euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако не беше кризата, многогодишната финансова рамка 2014-2020 щеше да бъде водеща тема. Това е заключението на Марчин Квасовски, заместник ръководител на отдела за икономическа политика в Министерството на външните работи на Полша. Той каза това в началото на конференцията "Финансовата рамка на ЕС 2014-2020: във времена на криза", която се проведе в София на 30 ноември, организирана от полското посолство в България, с подкрепата на представителството на ЕК в България и на Центъра за икономическо развитие. euinside беше модератор на първия панел, но ще ви предложим серия от статии и видео от всички изказвания и интересни дискусии. Започнахме с уводните думи на домакина - полския посланик Лешек Хенсел и на г-жа Бисерка Бенишева, генерален директор Дирекция "Европейски съюз" в МВнР.

Следващият говорител беше г-н Квасовски, който направи цялостна картина на това как Полша, като председателство структурира дебатите.

Ето и пълния текст на неговото изявление.

Аделина Марини: Благодаря на г-жа Бенишева, която наистина успя много накратко да даде много ясна картина как се провежда дискусията до момента. Ще се хвана за Вашите думи “умерено оптимистични”, което наистина звучи оптимистично на фона на доста тягостната атмосфера, в която протичат дискусиите за бюджета заради дълговата криза. Сега ще преминем към г-н Марчин Квасовски, който е заместник-ръководител на икономическия отдел в Министерството на външните работи на Полша. Само да вметна и аз – не само защото полското председателство на ЕС ни е домакин, но Полша наистина успя да изведе тази тема, с целия й хоризонт към бъдещето, независимо от тежката ситуация, в която ЕС се намира. Господин Квасовски, заповядайте!

Марчин Квасовски: Благодаря за думата. Дами и господа, за мен е чест да бъда с Вас тук, в България. Това е първото ми посещение в София и съм доста впечатлен от развитието на града и на страната. Днес ще говоря за напредъка, който постигнахме през нашия семестър. Няма да представя националната ни позиция, защото, въпреки че имаме високи приоритети и очаквания за края на нашия семестър, бюджетните преговори са толкова политически чувствителна тема, че решихме да се въздържим от дискутиране на нашите национални позиции на настоящата конференция, организирана от Полското председателство и един български изследователски център. Това е много добра платформа за обмен на мнения между нашите общества.

Преди всичко бих искал да кажа няколко думи за методологията на тези преговори и за ролята на полското председателство. Ще се постарая също така да обобщя аргументите, които бяха изтъкнати от страните-членки по време на началния обмен на мнения. Полша, заедно с цялото председателско Трио, възприе обща методология за напредък по въпроса. Решихме, че правилният формат за водене на тази дискусия е в Съвета по общи въпроси (СОВ) и че СОВ трябва да бъде подкрепен от КОРЕПЕР II и една специална група, наречена „Приятели на председателството”. Освен това разделихме задачите във времето, така че полското председателство като първо от Триото, което се занимаваше с въпроса, използва времето си да получи допълнителни разяснения от страна на Комисията. Имахме също така наколко ориентировъчни дебата в СОВ и КОРЕПЕР II и възнамеряваме да подготвим доклад за напредъка. В него няма да предложим решения по нито един от въпросите за преговори, защото това би било преждевременно. Целта ни е да покажем на нашите датски приятели какви са лагерите между страните-членки.

След нас датското председателство – надявам се през юни следващата година – ще отнесе въпроса до Европейския съвет и ще опита да постигне компромис по финансовите аспекти, така че да се отвори пътят за финализиране на финансовите преговори с Европейския парламент и да се приключи работата по законодателното предложение. Многогодишната финансова рамка (МФР) не се отнася само до парите, а и до инструментите – Кохезионната политика, външните отношения и др., които имат нужда от законодателна форма, за да се задействат, а ролята на Парламента тук, според Договора от Лисабон е още по-голяма.

Няколко думи по контекста. Това е първата МФР след влизането в сила на Договора от Лисабон и тя ще бъде приета като регламент. Досега МФР беше просто междуинституционално споразумение между Комисията, Парламента и Съвета. Нямам намерение да коментирам дълговата криза, но, разбира се, заради нея МФР със сигурност ще бъде много значима политическа тема. Бюджетът на ЕС е само 2.5% от публичните разходи на Съюза, но исторически знаем, че този размер винаги е съсредоточавал голяма част от вниманието.

