euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След четири години тежки преговори Европейският съюз направи голяма интеграционна стъпка в досега сфера-табу - правосъдие и вътрешни работи. На 12 октомври министрите на правосъдието на 20 страни-членки гласуваха единодушно за създаването на офис на европейския прокурор, който ще се занимава с измами с еврофондове и ще започне да работи от 2020-та година. Мастилото по приетия огромен регламент все още не е засъхнало, но при гласуването му министрите се съгласиха с намерението на Европейската комисия той да бъде променен, за да се увеличат правомощията на още несъздадената институция. Комисията ще представи ново предложение през септември догодина, когато се очаква да бъде направена и непосредствена връзка между участието в прокуратурата и получаването на еврофондове.

До одобрението се стигна, след като в началото на годината лидерите на страните-членки дадоха съгласието си да се премине към процедура на засилено сътрудничество, тъй като бяха изчерпани всички възможности да се намери компромис между най-скептичните държави и онези, които настояваха за силен наднационален орган. Страните, които няма да участват са Великобритания, Ирландия, Дания, Швеция, Холандия, Унгария, Полша и Малта. Първите три държави, тъй като имат по договор постоянно изключение от задълбочаване на интеграцията в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Холандия и Швеция се въздържаха, тъй като смятат, че правосъдните им системи са достатъчно добри и няма нужда от наднационални усилия, а Полша и Унгария, заради нарастващия им евроскептицизъм.

Регламентът стана възможен и след като получи задължителната подкрепа на Европейския парламент с 456 гласа "за", 115 "против" и 60 "въздържали се". Работата по регламента беше изключително тежка, съпроводена с много приливи и отливи, смяната на много министри и дори еврокомисари.

Одобрението на европейската прокуратура е типичен пример за отделянето на нова интеграционна скорост. Естонският министър на правосъдието Урмас Реинсалу откри публичното заседание на министрите на 12 октомври с думите: "Така, хайде да започнем да правим история", а германският министър на правосъдието Хайко Маас дори описа това като победа над евроскептицизма: "Това показва ясно, че европейската интеграция продължава да работи. Това е добър сигнал в момент, когато някои се опитват да се привържат повече към националните държави. [...] Днес е добър ден за върховенството на закона", каза министърът.

Гласуването на 12 октомври беше по-скоро формално. Голямата победа беше отбелязана още през юни, когато министрите одобриха по принцип консолидирания текст на регламента. Тогава малтийското председателство обяви, че това е исторически момент в сферата на европейското наказателно правосъдие. "За първи път ще бъде създаден съдебен орган с реални правомощия, който ще прилага закона през границите на националните държави", обяви естонският правосъден министър от името на председателството на Малта, която не участва в засилената процедура. Еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова (Чехия, АЛДЕ) също не пестеше думи след огромните усилия, които вложи в работата по проекта. "Днес отбелязваме наистина важен ден. Бих казала, че днес е добър ден за правосъдието в Европа и лош ден за престъпниците в Европа. Офисът на европейския прокурор е едно от най-важните неща в сферата на правосъдието", каза еврокомисарката на 8 юни, след като беше получено съгласието на участващите в засилената процедура държави. 

Осми юни е много важна дата в историята на създаването на прокуратурата, тъй като тогава към засилената процедура се присъединиха още 2 държави, които преди това имаха задръжки. Първоначално 16 страни обявиха, че поемат по неутъпкания път на интеграцията в сферата на правосъдието. След това към тях се присъединиха още две, а на 8 юни участието си обявиха Италия и Австрия. Италия първоначално отказа да участва, тъй като не беше доволна от значителното орязване на правомощията на прокуратурата. Италия водеше буквално кръстоносен поход през всичките 4 години преговори, настоявайки правомощията на прокуратурата да се разширят, за да включат борбата с организираната престъпност и да се премахне всяка възможност за влияние на националните власти върху разследванията. 

Рим реши да се присъедини, след като беше поет ангажимент правомощията на прокуратурата да бъдат разширени. В обръщението си за състоянието на ЕС шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) обяви намерението си да предложи промени в регламента, така че прокуратурата да може да се занимава и с разследване на трансграничен тероризъм. За това призова и френският президент Еманюел Макрон в европейската си реч в Сорбоната в края на септември. "Не можем да се присъединим към общия ентусиазъм, тъй като, знаете, че имахме много високи очаквания за тази институция и регламента, който продължихме да подобряваме, но не мислим, че това е достатъчно. В този смисъл смятаме, че Италия все още е недоволна, текстът не е това, което бихме искали, но сме готови да участваме в засиленото сътрудничество", каза на 8 юни италианският правосъден министър Андреа Орландо.

На 12 октомври той беше значително по-доволен. "Щастливи сме, че някои критични въпроси бяха изчистени, особено по отношение на юрисдикцията и други въпроси, които ще се решават от офиса на европейския прокурор. Текстът е значително подобрен. За нас това не е финалната права, но е начална точка за нова и по-ефективна прокуратура", заяви г-н Орландо преди гласуването. 

