Резултатите от изборите в Ирландия обещават предоговаряне на лихвата по спасителния заем

Ралица Ковачева, February 28, 2011

Очаквано Фина Гейл спечели изборите в Ирландия, но не успя да постигне пълно мнозинство в парламента. На този етап от преброяването на гласовете, Фина Гейл получава 70 места (с 19 повече спрямо предишния парламент), лейбъристите 36 (16 места повече), управлявалата досега Фиана Фейл - 18 (губи 59 места), Шин Фейн - 13 (с 9 повече), а Обединеният ляв алианс влиза за първи път в парламента с 5 места. Зелената партия остана извън парламента, въпреки че напусна коалицията с Фиана Фейл в знак на протест срещу политиката на управляващата партия. Избирателната активност е малко над 70 процента и е най-високата от 1987 година насам.

Още в понеделник се очаква лидерът на Фина Гейл и най-вероятен премиер на страната Енда Кени да започне преговори с лейбъристите за съставяне на правителство. Според анализатори, обаче, са възможни и комбинации с някои от независимите представители. Правителството трябва да е готово до първото заседание на новия парламент на 9 март и най-вече - преди срещата на върха на еврозоната на 11 март.

Основното предизборно обещание на Фина Гейл и лейбъристите беше да предоговорят условията на спасителния заем от ЕС и МВФ. И по-специално на частта от 17,7 милиарда евро от общия размер на заема, която идва от спасителния фонд за еврозоната (EFSF) с лихва около 6%. Според двете партии, както и според мнозина анализатори, лихвата е твърде висока и трябва да бъде предоговорена.

Десноцентристката Фина Гейл има добри политически шансове да постигне целта си - тя е член на Европейската народна партия, подобно на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, президента на ЕС Херман ван Ромпой, германския канцлер Ангела Меркел. Като страната с най-голям принос в спасителния фонд за еврозоната както под формата на гаранции, така и с кредитния си рейтинг три пъти А, Германия има тежката дума в решаването на този въпрос.

Темата за ирландската лихва, обаче, върви в пакет с въпроса за удължаване на матуритета на гръцкия заем, с промяната в размера и функциите на съществуващия спасителен фонд (EFSF) и дефинирането на бъдещия Европейски механизъм за стабилност. Всички тези въпроси, както и предложеният от Германия и Франция Пакт за конкурентоспособност, ще бъдат обсъдени на Съвета на лидерите на еврозоната на 11 март, а впоследствие - на Европейския съвет на 24 и 25 март.

Междувременно, базираното в Брюксел онлайн издание EurActiv съобщи, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президентът на Европейския Съвет Херман ван Ромпой са разпространили своя версия на Пакта за конкурентоспособност, която според източници на изданието е „значително по-гъвкава” от предложението на Меркел и Саркози. Берлин и Париж настояват страните от еврозоната да изпълнят 6 условия, свързани с повишаване на конкурентоспособността, за да могат да поискат помощ от спасителния фонд.

Планът все още не е оповестен официално, но според публикации в медиите, става дума за 6 точки, които трябва да бъдат изпълнени от страните за 12 месеца: да се премахне индексирането на заплатите според инфлацията, да се осигури взаимно признаване на дипломите и професионалните квалификации, да се въведе обща база за корпоративно облагане, да се обвържат пенсионните схеми с демографското развитие, да се въведат конституционно обвързани дългови спирачки и да се създадат национални режими за управление на банкови кризи.

Според изданието, предложението на двамата европейски лидери (вече известно като предложение Барозу-Ромпой) също обвързва получаването на финансова помощ с мерки по отношение на корпоративното облагане, пенсионната възраст и заплатите, но става дума повече за „насоки”, отколкото за строги изисквания. Например, липсва изискването на Франция и Германия страните-членки да изоставят индексацията на заплатите, което предизвика остри критики от някои страни-членки. EurActiv уточнява че индексирането на заплатите се използва в Белгия, Кипър, Люксембург и Малта, докато в други страни като Португалия заплатите се обвързват с ръста на цените чрез колективно договаряне.

Според източици на медиата, планът следва основните положения в Годишното изследване на растежа, публикувано от ЕК в началото на годината. Барозу и Ван Ромпой не одобряват подхода на Франция и Германия „един размер за всички”, коментират европейски източници. Двете страни, обаче, са категорични, че единственият ефективен начин да се повиши конкурентоспособността на еврозоната е „равнение по най-добрия” - критерият във всяка една област да бъде страната, която се представя най-добре. Поради очевидното добро представяне на Германия в много от областите, обхванати от Пакта, противниците на идеята смятат, че той ще доведе до създаването на „Германска Европа”. Все още, обаче, не сме чули достатъчно аргументи защо това да е толкова лошо.

Дълговата криза в еврозоната