euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Договарянето на общия европейски бюджет винаги е било свързано с разгорещени спорове, често застрашаващи приемането му навреме, но никога досега този дебат не е започвал в по-неприятен контекст от сегашния - кризата в еврозоната вече заплашва със сериозни сътресения глобалната икономика. Буквално дни преди срещата на върха на Европейския съюз и най-вече на еврозоната не е сигурно какво точно ще е решението, а възможностите постоянно намаляват. На фона на всичко това се състоя първата в такъв мащаб конференция за обсъждане на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020, организирана от полското председателство на ЕС с участието на представители на националните и на европейските институции.

Да видим какво ще стане в неделя

Конференцията беше открита от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който вместо да започне с кратко резюме на предложението на Комисията за следващата МФР, с акцентиране върху основните приоритетни за финансиране области, започна с думите: "Тази конференция се осъществява в навечерието на най-съдбоносния Европейски съвет в историята на ЕС. Европейският съвет, който ще бъде последван и от среща на върха на еврозоната. Решенията, които ще бъдат взети на срещите този уикенд, в навечерието на срещата на лидерите на Г20 в Кан ще бъдат съдбоносни за справянето със системната криза в момента".

Г-н Барозу не се задоволи само с това, той продължи още с темата за очакваните в неделя решения, а именно като заяви, че се надява лидерите да се договорят по предложението за увеличаване (leveraging) на спасителния фонд (Европейския механизъм за финансова стабилност, EFSF). Според него положителен резултат е възможен на 23 октомври, ако обаче има политическа воля и усещане за компромис от всички участници. "Европа се нуждае от това усилие за компромис. Ние сме в положение, при което компромисът може да бъде постигнат за по-амбициозна Европа. Убеден съм, че ще се справим".

След този увод, който очевидно беше насочен към това да покаже на участниците, че Европа е на ръба на нещо, след което може и да не се налага да се обсъжда общ бюджет, председателят на Комисията продължи с основното си изложение, в което защити предложението за МФР, идеята за въвеждане на данък върху финансовите транзакции и за мерки за стимулиране на растежа.

И все пак, бюджетът е малък

На фона на уводните думи на председателя на изпълнителния орган на ЕС, шефът на Европарламента, полякът Йежи Бузек звучеше на моменти нереално. Той започна своето изказване като припомни значително увеличените правомощия на Европарламента с влизането в сила на Лисабонския договор, като дори цитира и кой именно член дава тези по-засилени правомощия на единствената институция в ЕС, чиито членове се избират директно от европейските граждани - член 324, според който, каза Бузек, е заложена необходимостта Европейския парламент да бъде включен още в самото начало на дебатите по МФР. Като приключи с изтъкването на ролята на Европейския парламент до момента, г-н Бузек започна отдалече, за да обясни защо е необходим общ европейски бюджет.

И той не просто е необходим, а трябва да е и голям. "ЕС е огромен в икономическо отношение, но в политическо ние сме джудже", припомни Бузек крилатата европейска фраза. "Не можем да реагираме на множеството заплахи, идващи извън ЕС; имаме проблеми от другата страна на Атлантическия океан; промените в климата, тероризма, съседите на изток, в Западните Балкани, на юг. Има заплахи за равновесието в ЕС. За всичко това са необходими пари", обясни Бузек без да чете от предварително подготвена реч. Шефът на Европарламента отново повтори постоянно натякваната позиция на институцията, че увеличение от 5% на бюджета е малко. "Както каза и г-н Барозу 5% увеличение е много скромна цел. Съвсем определено тези 5% няма да удовлетворят всичките ни потребности. [...] Нека бъдем оптимисти - няма да живеем вечно в криза. Ще ни трябват след години средства, за да направим следващия скок напред", завърши Бузек.

Полският премиер Доналд Туск пък, който е основният инициатор на конференцията в качеството си на председател на Европейския съюз наблегна на необходимостта да се стимулира икономическия растеж, тъй като именно той ще възстанови доверието в ЕС. Той внесе интересен елемент в изказването си като посочи, че през последните месеци "сме отново под ударите на кризата, продължават разискванията с държавите-членки и тези, които искат да се присъединят. Това са страни, които инвестират огромна енергия в подготовката си, за да могат да се интегрират. Според тях ЕС има бъдеще. Ако те не вярваха в това бъдеще, никога нямаше да се стремят да се присъединят", каза Туск, с което сякаш искаше косвено да каже на лидерите - недейте да разрушавате ЕС, най-малкото заради страните-кандидатки, които разчитат на него.

Туск, също като сънародника си Бузек наблегна на необходимостта от доизграждането на единния пазар и посочи, че основният източник на силата на Европа е солидарността. В заключение, Доналд Туск призова: "Призовавам ви да сте откровени в този дебат. Не се влияйте от криворазбраната политическа коректност или националния егоизъм. В този дебат не можем да говорим за теми табу, защото от това зависи бъдещето на ЕС".

Със съдбовни думи откри началото на същинската дискусия еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски, впрочем също поляк: "Най-големият въпрос сега не е бюджетът, а неговия контекст. Големият въпрос е социално-политическия контекст". Направи впечатление, че за съжаление на модератора Ан Метлър, изпълнителен директор на Лисабонския съвет, нито един от националните представители не постави конкретен въпрос към комисаря. За сметка на това, повечето изказвания бяха свързани или със споделяне на опит какво е помогнало в дадена държава при усвояването на еврофондовете или какво е необходимо да се направи.

Силно впечатление направи фактът, че изключително активни бяха представителите на балтийските държави. Те основно говориха или за Общата селскостопанска политика или за Политиката на сближаване (Кохезионната). Според представител на Литва, необходимо е Кохезионната политика да допринесе значително за намаляване на различията между регионите в Европа, но и между гражданите. Той изрази съжаление, че в този смисъл предложението на ЕК не отговаря на този принцип и наказва страните, които имат най-голяма нужда от нея. Според него, бюджетът трябва да осигурява консолидирани усилия да се инвестира повече в страни, които са доказали, че използват средствата по отговорен и ефективен начин.

Подобна мярка е предвидена в предложението на ЕК - на базата на оценка на резултатите, когато не е регистриран напредък да се замразява или отменя финансирането.

Същинският дебат по новия бюджет ще започне тогава, когато на масата бъдат сложени конкретните числа. Изказванията до момента обаче, не са в оптимистичния дух, за който призоваха европейските лидери и по-скоро издават опасенията дали дотогава ще остане съюз.