Какво представлява офисът на европейския прокурор?

Прокуратурата ще отговаря за разследването, преследването и изправянето пред съд на извършителите и техните съучастници в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза. Това означава, че прокуратурата ще може да предприема разследвания и да изпълнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища в страните-членки. Институцията е сложен организъм, който представлява безпрецедентно синхронизиране на европейско и национално законодателство. Националното законодателство ще се прилага до степента, която не е покрита от регламента. В случаите, когато даден случай се покрива от националното законодателство и регламента, надмощие ще има регламентът. 

Прокуратурата ще се състои от главен прокурор и двама негови заместници. Главният прокурор ще се отчита веднъж годишно пред Европейския парламент, Съвета на министрите и пред националните парламенти, ако получи покана за това. Той ще прави и годишни отчети за работата на офиса си. Структурата е разделена на две части - централизирана и децентрализирана. На централно ниво е главният офис, който се състои от колеж, постоянни камари, главния прокурор, заместниците му, европейските прокурори и административен директор. На децентрализирано ниво са европейските делегирани прокурори, които ще бъдат базирани в страните-участнички (по един или двама на членка). Колежът ще се състои от европейския главен прокурор и по един европейски прокурор на страна-участничка. Постоянните камари ще следят и насочват разследванията и преследванията, извършвани от делегираните прокурори. Те ще се занимават също и с координацията на трансграничните разследвания.

Камарите имат правото да дават инструкции, съобразно с националното законодателство на водещия разследването делегиран прокурор и когато е необходимо ще се намесват в работата му. В случаите на несъгласие между европейската прокуратура и националните власти по въпроса дали дадено престъпление попада в обхвата на регламента, националните власти ще решават как да разпределят компетенциите за разследването на случая. При разследване на хора, защитени от имунитет или друга привилегия европейската прокуратура има правото да поиска вдигане на имунитета в случаите, когато въпросната особа е препятствие през разследването. 

В случаите, когато повече от една страна-членка имат юрисдикция по даден случай, постоянната камара ще реши (чрез обикновено мнозинство) да заведе делото в онази страна, от която е водещият делегиран прокурор. Камарата има право обаче да пренасочи делото в друга държава, ако има достатъчно основания за това. Доказателствата, събрани от прокурорите на европейския офис не може да бъдат отхвърляни на основание, че са събрани в друга страна-членка и по чуждо законодателство. Прокуратурата ще създаде система за управление на делата по софтуер, който ще бъде поръчан от Европейската комисия. 

Европейската прокуратура и еврофондовете

Прокуратурата ще се финансира от страните-участнички през европейския бюджет, като неучастващите държави ще получат корекции. На 8 юни еврокомисарят за бюджета Гюнтер Йотингер (Германия, ЕНП) съобщи, че не е нужно да се чака следващия многогодишен бюджет на ЕС (след 2020-та година), тъй като и сега са осигурени пари, с които да започне изграждането на институцията. Централата на прокуратурата ще бъде в Люксембург. Оперативните разходи са изчислени на 21 милиона евро годишно. Служителите, които ще работят в централата, ще бъдат 115 души, като повече от половината от тях ще бъдат осигурени чрез преназначаване от Евроюст и най-вече Олаф. ЕК уверява, че от това няма да пострадат двете агенции, каквито притеснения бяха повдигани многократно по време на преговорите по прокуратурата. Делегираните прокурори ще бъдат 32. Според комисар Юрова, още в самото начало на работата си европейската прокуратура ще може да възстановява годишно повече от 500 млн. евро. Тя увери, че ползите от нея ще надвишат значително разходите за функционирането й. 

По време на преговорите неколкократно беше намекнато, че ще има връзка между участието в прокуратурата и еврофондовете. Още през юни Вера Юрова ясно заяви, че би искала да се обвърже отпускането на еврофондове с участие в европейската прокуратура. Холандия жестоко се възпротиви по време на дебата в Съвета на 8 юни. "Не виждаме никаква връзка нито правна, нито морална между засилената процедура и еврофондовете", каза холандският представител. Еврокомисарката обясни, че европейската прокуратура ще бъде в центъра на разговорите по бъдещата архитектура на кохезионната политика. "Остро отхвърлям опростяването, което се появи в пресата по повод европейската прокуратура. Имах предвид, че европейската прокуратура ще бъде фактор в създаването на новите правила за новата кохезионна политика", каза тя. 

В Европейския парламент темата беше повдигната също многократно по време на дебата на 4 октомври. Тогава бившият белгийски премиер, а сега евродепутат от групата на либералите Луи Мишел заяви, че става дума за парите на европейските данъкоплатци "и е особено жалко, че някои членки, които са и сред най-големите получатели на еврофондове, избягват да поемат морална и политическа отговорност в борбата с измамите. Трябва сериозно да се обмисли обвързване на отпускането на еврофондове с участие в европейската прокуратура", каза той. Кажимъеш Михал Уяздовски (ЕКР, Полша) възрази като атакува на свой ред Белгия, от чието правосъдие, по неговите думи, се оплаквали във Франция. "Може би първо трябва да поправите националните правни системи преди да обвинявате други страни-членки, че не искат да участват в доброволно сътрудничество", каза полският евродепутат. 

