Между цифрите и реалността

Аделина Марини, May 23, 2011

Най-обсъжданата новина в Ирландия през миналата седмица, която успя да си проправи път в медиите въпреки историческата визита на британската кралица, беше доста притеснителното изявление на Международния валутен фонд за състоянието на Ирландия, съпроводено за първи път с предупреждение към целия Европейски съюз. На 20 май в прес-съобщение, фондът посочи, че проблемите, пред които Ирландия е изправена не са само ирландски проблем, "те са споделен европейски проблем, който изисква споделено решение". Ръководителят на ирландския екип на фонда Аджай Чопра смята още, че "европейските партньори трябва да дадат ясно да се разбере, че всички страни, които в момента са със спасителни планове, ще получат правилното количество финансиране, с правилните срокове и с правилната продължителност на оздравителния процес".

Необичайното по тон изявление на институцията, която участва с финансиране в спасителните програми на Ирландия, Гърция и Португалия, моментално предизвика спекулации в Ирландия, че невъзможността страната да погасява дълговете си е неизбежна. Това каза бившият министър в правителството на Фина Гол Айван Иейтс на конференция на малкия бизнес на 20 май, цитиран от The Irish Times. Новината породи опасения и че отстраняването на шефа на фонда Доминик Строс-Кан, заради обвинения в опит за изнасилване, може да усложни още повече положението на страната, тъй като се предполага, че той е бил много активен участник в спасителните програми на закъсалите държави. "Много по-тясно въвлечен от обичайното за управителен директор", както написа Гари О'Калахан в бизнес приложението на The Irish Independent.

Как обаче стоят нещата на място?

Безработицата е доста висока - около 14.5%, като се е повишила драстично само за две години и половина от 5 на сто, казва заместник изпълнителният директор на Камари Ирландия - бизнес-организацията, обединяваща търговските камари в страната - Шон Мърфи. Разговорът ми с него е доминиран от икономическата ситуация в родината му, но от него лъха един особен оптимизъм. Според него, два са основните сектори, на които условно може да бъде разделена ирландската икономика - вътрешният и външният. Първият е изцяло зависим от вътрешното търсене, което е в спад, тъй като, обяснява ми още г-н Мърфи, хората и бизнесите са съсредоточени в погасяване на дълговете си.

Вторият сектор обаче, външнотърговският е в разцвет. Нещо, което потвърдиха и хора, занимаващи се с бизнес, който работи изцяло извън Ирландия, очакващи бизнесът им да се разрасне през тази и следващата година.

Разбира се, неизбежно беше да отворим темата за корпоративния данък - увеличаването му беше едно от основните условия, поставени пред Дъблин, за да намаление на лихвата по заема към ЕС. Както знаете, страната получи помощ на обща стойност 85 млрд. евро от ЕС и МВФ, значителна част от която е предназначена за спасяване на банковия сектор. Увеличаването на корпоративния данък, обаче, е условие, което никой на "зеления остров" не приема. Шон Мърфи беше категоричен, че поставянето му на практика означава, че кредиторите не искат парите си обратно. (Цялото интервю с г-н Мърфи може да гледате във видеофайла)

"Онези, които настояват за увеличаване на корпоративния ни данък със сигурност застрашават потенциалните ни възможности за растеж. А това има директни последици върху устойчивостта на ирландската способност да си плати дълга. Ние поехме наистина много, много голямо бреме, за да спасим банките си. По-голямо дори от последиците от цунамито и изтичането на радиация в Япония за население от четири милиона души. Така че, онези, които проповядват такава промяна, може и да им се получава добре с вътрешните избиратели, но ако искат дългосрочна способност да си плащаме тези дългове на ЕЦБ и други кредитори, такова искане е нелогично", казва още г-н Мърфи. Няма разногласие по въпроса и сред останалите, с които разговарях в Дъблин, а също и от това, което чух и прочетох в местните медии.

Засега по всичко личи, че страната ще се размине с увеличаване на корпоративния данък. На срещата на върха на еврозоната на 11 март новият министър-председател на Ирландия Енда Кени получи ултиматум до 25 март (когато беше редовния пролетен Европейски Съвет) да даде отговор дали страната е склонна поне да обсъжда увеличаване на корпоративния данък от 12.5%, за да получи намаление на лихвата по заема на страната с 1%, подобно на Гърция. Темата обаче изпадна от дневния ред на пролетния съвет заради последните договорки по пакта "Евро+" и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

На последния Екофин (Съвета на министрите на финансите на ЕС) е било постигнато принципно решение по въпроса, макар да няма конкретна договореност за ирландската лихва. Очаква се въпросът да бъде окончателно решен на юнския Европейски съвет, когато ще бъдат финализирани споразуменията за промяната във временния фонд за еврозоната EFSF и създаването на постоянно действащия Европейски механизъм за стабилност.

Основният проблем в малката страна с население от 4.6 млн. души е банковата система, която не е способна в момента да кредитира бизнеса. Нещо повече, както ми казва и Шон Мърфи, не малко чуждестранни банки изтеглят депозитите си от страната като така пресушават и малкото живителна ликвидност. Г-н Мърфи обаче е оптимист. Според него, не са много страните, които са понесли 13% намаление на публичните разходи и дори са готови да понесат още. В ирландското общество има разбиране за това, през което трябва да се премине. Няма протести, няма стачки.

"Единствената държава, която е правила това преди е Германия. Мисля, че има възможности за напредък. Но това се базира на определени изисквания и едно от тях е запазването на корпоративния данък. Това е ключов въпрос за нас, имаме го от 50-те години - 25 години преди да се присъединим към ЕС сме имали нисък корпоративен данък за производителите тук. Това е традиция. И пак, това е нещо, което ще отстояваме доколкото ни е възможно", казва в заключение заместник шефа на Камари Ирландия.

И още нещо много важно, в Ирландия хората не се притесняват да работят. Съчетават по няколко работи, иновативни са, постоянно мислят за развитие. И не по-малко важното е - имат положителна демографска картина, което означава, че в дългосрочен план публичните финанси не са застрашени. Единственото предизвикателство е банките да успеят да си стъпят на краката. Това обаче може да стане единствено ако Европейската централна банка продължи финансирането им. Както посочва и МВФ, необходимо е да се осигури средносрочно финансиране на ирландската банкова система, за да се подпомогне процеса на възстановяване на пазарното финансиране.

Всичко обаче ще зависи най-вече от Гърция, както признава и фондът: "Условията на финансовите пазари са по-неблагоприятни, като спредовете са с неустойчиви нива. Това се дължи до голяма степен на събитията около страните в еврозоната, най-вече Гърция". Но въпреки възможността Ирландия да стане заложник на Гърция, хората, с които разговарях продължават да са оптимисти и да казват - да, всички тръгнахме от различна стартова точка. Имаме нужда едни от други. Повече от всякога, бих добавила, но нека все пак да имаме и едно наум кой кога ще прекали и кой накрая ще плати сметката.

Дълговата криза в еврозоната