euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За очакванията от Европейския съвет на 8 и 9 декември, за начините за решаване на кризата и за предизвикателствата на следващия седемгодишен европейски бюджет (МФР 2014-2020) euinside разговаря с евродепутата Ивайло Калфин (Социалисти и Демократи/Коалиция за България). Любопитно е да се отбележи, че по отношение на справянето с дълговата криза г-н Калфин има позиция, различна от тази на колегите му в Европарламента. Наскоро депутатите отново призоваха за създаването на европейски валутен фонд, за да не се намесва МВФ в европейските дела. Според г-н Калфин, напротив, решението на кризата е именно да се допусне МВФ, който има експертизата да помогне на затруднените държави. Българският евродепутат е и един от двамата преговарящи от името на ЕП със Съвета по следващия седемгодишен бюджет. Парламентът е твърдо решен, че няма да има споразумение за разходната част на бюджета без решение за собствените ресурси - въпрос, който на този етап е твърде спорен и между самите страни-членки има сериозни различия.

Пълен текст на интервюто:

euinside: Здравейте, намираме се в сградата на Европейския парламент в Брюксел заедно с евродепутата от групата на социалистите и демократите г-н Ивайло Калфин. Добър ден, г-н Калфин! Започва една много важна седмица за Европейския съюз, да не казвам решаваща, че вече много според мен се натрупаха тези свръхочаквания.

Ивайло Калфин: Всяка седмица е решаваща.

euinside: Да, всяка седмица е недостатъчно, очевидно, решаваща. Но ми се ще, преди да Ви питам за очакванията Ви от събитията тази седмица, да Ви помоля да коментирате визиите, които дотук споделиха (и не съвсем) Франция и Германия в двете така очаквани речи на Ангела Меркел и Никола Саркози.

Ивайло Калфин: Това, което ще предложат най-вероятно г-жа Меркел и г-н Саркози на съвета [Европейския съвет на 8 и 9 декември] са някакви решения, които обаче ме е страх, че не могат да се справят с икономическата криза, ако това е целта. Те ще предложат промяна в договора за ЕС, с което ще се даде възможност за създаване на по-ефективни механизми между по-малка група страни в рамките на съюза, което значи един вътрешен кръг на съюза, около еврозоната най-вероятно или още по-тясно от нея, ще се направи или ще се предложи. Ще предложат по-сериозни права на Комисията и наказания за неспазване на фискална политика и ще предложат някои други малки промени. Проблемът е, че всяка една промяна в договора означава години на политическа несигурност, най-вероятно създаването на конвент, след това много вероятно минаването през референдуми в много страни–членки. Това в никакъв случай не решава финансовия проблем в момента на Европейския съюз.

euinside: Има ли вариант, за да се заобиколи точно тази дълга процедура, този фискален съюз или пакт, за който става дума да се подпише като междуправителствено споразумение между страните от еврозоната или други страни и това да има същия ефект?

Ивайло Калфин: Те могат да подпишат каквото искат, но тук няма да могат да ангажират институциите и механизмите на ЕС, така че не вярвам те да подпишат нещо извън Европейския съюз. Другите мерки, които все още се обсъждат и не е ясно дали ще бъдат предложени както трябва са за по-активни действия, вече насочени пряко към икономическата криза – предложението на френския президент Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде по-активна в изкупуването на държавен дълг, на практика да печата евра и с тях да подпомага страните. Там има известен проблем в Лисабонския договор, но има начин тя да работи в рамките на този договор. И вторият въпрос е с еврооблигациите - нещо, което председателят на Комисията предложи и което все още не може да получи съгласието на Германия. Това означава част от страните от еврозоната да издадат дълг, с който да поемат известна част от финансирането на страните в нужда. Това е една много полезна мярка, не знам дали германската позиция ще узрее до съвета.

euinside: Вече имахте ли време, тъй като днес е понеделник и Вашата работна седмица едва започва, да обсъдите с Ваши колеги тук изказването на Никола Саркози за това, че "много съжалявам за институциите, но националните лидери са тези, които трябва да взимат решенията и междуправителствен е пътят на интеграцията в Европа". Това как се приема тук, точно в тази институция?