На дневен ред е също така и дискусията за по-тясната интеграция в еврозоната и предоставянето на институции за това сътрудничество. Знаем, че някои държави-членки обмислят идеята за „Европа на две скорости”, която предвижда по-голяма интеграция в еврозоната. Тези дискусии вече приеха форма, защото има страни, които внасят повече в европейския бюджет отколкото получават – това са нетните платци – и тази група е нараснала в сравнение с последния път, заради Италия и Финландия, които много отчетливо се присъединиха към този клуб. Ние реактивирахме и т. нар. група „Приятели на сближаването”, която наброява сега 13 държави-членки. Не включвам тук Полша, защото по време на нашия семестър опитахме да останем неутрални. Не включвам тук и Дания, която ще подготви компромиса следващия семестър.

По отношение на общия размер на европейския бюджет: Комисията предложи бюджет в размер на 1.05% от БНД като задължения и 1% като плащания, при това някои точки като Европейския фонд за развитие и някои големи проекти. Това се натъкна на известна опозиция от страна на някои държави-членки, които смятат, че в момент на криза бюджетът не бива да нараства повече от инфлацията за 2013 година като референтна година. Тези страни също така смятат, че бюджетът на ЕС трябва да отразява усилията за консолидиране на национално ниво. Има страни-членки, които настояват да не нарастват брутните национални вноски, докато в същото време „Приятелите на сближаването” по-скоро твърдят, че ЕС се нуждае от средства, за да продължи традиционните си политики така, както са заложени в Договора от Лисабон.

Те твърдят, че Кохезионната политика и другите политики не са променяни от договора и следователно са още валидни. Тези политики стоят в основата на вътрешния пазар, и както знаете, той създава печеливши и губещи, така че се нуждаем от – не бих искал да кажа преразпределение – но от политики, които предлагат възможности на регионите и индивидите в неравностойно положение. Най-после, „Приятелите на сближаването” настояват, че този бъджет е инвестиционен бюджет – предвидените инвестиционни разходи са около 5% и има също и други пера, които бихме могли да класифицираме като инвестиции и които не би трябвало да намаляват във време на криза.

Каква е ситуацията с Кохезионната политика? Има дебат дали тя е ефективна и някои твърдят, че не е случайно това, че южните държави-членки сега изпитват икономически затруднения, тъй като те бяха ползватели на тази политика в продължение на няколко десетилетия и сега не успяват да се справят с изискванията за конкурентоспособност към техните икономики. Много от идеите на Комисията как тази политика да стане по-ефективна отразяват този дебат. Комисията, например, предложи по-голяма макроикономическа условност и принципна условност, за да отговори на тези критики. Води се дебат и за общия размер на средствата по Кохезионната политика. Комисията предложи в бюджета политика, която е с 5% по-ниска от сегашната финансова рамка, но това е, защото някои някои от регионите, които бяха под 75-процентния праг, сега са по-добре развити или са в преход.

Друг въпрос, който привлича доста политическо внимание е ограничаването на общия размер на финансирането за една държава-членка до 2.5% от нейния БВП. Това, разбира се ще засегне най-слабо развитите страни-членки, включително Полша и България. И тъкмо това е въпросът: дали това предложение ще доведе до по-добра концентрация на ресурси. Някои казват, че разполагаме с принципа на условността, но той е ограничен само в Кохезионния фонд, така че Комисията предложи да се въведе макроикономическа условност във всички фондове, които ще влязат в бъдещата Обща стратегическа рамка - т.е. това да се отнася също и за политики като Развитие и Рибарство. Стои и въпросът за пропорционалността на мярката, защото за страни като Полша и България размерът на средствата възлиза на няколко процентни пункта от БВП, докато за други страни, като Франция например, засегнатите фондове са 0.1% от БВП и те няма да бъдат „захапани” от мярката в същата степен.

Води се голяма дискусия за създаването на преходни региони с ниво на развитие между 75 и 90% от средното за ЕС. Някои страни-членки казват, че това е срещу принципа на концентрирането на ресурси, а други твърдят, че при ресурсите, с които разполагаме, това не е най-мъдрото решение и е по-подходящо да се мисли за постепенно премахване на финансирането. Комисията смята, че чрез предложеното от нея решение ще се осигури равно третиране на регионите. Тя също така смята, че трябва да има повече баланс при разпределението на средствата между ЕС-15 и ЕС-12. Комисията освен това смята, че балансът 57% за ЕС-12 и 43% за ЕС-15 е политически по-устойчив.

Разбира се, ще има дискусии за новата система за наблюдение и оценка. Друга тема е връзката с Кохезионната политика [политиката на сближаване] на новия инструмент „Свързване на Европа” - новосъздаденият секторен фонд. Много внимание привлича и предложението да се насочат около 10 милиарда евро от Кохезионната политика към трансевропейски транспортни проекти. Страните-членки, които са най-засегнати от това предложение, разбира се, не са много склонни да го подкрепят, докато Комисията смята, че то е нужно, защото липсва достатъчно мотивация за железопътни или водни проекти, докато при открито съревнование за проекти тази мотивация ще се насърчи и страните-членки ще се концентрират върху проекти, които в момента в много аспекти се подминават.

