съдебно решение).

За Кипър, Ирландия, Малта и Словения няма информация, а за Унгария, Словакия и Испания този дял се равнява на 0%. В България на съда са предадени 37 дела, за 14 от които има постановено решение, а за 6 от тях и присъди. Този резултат е близък до средния за Съюза, а най-добре представилите се държави в наказателното преследване на престъпленията срещу общия бюджет са Австрия, Естония, Люксембург, Швеция, Литва, Финландия, Франция и Португалия.

Поради все пак относително ниския процент на успеваемост при наказателното преследване, само малка част от общата сума на извършените измами в крайна сметка бива възстановена. Според държавите-членки, поради вероятни злоупотреби всяка година изчезват около 500 млн. евро. Заради "грешката в системата", а именно липсата на адекватни мерки за справяне с измамите, престъпниците намират отлична "ниша" за безнаказани действия срещу парите на европейския данъкоплатец.

Време е за европейски подход

Амбицията на новата независима институция, според първоначални оценки, ще бъде разглеждане на 2 500 случая на година – средно около 1 500 случая на измами, разследвани и докладвани на ЕС от органите за административно разследване на държавите-членки; средно 300 случая на подозрения за измама, установени от OLAF; около 500 случая годишно на измами с ДДС, които понастоящем се обработват от държавите членки, и 200 дела, водени от националните следствени органи.

"Покриването" на целия ЕС от Европейската прокуратура, каквато е основната идея, не означава, че националните съдилища няма да бъдат компетентни по съществото на делото. Новата институция ще има правото да поиска или да разпореди извършването на мерки по разследване, с което се превръща в "прокурор" пред съответните съдилища на държавите-членки. Изпълняването на тази функция се гарантира от децентрализираната структура, която ще се интегрира в националните съдебни системи.

В местната съдебна власт ще бъдат делегирани европейски прокурори, които ще провеждат разследванията и ще образуват наказателни производства в съответната страна-членка, като използват местния персонал и прилагат националното законодателство. Десетчленен колегиум, в който ще участват европейският прокурор, четиримата негови заместници и петима делегирани прокурори, ще осигурява безпрепятственото взаимодействие между ЕС и националното законодателство, по-специално посредством подобряване на общите правила за разпределяне на делата. Съдилищата в страните-членки ще упражняват съдебен контрол, което означава, че действията на европейските прокурори ще могат да се обжалват пред тях.

Независимостта и отчетността на eвропейското обвинение ще бъдат гарантирани от институциите на Съюза, като Съда на Европейския съюз има право да отстрани прокурора, в случай на сериозно провинение.

Новите функции на OLAF

С въвеждането на Европейската прокуратура се предвиждат изменения във функциите на ОLAF  - Eвропейската служба за борба с измамите. След като, на практика, новата структура ще изземе компетентността на OLAF в провеждането на административни разследвания на измами, свързани с ЕС, службата ще се занимава с неправомерно поведение, засягащо финансовите интереси на Брюксел, както и тежките нарушения или престъпления, извършвани от служители на ЕС, които могат и да не нанасят по същество финансови щети.

ОLAF ще продължи да оказва съдействие на Европейската прокуратура при поискване от нейна страна (каквато е в момента практиката и с националните прокуратури). Тази промяна ще улесни ускоряването на процеса на разследване и ще спомогне да се избегне дублирането на административни и наказателни разследвания на едни и същи обстоятелства. По този начин ще се увеличат шансовете за успешно преследване по наказателноправен ред. Комисията ще изготви предложения за изменение на регламента за OLAF, за да се отразят промените в ролята на службата и допълнително да се засили управлението й при провеждането на разследвания. В това отношение се предвиждат две ключови инициативи:
- Ще се създаде независим контрольор на процесуалните гаранции с цел да се засили контрола върху мерките по разследване, предприемани от OLAF;
- Ще се завишат процесуалните изисквания за използването на мерки по разследване - например претърсване на служебни  помещения, изземване на документи и др.

Това, което вероятно накара много хора да въздъхнат с облекчение от новината за новата прокуратура, е, че при нужда и за целите на дадено разследване, тя ще има правото да поиска свалянето на имунитета на засегнатото от проверка лице в съответствие, разбира се, с приложимите разпоредби на национално или европейско равнище. За мнозина от гражданите в България, а и вероятно в други държави, ако т.нар. имунитет, с който се ползват представители в политиката, бе дреха, то те биха я разкъсали. А с помощ отвън, изобличаването на обществените тайни пред съда изглежда една идея по-възможно.