Ивайло Калфин: Това е един проблем, който не е само на Никола Саркози, той е и на Ангела Меркел и това, което се вижда в момента в Европа е, че все повече се национализират политики. За съжаление, липсва политическият кураж на националните лидери да поставят европейските проблеми над националните. Във Франция предстоят избори следващата година през май месец, след това ще има в Германия избори. Очевидно, че лидерите на тия страни са по-ангажирани с това какво мислят техните избиратели, отколкото какво се случва в Европейския съюз и се опитват, като че ли страните им да стоят настрана от ангажиментите, които би трябвало да има в Европа. Това ще доведе до връщане назад на европейската интеграция поне с десетина години.

euinside: Последно, за да приключим темата, Вие очаквате ли на този съвет сега в петък, разбира се не можем да очакваме окончателни решения, но поне достатъчно силен сигнал, който да има положително влияние върху кризата в момента?

Ивайло Калфин: Това, което се очаква, е действително мерки за кризата. Тези мерки могат да се вземат в рамките на Лисабонския договор, няма нужда да се минава към неясни процедури като промяна в договора. Би трябвало да се даде повече шанс и подкрепа за ЕЦБ да си върши работата, да се реши въпросът за европейските облигации и за мен една тема, която много срамежливо се обсъжда в Европа, но колкото по-бързо започне, толкова по-добре, това е допускането на МВФ, който да прави това, което може да прави със страни, които имат проблеми и тези страни от еврозоната, които имат проблеми да му станат клиенти.

euinside: Точно обратната теза скоро четох в доклада, който прие Парламентът буквално преди няколко дни за дейността на ЕЦБ през 2010 година и там изрично пише, че трябва да има европейски валутен фонд, за да се гарантира, че МВФ няма да се намесва в Еевропа. Така че вие в тоя смисъл изразявате теза, различна от колегите си.

Ивайло Калфин: Точно така е, изразявам различна теза и мисля, че проблемите на финансовата криза в Европа ще се решат не със затваряне в един тесен кръг страни. Само ще ви кажа за мащабите на проблемите - италианският дълг е около два трилиона евро. Не става въпрос малко страни в Европа да се опитват да решат въпроса, точно обратен е пътят - тя трябва да се отвори и да се потърсят тези финансови институции, които биха могли да се справят с проблема. Ще Ви напомня, че преди две години Китай купи голямо количество американски дълг, за да може да подкрепи долара. В свързания свят извън Европа има много големи интереси да се запази стабилността на еврото и Европа трябва да се обърне към тях. Така че това, което се прави в момента - затваряне, свиване в един по-тесен кръг страни, които да решават въпроса, за мен не е решение, решението е точно обратното – отваряне, допускане на валутния фонд. Да, той сигурно ще каже неща, които са различни от правилата в еврозоната, сигурно за някои страни ще е неприятно чиновници от валутния фонд да дават политически инструкции, но той затова е създаден, в крайна сметка. Ние сме го преживели в България и виждаме, че сме оживяли и след него.

euinside: Че даже е и по-добре, мисля.

Ивайло Калфин: Мисля, че свърши работа в България.

euinside: Добре, сега обратно на това, което казвате, Ви връщам обратно в една още по-вътрешна европейска тема - следващият седемгодишен бюджет на ЕС. Вие сте заместник-председател на Комисията по бюджети, днес точно ще обсъждате собствените ресурси. В България темата за следващия голям европейски бюджет за съжаление все още не може да набере скорост. Миналата седмица имаше една много интересна дискусия, организирана от полското посолство в София и ми направи впечатление - много силни позиции на Полша и съответно на Англия. Няма да ви изненадам, Англия буквално каза, ние ще гласуваме за повече пари за България и за Полша и въобще за новите страни по Кохезионната политика, ако вие ни подкрепите да се отмени Общата селскостопанска политика (ОСП), въобще не се церемонят. Поляците също имат много силно и ясно изразена позиция за това да се увеличат кохезионните фондове, повече пари за растеж икономически да има. Докато ... има българска позиция, не можем да кажем, че няма, но така или иначе е много плаха. На този етап Вие, от кухнята, къде виждате големите противоречия?

Ивайло Калфин: Първо, когато говорим за следващия бюджет от 2014-а до 2020-а тук не трябва да говорим само за пари. Един бюджет е свързан с пари, тавани, максимални средства и т.н., но за разлика от всички годишни бюджети, тук ще се разглеждат политики. Така че това, което можем да очакваме, са промени в селскостопанската политика, промени в кохезионната политика, промени в транспортната политика ...

euinside: Ще има ли наистина сериозни промени в това отношение?

