euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-лесният начин да откажеш хората от нещо е да ги убедиш, че е много сложно и струва скъпо. Нещо подобно правят българските политици с демокрацията: непрекъснато ни внушават, че тъй като демокрацията е нещо сложно и скъпо, с нея трябва да се занимават само избрани (парламентарно), при това колкото се може по-рядко. Да не говорим за изборите, които като висша проява на демокрацията са още по-сложни и по-скъпи! Нещо средно между квантова физика, генно инженерство и композиране. Така де, не може всеки да познава Хеър и Нимайер (нито Виктор Д`Онт!), това да не са Иванчо и Марийка!

След 20 години сериозни усилия от страна на политическата класа, за българите демокрацията все още е като бананите при социализма - идва рядко, но пък е скъпа. А всъщност, нещата са съвсем прости. Точно колкото са криви бананите:

Всеки гражданин (отговарящ на определени условия, записани в закона) има право да гласува на избори (местни, парламентарни, европейски, президентски) според убежеднията си, честно и свободно. Да знае за кого гласува и какви ще са последиците от неговия избор. Да може да търси политическа отговорност от избраника си (лице или партия), ако не изпълни обещаното пред избирателите. Това е начинът всеки гражданин да участва в управлението (на различни нива) чрез избраните от него представители.

Не е сложно нали? Още повече, че съответните правила и процедури, регламентиращи изборния процес, подобно на колелото, отдавна са открити. И дори се прилагат на много места по света, за изненада на българските законотворци. Които си умират да създават комисии със сложни имена, пълни с експерти и съветници, откриващи колелото на изборното законодателство веднъж на всеки четири години, според потребностите на съответното мнозинство.

През това време, изборите се купуват, продават, контролират, манипулират, компрометират, обезсмислят и така все повече граждани се обезправяват, за сметка на други, които придобиват „по втория начин” правото да имат представителство в институциите. Изборните безумия в последните 3 години накараха новото парламентарно мнозинство да обещае спешно да изработи Изборен кодекс, така щото веднъж завинаги да се приемат правила, които да важат за всички видове избори и да не се променят на всеки четири години. За целта беше създадена и Временна комисия за изработване на изборен кодекс. В нея по задължение участват представители на парламентарните партии и по желание на заседанията присъстват представители на граждански организации, които активно предлагат промени в изборното законодателство в полза на честния и прозрачен изборен процес.

Как върви диалога може да се проследи на специалния интернет сайт „Граждански форум за нов изборен кодекс”, създаден по проекта „Граждански мониторинг върху процеса на приемане на нови изборни правила в България” на Института за развитие на публичната среда. Защото, за разлика от Бисмарк, според когото е по-добре хората да не знаят как се правят саламите и законите, инициаторите на проекта държат да проследят процеса отблизо и още повече - да участват в него.

На сайта, освен стенограми от заседанията на парламентарната комисия, новини и коментари, може да прочетете предложенията на неправителствените организации и да сравните позиците на политическите партии по различни проблеми. Можете и да участвате в анкета за предпочитания от вас тип избирателна система, данните от която ще бъдат предоставени на депутатите, така че е добре да бъдат на базата на по-широко участие.

Три неправителствени организации се включват засега в дебатите по новия изборен кодекс. "Прозрачност без граници" отново предлага идеята си за регионални преброителни центрове, която не беше приета от предишното парламентарно мнозинство. „Гласуване без граници” влиза с предложение за електронно гласуване и окрупняване на МИР (многомандатен избирателен район) с цел насърчаване и улесняване на гласуването в чужбина.

Институтът за развитие на публичната среда предлага промени в регламента на провеждането на местните избори. Например, промяна в районирането, така че избраниците да имат чисто географски фиксирана политическа отговорност (както депутатите формално са отговорни пред съответния МИР, от който са избрани). Така общинските съветници ще могат да носят конкретни отговорности и да поемат конкретни ангажименти пред конкретни хора.

"Според европейските стандарти в София на ниво райони няма местно самоуправление, защото има кмет, но няма общински съветници, няма бюджет, не се взимат решения. Това не е децентрализация, а деконцентрация", обяснява Антоанета Цонева, председател на управителния съвет на Института за развитие на публичната среда. Според нея няма как да се върне положението от преди 1995 година и да има районни съвети, но предложението на Института за районирането води в същата посока, към свързването на общинските съветници с определен район, квартал и брой хора.

Районирането има за цел и да раздроби сегашните райони-общини, които са много големи. Средно у нас една община има 30 хиляди жители, а в Европа е няколко пъти по-малко. Разделянето на една община на няколко района ще намали броя регистрирани листи, а оттам и разпиляването на гласовете, и ще затрудни купуването и контролирането на вота.

Срещу изборните манипулации е насочено предложението драстично да се намали броя на застъпниците на кандидатите за съветници. В момента всеки кандидат в листата може да регистрира свой застъпник, което при листи между 10 и 20 души и регистрирани за участие в изборите примерно 20 партии и коалиции, прави огромен брой застъпници. Наблюденията на партиите и експертите върху изборите в последните години и особено за местни власти, показват, че контролирането и купуването на вота става именно чрез добре организирани мрежи от застъпници. "Да има толкова много застъпници е или безмислие или дълбоко пазена мръсна тайна на българското законодателство", казва Антоанета Цонева. И предлага всяка листа да има право да регистрира не повече от двама застъпници в секция.

По отношение на финансирането предложението е едно и цели парите да оставят следи: цялото финансиране на партиите и коалициите и всички разходи за кампанията да минават по банков път. Така ще може да се проследи пътят и произходът на средствата, влагани в изборите. Защото чрез конструирането на политически субекти с мръсни пари се осъществява т.нар. state capture (завладяване на държавата) от престъпни структури, твърдят експертите.

Досега временната парламентарна комисия не е решила нищо конкретно за местния вот, но за сметка на това има пълен консенсус между партиите, че преференции няма да има. Според експертите, причината е, че често апетитно място в местната власт е награда за заслужили партийни функционери или се дава на "спонсорите" като стимул да наливат пари в кампанията, затова не може да се позволи на избирателя да пренарежда листите. Точно обратното, смята Антоанета Цонева, именно по места, където хората се познават, може с пълна сила да се прилагат преференциите и в Европа това се използва в най-различни варианти.

Еспертите са убедени, че предложенията им ще срещнат съпротива от парламентарно представените партии. По-важното, обаче, е те да стигнат до повече хора. Колкото повече неправителствени организации, медии и граждани участват в обсъждането на новия изборен кодекс, колкото повече хора са съпричастни към изработването на общи и прозрачни правила, толкова по-малък ще бъде шансът на парламентарните партии за задкулисни договорки.

Няма причина да ви интересува какво има в салама, който ядете, а да не ви интересува как се избира общинският съвет, който управлява града ви или парламентът, който приема законите. Единствената гаранция правилата на играта да са честни и еднакви за всички е да ги договорим заедно. И после - да ги спазваме.