euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Изборите в Ирландия са само началото на една трудна битка

Ралица Ковачева, 9 февруари 2011

Ирландците ще гласуват за парламент на 25 февруари, т.е. само след 2 седмици. Кратката предизборна кампания е просто финала на един тежък спринт, започнал миналата есен, който се очаква да приключи с парламентарните избори. И да започне маратонското бягане към финансовата и политическа стабилизация.

Как започна всичко?

С кризата, както и останалите трусове в еврозоната. Ирландия, която впечатляваше с икономическото си представяне преди 10 години, стана жертва на спукания имотен балон, който повлече след себе си местните банки. Наливането на пари в банковата система принуди страната да поиска заем от ЕС и МВФ, след като пазарните лихви започнаха да изглеждат непосилни. А натискът се пренесе и върху други страни от еврозоната, като Португалия и Испания. Сключването на спасителното споразумение, обаче, не даде очакваните резултати. Пазарите продължават да са скептични към финансовата стабилизация на Ирландия, макар и не колкото към гръцката, а наскоро рейтинговата агенция Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на страната от А на А- с негативна перспектива.

А в политически план, спасителният заем беше пълно фиаско за управляващите. Още през ноември по-малкият коалиционен партньор в правителството - Зелената пратия, обяви, че ще напусне коалицията. Зелените изпълниха заканата си 2 месеца по-късно, точно когато парламентът трябваше да започне обсъждането на финансовия закон, чието приемане е условие за заема от ЕС и МВФ. В замяна на помощта от 85 милиарда евро (17,5 милиарда от които ще бъдат осигурени от самата Ирландия) страната трябва да постигне 10 милиарда евро бюджетни съкращения в рамките на 4 години (вижте бюджетната стратегия тук), наред с 5 милиарда евро увеличаване на приходите. 40% от общите съкращения (6 милиарда евро) трябва да бъдат направени още тази година.

Законът беше приет след сделка между опозицията и управляващите - опозицията обеща да подкрепи закона, ако премиерът насрочи по-ранна дата за изборите от предварително обявената - 11 март. Така изборите бяха насрочени за 25 февруари.

Прогнозите

Засега фаворит в електоралните предпочитания е десноцентристката Фина Гейл, следвана от лейбъристите. Ако Фина Гейл успее да постигне мнозинство в долната камара на парламента, това ще е за първи път от повече от 80 години насам. Целта на лейбъристите е да станат втора парламентарна сила и коалиционен партньор в бъдещото правителство, което също ще е прецедент в 90-годишната история на партията. Сериозни шансове за добро представяне има и Шин Фейн, която изпреварва управляващата Фиана Фейл в допитванията. Фина Фейл, която управлява вече 14 години, обра всички негативи от тежките последици от кризата, банковите проблеми, драстичните съкращения на бюджета и спасителния заем.

Малко преди изборите премиерът Брайън Коуен се отказа от лидерския пост в партията и беше наследен от Михол Мартин - доскоро външен министър в правителството на Коуен. Трудна битка очаква и Зелените, доскорошният коалиционен партньор на Фиана Фейл, които напуснаха управляващата коалиция твърде късно, за да спечелят сериoзни дивиденти от този ход. На изборите ще има и нови, по-малки играчи, сред които учреденият през ноември миналата година Обединен ляв алианс.

Предоговаряне на заема?

Може би най-сериозният предизборен коз на Фина Гейл и лейбъристите е обещанието, ако спечелят изборите да предоговорят условията на спасителния заем от ЕС и МВФ. И по-специално на частта от 17,7 милиарда евро от общия размер на заема, която идва от спасителния фонд за еврозоната (EFSF) с лихва около 6 %. Според двете партии, както и според мнозина анализатори, лихвата е твърде висока и трябва да бъде предоговорена. Засега европейските представители не коментират подобна възможност. Според еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, лихвата е същата като тази за гръцкия заем и е била подробно обсъдена от всички участници в процеса при договарянето на финансовата помощ.

Темата за ирландската лихва е част от по-широките дискусии за увеличаване на капацитета и дейностите на сегашния, временен спасителен фонд, успоредно с проектирането на бъдещия, постоянен фонд - т.нар. Европейски механизъм за стабилност. След последния Европейски съвет стана ясно, че страните от еврозоната ще проведат отделна среща на върха в началото на март, когато вероятно ще има повече яснота по тези въпроси. Неслучайно датата на срещата ще бъде определена именно в зависимост от резултатите от ирландските избори и скоростта, с която се сформира новото правителство, за да може то да участва пълноценно във форума.

Тази седмица в Дъблин пристига мисия на ЕС и МВФ, за да оцени изпълнението на спасителната програма. След нея се очаква еврокомисарят Оли Рен да направи и първата публична оценка на изпълнението. Основният акцент на проверката ще бъде изпълнението на плана за преструктуриране на банковата система.

Големият проблем пред страната продължава да е бавният икономически ръст. Ирландската централна банка намали прогнозата си за 2011-а и вместо ръст от 2,4%, както обяви през октомври, прогнозира едва 1%. Съчетаването на тежките ограничения в бюджета с насърчаването на растежа ще е основното предизвикателство пред бъдещото управление на страната.