Шефката на бюджетната комисия в ЕП Ингеборг Гресле (ЕНП, Германия) заяви, че европейската прокуратура е единственият орган на европейско ниво, който може сам да започне разследване. "Има страни-членки, за които има съмнения, че могат подобаващо да разследват, особено държави, които са най-облагодетелствани", каза тя и призова да не се отпускат пари на онези, които не искат да участват. Ингеборг Гресле е евродепутатката, която с много усилия и почти тайно организира голямото изслушване  по Механизма за сътрудничество и проверка на румънски и български представители в комисията. Вера Юрова беше доста по-красноречива по време на парламентарния дебат, като заяви, че никога не е крила, че вижда необходимост от обвързване на кохезионната политика с прокуратурата. 

"И ще настоявам много силно за това, тъй като съм убедена, че европейската прокуратура ще работи като силен репресивен орган. Ако страна-членка не иска да участва, трябва да сме много силни в превантивните действия. За членките, които ще получават кохезионни пари и няма да участват в прокуратурата ще бъдем много по-силни в контрола и одита", каза тя. Това й изказване може да се разглежда и в контекста на намерението й да работи за опростяване на правилата за отпускане на средства по кохезионната политика. Като бивша министърка на еврофондовете и регионалното развитие на Чехия Вера Юрова заяви, че е силен критик на прекомерната усложненост на процедурите.

"Системата прегрява от огромната отчетност и задълженията за контрол и одитиране. Сигурна съм, че еврпейската прокуратура може да изиграе много положителен ефект на сдържаност, а определението на това какво е измама и корупция може да доведе до радикално опростяване [на правилата]. Можем да предложим подобни мерки и в регионалната политика", заяви еврокомисарката през юни. От всичко казано дотук може да се заключи, че участничките в офиса на европейския прокурор ще получат опростени правила за отпускане на еврофондове, докато за останалите правилата дори ще бъдат затегнати, за да се гарантира, че няма да има измами. 

Гласуването в Европейския парламент разкри за пореден път разцеплението най-вече в евроскептичните групи. В групата Европа на свобода и пряка демокрация, известна като групата на Найджъл Фараж, в която участва неговата партия и партията на италианския комик Бепе Грило движение "Пет звезди" всички италианци гласуваха в подкрепа на регламента, докато фаражистите гласуваха против. Най-разцепена се оказа групата на Европейските консерватори и реформисти, в която участват британските консерватори и плеяда от популистки групи от цяла Европа. Това е групата с най-много отсъстващи при гласуването, включително и българският евродепутат Николай Бареков.

Почти всички полски членове на ЕКР гласуваха против, съобразно с националната политическа линия, а евродепутати от различни държави, включително и България гласуваха "за". При мейнстрийм групите си пролича разделението по национален принцип - евродепутатите от държавите, които не участват в прокуратурата или отсъстваха, или се въздържаха от гласуване. 

Работата по изграждането на европейската прокуратура започва още догодина, когато ще се създадат правилата за избор на главния прокурор, заместниците му и делегираните прокурори. Първоначално Европейската комисия ще поеме административното управление на прокуратурата, докато се изградят основите й. Този процес още няма да е завършил, когато ЕК ще представи предложение за поправки. Още отсега се вижда обаче, че европейската прокуратура може да се окаже онова липсващо звено, което свързва държавите с върховенство на закона и онези без. Ако правомощията й се подсилят, може да се окаже, че офисът на европейския прокурор ще бъде силен стимул за довършване на реформите в страните, в които все още няма върховенство на закона като България и Румъния например. 

Въпреки че ситуацията в България по този въпрос е много тежка и само се влошава през последните години, страната, която поема от 1 януари ротационното председателство на Съвета обещава, че ще работи активно по изпълнението на регламента. Това е парадокс, чиито последици тепърва ще видим - страна, чиито управляващи да работят за уронването на върховенството на закона у дома и едновременно с това подкрепят наднационални действия в обратната посока.

Възможно е при отварянето на регламента за поправки участничките в тази интеграционна скорост да намалеят. Чешкият правосъден министър каза на 12 октомври, че все още е рано да се каже дали Чехия ще участва, още повече че не са завършени съответните вътрешни процедури и едва ли ще завършат до изборите, които са идващата неделя. Той заяви, че засега няма възражения, но е възможно изборите на 22 октомври да бъдат спечелени от евроскептична политическа опция. От друга страна Швеция и Холандия не са отхвърлили напълно вероятността да се включат на някакъв по-късен етап. Отварянето на регламента за поправки е нов шанс за тях, защото в противен случай ще трябва да се присъединят към нещо, в чието създаване не са участвали. 

Всички статии на euinside за създаването на европейската прокуратура можете да намерите в тази тема