euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Можете ли да си представите - естонците си преизбраха десноцентристкото правителство, което им затегна коланите преди 2-3 години само и само да вкара страната в еврозоната (от първи януари 2011), да свали бюджетния дефицит под 3% от БВП и да намали дълговете! Естония и Швеция са двете страни в момента в Европейския съюз, които не са в процедура по свръхдефицит. Партията на премиера Андрус Ансип (Партия на реформите!) е спечелила 33 места в парламента, докато младшите партньори в досега управлявалата коалиция, Про Патрия и Съюз Рес Публика са спечелили общо 23 места.

Така досегашните управляващи имат общо 56 места в 101-местния парламент на Естония. Забележете - с шест повече от представянето на същите партии на предишните избори!

Като научих за победата на реформите в Естония (по името на водещата партия), се замислих как ли правителството е обяснявало намеренията си, действията си, имало ли е бездействия, как медиите са отразявали ситуацията. Замислих се за това, защото съм твърдо убедена, че в България правителство, което е причинило на хората страданието да не трупат още дълг за сметка на краткосрочното нищожно имане, никога не би било преизбрано. Тук печелят правителства, които обещават много и не правят нищо. И така 20 години. Всяко е с приоритет влизане в еврозоната, но скоро това няма да се случи на България, освен ако Пактът за финансова стабилност не влезе в сила и не бъде спазван.

И тъй като очевидно тази новина е трудно да бъде интерпретирана от далечна и недясна България, то ето как най-влиятелният световен финансов ежедневник The Financial Times описа изборната победа на десноцентристите в балтийската република: "Естонската управляваша десноцентристка коалиция спечели решителна победа на неделните общи избори, след като избирателите я възнаградиха за пилотирането на икономиката през кризата във възстановяването".

Вестникът се позовава на анализатори в Талин, според които естонците са били разтревожени за бъдещето, но са се почувствали по-сигурни с правителство, което ги е напътствало до еврото през януари, както и до членството в организацията на най-богатите страни в света - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - още миналото лято. Впрочем, България е подала кандидатура за членство в организацията още в началото на управлението на тройната коалиция.

Балтийският отличник е поканена за членство в ОИСР през 2007-ма година. От новите страни-членки на ЕС, освен Естония, още Полша, Словакия, Словения, Чехия и Унгария са членки на престижния клуб.

И, за да не сме голословни, ето и числата, които принудиха естонците да изберат същото правителство: прогнозата за бюджетен дефицит за тази година е 1.6% от БВП, което е съобразено със средното за еврозоната. Държавният дълг се очаква да бъде около 9.5 на сто през 2011, което на този етап е най-ниското ниво на публичен дълг във валутния съюз, много под средното от 86.5 процента. Правителството е поело ангажимент да балансира бюджета до 2014-та година, което очевидно се е оказало важен ангажимент за естонците.

Защо ви казвам това? Защото обикновено всички казват да не сравняваме България с Германия или с други развити страни. Добре, да се сравним с Естония! И какво виждаме? Публичният ни дълг е вторият най-нисък в ЕС след естонския. Но нашият е такъв случайно, при това върви в посока нагоре. Което какво показва? Посока обратна на естонската. Широки пръсти, сигурен мандат. Разликата е съкрушителна. Защото цифрите са си цифри, важното е какво стои зад тях и кой вярва в него. Естонците очевидно знаят къде отиват. След половин век социализъм бягат от него с всички сили.

Въпросът е, защо България продължава да цикли в съблазнителния кръг на демокрацията със социалистическо лице?