euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

850 евро е средната заплата в Естония, става ясно от разговора ми с посланика на балтийската държава у нас Н.Пр. Рийн Ойдекиви. Това прави доста повече в сравнение със средната заплата у нас. Неизбежно с посланик Ойдекиви си говорим за кризата и как тя се отразява на страната му, защото в такъв момент като световната финансова и икономическа криза, информацията за това коя държава в какво състояние се намира в действителност е особено скъпо нещо. И докато Негово превъзходителство ми разказва как тази "ниска" средна заплата е причината около 30,000 естонци да работят "отсреща" във Финландия или Швеция, аз разглеждам данните, които са ми предоставили любезно от посолството за икономическото състояние в сравнение с други държави.

Там ми прави впечатление следното, с уговорката обаче, че данните са от март: според Standard & Poor's и Moody's Естония е на 4-то място по БВП на глава от населението след Словения, Чехия и Словакия с 20,754. За сравнение България е с много малко над Беларус - 12,372 и 12,344 съответно. Румъния също е над нас с 12,698. Кредитният рейтинг на Естония е бил А през март, докато на България е бил BBB като А означава средно нисък риск, а ВВВ е среден риск.

Естония е и с нисък държавен дълг - 4.8% от БВП, с което е на първо място сред страните-членки на ЕС. България и Румъния са на второ място с по 14% от БВП. И все пак, посланик Ойдекиви разказва, че Естония всъщност е била в доста критично положение заради, всъщност, две кризи. Първата е била вътрешна и очаквана, но световната финансова криза я изостря. Причината е, че с всяка година, както и в България, ръстът на икономиката е бил висок - 10-12%, което е твърде много, защото естонците не са успели да подтискат инфлацията по-малко от 3%, тъй като заплатите са растяли всяка година, цената на услугите - също. При толкова интензивен ръст на БВП, не е възможно да се поддържа ниска инфлация, което е било и причината Естония да не успее да започне процедурите по членство в Еврозоната.

Негово превъзходителство смята, че фискалната политика на Естония е много подобна на тази на България, чийто валутен борд, всъщност, е бил копие на борда, въведен от Естония доста по-рано - през 1992 г., а от 1994 г. балтийската държава въвежда плоския данък, което прави и България, но доста по-късно. 3 са държавите в ЕС с валутен борд - България, Естония и Литва, но Латвия е с нещо много подобно, поради което естонците са твърде притеснени от случващото се с Латвия (страната е изправена буквално пред фалит, въпреки помощите от МВФ и ЕС). Българският финансов министър Пламен Орешарски наскоро обясни в интервю за Асошиейтед прес, че кризата в Латвия може да окаже лошо влияние върху България, защото двете страни поддържат сходни фиксирани валутни курсове. Той обаче е заявил, че финансовата система в България е по-стабилна от тази на Латвия.

Но, да се върнем на Естония и разказът на нейния посланик в София Н.Пр. Рийн Ойдекиви. И като казах по-рано, че действителното състояние на една държава е нещо доста скъпо, посланик Ойдекиви разказва как преди дни е имало много спекулации за това, че Латвия ще девалвира валутата си с около 20-30%. Според него обаче това са спекулации, тръгнали от хора, които имат интерес от това - например хора, които са теглили кредити и сега им е трудно да ги връщат. В Естония няма опасност от девалвация, тъй като и там валутата е фиксирана към еврото. Отделно от това, 95% от кредитите са обвързани с еврото.

Господин Ойдекиви продължава с приликите между Естония и България - там също кредитирането през последните години е било твърде лесно и е довело до масово теглене на кредити за какво ли не, включително и огромен ръст на ипотеките. Това е довело до 20-25% ръст на пазара на имоти. "Тази ситуация обаче беше много виртуална и ние много добре знаехме, че тя ще доведе до прегряване на икономиката. Тогава обаче правителството реши да не вкарва повече пари в икономиката, за да не я нагрява допълнително. За сметка на това, започна събирането на резерви", обяснява още посланик Ойдекиви. В момента резервите на Естония са 1.6 млрд. евро, което изглежда достатъчно за преодоляване на вътрешната криза.

В Естония също е обявено съкращаване на разходите с по 10% и дори повече. Засега обществото приема това, казва още посланикът на страната у нас, но с всяко съкращение нещата се усложняват. Така например денят преди да се срещна с естонския дипломат, е имало малка стачка. Единствено пенсиите и заплатите на учителите не са засегнати от съкращенията. Пенсионерите са били едни от най-потърпевшите след отделянето на Естония от СССР. Въпреки това обаче властите в Талин са твърдо убедени, че трябва да продължат по пътя към Еврозоната и Н.Пр. Рийн Ойдекиви обяснява защо: "Защото така или иначе нашата валута е обвързана с еврото, което е много добра причина, защото чуждестранните инвеститори имат повече доверие на държава, която използва еврото. Независимо, че обясняваме, че валутния борд не може да изчезне за 1 нощ, защото трябва да мине през 2 или 3 четения в парламента, което прави инвеститорите по-консервативни, а ние имаме нужда от тях".

Той дава още един пример за сходство с България, а именно, че Естония все още успява да поддържа бюджетния си дефицит под 3%, което успявали само 7 държави в ЕС, сред които и България. Проблемът на България обаче е, че не се знае в крайна сметка с какъв бюджетен дефицит ще осъмне в края на годината. И другото много важно нещо е, че очевидно естонците имат пълно доверие на своите управляващи за действията, които предприемат. За разлика от България.

Засега Естония не планира да тегли никакви кредити, защото не може да си позволи да ги връща. Единствено би приела европейски пари в подкрепа на проекти в Естония. В този смисъл, Талин подкрепя изцяло по-общ европейски подход в областта на финансите, но е против единната данъчна политика, защото по-малките и по-слабо развити държави все още имат сериозна нужда от инвестиции, за да догонят по-старите и развити страни-членки. Някои, явно, искат да направят това, имат политическата воля, имат и подкрепата на гражданите си.