За Общата селскостопанска политика (ОСП), както обикновено има проблем с общия бюджет. Комисията предлага разходите за нея да останат на нивата от 2013 година номинално, но земеделските разходи да се разпределят в други раздели като изследвания или създаване на резерв извън бюджета. Друга тема тук, която със сигурност ще се дискутира ще бъде изравняването на преките плащания. Комисията предложи политически механичен начин за решаване на проблема, така че страните-членки с над 90% от средното за ЕС да покриват 1/3 от разликата в следващата финансова рамка. Разбира се, те не са доволни от това решение и смятат, че европейските средства по тази политика трябва да бъдат преразпределени съгласно целите на политиката.

Тези страни настояват, че разходите за фермерите трябва да бъдат общо взето еднакви в цяла Европа, когато става дума за принос или инвестиции. Освен това имаме и въпроса за преразпределението на фондовете за развитие на селските региони, защото в този случай Комисията е склонна да преразпредели парите според критерии, свързани с целите на политиката. Следващият жизненоважен въпрос е „позеленяването” на преките плащания. Комисията би искала да даде повече легитимност на тази политика като увеличи условността, свързана с опазването на околната среда. Друг въпрос е слагането на таван на плащанията за ферма. Както се вижда, това не е толкова сурова мярка, тъй като Комисията допуска да се намаляват разходи от работна сила в тези ферми.

Що се отнася до приходите, това също е област, където Комисията би искала да въведе сериозни промени. Някои държави-членки предпочитат статуквото. Знатете, че ЕС се финансира като ООН – на базата на преки вноски от страните-членки. Комисията сега предлага нов комплект от собствени ресурси, базиран на данъци и казва, че това е необходимо, за да даде повече самостоятелност на ЕС.

Комисията също така предложи да се сложи край на британския ребат и на сегашния механизъм за корекции за Германия, Холандия, Швеция и Австрия, както и да се въведе една проста система от фиксирани суми. Разбира се, има проблем с данъка върху финансовите транзакции (ДФТ), но това е вторична дискусия спрямо тази за собствените ресурси. Имахме едно начално обсъждане в ЕКОФИН на 8 ноември и видяхме, че страните-членки са силно разделени по темата. Германия и Франция настояват за това, защото са убедени, че може да бъде важен инструмент за предотвратяване на бъдещи финансови кризи и възпрепятства високочестотната търговия. Други държави-членки, които имат финансови центрове са доста загрижени и се съмнявам в ефикасността на мярката, опасявайки се, че транзакциите ще напуснат ЕС.

Във всеки дебат за бюджета е важно как го водим – дали да го обсъждаме отгоре-надолу като първо се споразумеем за общия размер и после дискутираме политиките или да обсъждаме отдолу-нагоре - като първо дискутираме политиките и после сметнем финалната сума. Както каза г-жа посланикът, имаме единодушна подкрепа за седем години обхват на бюджета и съвпадане със срока на стратегията „Европа 2020”. Имаме доста широка подкрепа за предложената обща структура като много страни-членки са съгласни да има раздел за Кохезионна политика, вместо таван на разходите. Най-после, има обсъждания по т.нар. разходи, които „не подлежат на дебат”. Както казах, страните-членки искат колкото може повече, ако не всички такива разходи да влязат в бюджета.

Ако трябва да обобщя какво направихме през нашия семестър, мнозинството от страните-членки вярват, че предложението на Комисията е добра отправна точка за дискусия. Някои от тях предпочитат по-скоро дискусия „отгоре-надолу”, но съм длъжен да отбележа, че те са много кооперативни в работата по предложения от Комисията подход „отдолу-нагоре”. Бих казал освен това, че мнозинството от страните-членки са съгласни с политическите концепции на Комисията по отношение на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. Но, извън тези въпроси, дяволът е в подробностите и смятам, че следващото председателство ще излезе с решение, което ще бъде приемливо за повечето страни-членки. Благодаря много.

Аделина Марини: Благодаря Ви, господин Квасовски. Предполагам, че ви направи впечатление в презентацията му това разделение, което най-общо казано забелязваме в ЕС и във връзка с дълговата криза. Т.нар. сходно мислещи държави и приятелите на кохезията и на изравняването. Междудругото Италия, която е в групата на сходно мислещите страни, даде наскоро сигнал, че симпатизира много и на групата на сближаването – вероятно защото тя изпитва доста сериозни проблеми в момента. Това беше много интересна част от Вашата презентация и е неизбежно, както става ясно, и в крайна сметка Германия го каза в прав текст: този бюджет се ражда в криза и трябва да се съобразим с това. (следва продължение)