Ивайло Калфин: В някои политики ще има сериозни промени и аз си мисля, че това е много важно България отсега да се настрои, 2014-а е само след две години. Началото на 2014-а, примерно, фондът, който предлага ЕК Connecting Europe - за свързване в Европа, конкуренцията ще бъде между всички страни-членки, така че, който има готови проекти той ще може да кандидатства в началото още. Така че, ние освен да обсъждаме различните суми, които бихме могли да получим, би трябвало да обсъждаме и различните политики. И тук за мен е основната ценност в дебатите по следващата бюджетна рамка . Аз съм един от двамата депутати в ЕП, които водим преговорите със Съвета и трябва да Ви кажа, че ще има страшно много проблеми. В страните-членки има много различни виждания.

euinside: Има поне два лагера на този етап там, минимум два.

Ивайло Калфин: Да, има много лагери по различни въпроси. Това, което може ясно да се каже е, че засега предложението е за кохезионна политика парите ще намалеят, за общоевропейски проекти ще се увеличат. В рамките на намалелите пари за кохезионна политика може би ще има някакво предпочитание към най-изостаналите страни-членки, но тук кохезионната политика вече ще бъде свързана с конкретни ангажименти. За пръв път ще се търси ефекта от използването на европейските средства - ако досега имаме едни средства, правим добри проекти и ги използваме, от 2014-а нататък вече ще трябва да показваме какво сме постигнали за европейските цели като сме използвали тези средства. Освен това, в селскостопанската политика и финансирането й ще има сигурно също промени, свързани с изискването за екологични плащания в рамките на плащанията за площ. Доста неща, които са различен вид политика и различен вид готовност ще се случат от 2014 година.

euinside: България и не само България, други страни също протестираха срещу този таван от 2,5% от БНД по Кохезионната политика, може ли да обясните защо се налага този таван?

Ивайло Калфин: Този таван се налага, защото по кохезионната политика средствата не отиват само в най-бедните страни. Голяма част от тези средства отиват в богати страни-членки за развитие на отделни направления в техните региони, било за научни изследвания, иновации и т.н. Така че, доколкото Кохезионната политика е отворена към всички региони в ЕС и не е само за по-слабо развитите или за новите страни-членки, то ние имаме интерес все пак да има ограничение за средствата, които отиват в богатите страни.

euinside: Да, аз това щях да питам, това не е ли в интерес всъщност на страните, които са по-бедни?

Ивайло Калфин: Аз мисля, че това е в наш интерес да има подобен таван.

euinside: Другото, което исках да Ви питам, пак по повод българската позиция: България е твърдо против предложението на Комисията за нова система на собствените ресурси - дънък върху финансовите транзакции (ДФТ), общ европейски ДДС, в същото време иска да има повече пари по Кохезионната политика, повече пари за проекти. Какви са отношенията въобще и на другите страни тук в Парламента, към това предложение?

Ивайло Калфин: В момента се обсъжда, това ще бъде едно от най-трудните обсъждания. По принцип нагласата на Парламента е, че собствените ресурси в бюджета ще се обсъждат едновременно с рамката, в смисъл няма да има бюджет, без да има решение по собствените ресурси. И идеята е да се увеличи процента на тези ресурси, които пряко отиват в европейския бюджет, а не са разходи за националния бюджет. Такива са митата в момента, но те са под 20% от общия бюджет. Комисията предлага част от ДДС да отиде в европейския бюджет, за сметка на намалени национални плащания и да се въведе още един нов данък върху финансовите операции. България има интерес и от двете. Аз, честно да Ви кажа не мога да разбера българската позиция, защо ние сме против тези два елемента. Ние имаме интерес от стабилен европейски бюджет, който е достатъчно добре финансиран, защото ние сме страна-получател. Страните-донори в този бюджет се опитват по всякакъв начин да ограничат средствата, които плащат. Така че в български интерес е европейският бюджет да се финансира повече от собствени приходи, отколкото от плащания през националните бюджети. Надявам се все пак в България да има някаква сериозна дискусия и ние да осъзнаем тези проблеми, не трябва да сме против това. Това не означава повече данъци за България.

euinside: И ние се надяваме да има по-сериозни дискусии, euinside със сигурност ще организира дискусия по тази тема през следващите месеци. Благодаря Ви, г-н Калфин!

Ивайло Калфин: И аз благодаря!