euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 30 ноември в София ще се проведе първата по-сериозна конференция на тема следващата многогодишна рамка на Европейския съюз (за периода 2014-2020), организирана от посолството на Полша у нас и Центъра за икономическо развитие. euinside ще участва като модератор на първия панел с твърде предизвикателното заглавие “Добавената стойност на бюджета на ЕС: печеливша за всички или игра клоняща към нулата?”. Именно тази добавена стойност е в основата и на вече разгарящите се дебати на европейско ниво.

Кохезионна политика с условие или без

Европейската комисия излезе с предложението си за структурата на следващия 7-годишен бюджет на общността през лятото и оттогава досега обсъжданията постепенно набират скорост, за да ескалират, както обичайно в края на текущия период, когато вече ще се обсъждат конкретни числа. Последното обсъждане се състоя в Съвета по общи въпроси на Европейския съюз (където са представени министрите на външните работи на страните-членки) на 15 ноември и именно на него се очертаха няколко много важни тенденции. Първо, Германия вече постави число на масата (да, толкова рано). Страната се обяви размерът на бюджета да не надвишава 1% от брутния национален доход (БНД). Текущият бюджет е малко над тази стойност и договарянето на десетата от процента отне месеци по време на британското председателство през 2005-а година.

Другата тенденция, съвсем очаквано, е свързана с финансово най-обемните програми - Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика (ОСП). Съвсем в началото на публичното обсъждане еврокомисарят, отговарящ за бюджета Януш Левандовски припомни накратко, че макар да не е предвидено бюджетът да се увеличава за следващия програмен период, в номинално отношение двете най-големи разходни пера са на практика замразени. Той обясни логиката зад големите промени в структурата на бюджета с необходимостта да се добави повече стойност в европейските инвестиции и то в момент на криза. Г-н Левандовски отбеляза обаче, че макар да е роден в криза, този бюджет не е прокризисен, а е с хоризонт 2020-а година.

Още в самото начало ясно се очертаха двата лагера - на развитите, предимно северни държави, водени от Скандинавските страни, които се обявиха против увеличаване на разходите в бюджета и дори за намаляване на разходите по ОСП и Кохезионната политика, както и за съкращаване на разходите за администрацията. Те настояха още за повече инвестиции в наука и изследователска дейност. Другият лагер и то доста гласовит е на страните, изпитващи сериозни фискални и икономически трудности, както и повечето нови страни-членки. Нещо повече, шумният лагер на защитниците на статуквото се оказа оформен в лагер, наречен "приятели на Кохезионната политика", състоящ се от 13 държави: България, Чехия, Литва, Латвия, Гърция, Естония, Румъния, Малта, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Унгария. Изненадваща беше позицията, изразена от българския външен министър Николай Младенов, почти изцяло застъпваща северняшката визия за бюджета.

Позиция на "приятелите" по отношение на Кохезионната политика беше представена от унгарския външен министър Янош Мартони. В основата й е желанието на 13-те страни, към които с половин уста се присъедини и Италия, политиката на изравняване да се запази като основен инструмент за развитие с подобни нива на финансиране, както е в текущия финансов период. Според 13-те страни, всякакви промени в структурата на политиката ще бъдат за сметка на увеличаване на различията между регионите. Освен това, смятат още тези държави, Кохезионната политика е изключително важна за постигането на целите на стратегията Европа 2020. "Следователно тя не е остаряла и не означава прахосване на пари", допълни унгарският министър от името на 13-те.

Г-н Мартони подчерта още, че не може да има външна конкурентност на ЕС, докато няма вътрешно икономическо изравняване. Според северния лагер обаче, Кохезионната политика трябва да бъде сведена единствено до най-бедните региони в знак на истинска солидарност. Освен това, според Швеция, чието мнение беше споделено още от Финландия, Германия и България, нивото на съфинансиране по Кохезионния фонд трябва да си остане 75%, а не както предлага Комисията между 85% и 75% заради страните, които изпитват в момента фискални трудности и не могат да усвояват пари заради драстични съкращения на бюджетните разходи. Най-тежко засегнати в това отношение са страните със спасителни програми и в частност Гърция.

Всъщност, най-големи възражения по отношение на Кохезионната политика има по повод условността, която се въвежда с предложението на Комисията. Става дума за въвеждането на предварителни условия за кандидатстване за финансиране, както и последващи условия за отпускането на оставащите средства. Така например, ако една страна иска европейско финансиране, за да инвестира в управление на водите си, тя ще трябва изцяло да приложи европейското законодателство за околната среда. Комисията и страните-членки ще се договарят за определен срок за пълното въвеждане на европейското законодателство и ако страна-членка не спази срока, еврофондовете й ще бъдат спирани изцяло или само частично по определена програма.

Най-голяма съпротива беше изразена срещу макроикономическите условия. Според Комисията, досегашният опит показва, че на много места кохезионната политика, чиято основна цел е да насърчава растежа и заетостта, не е дала нужните резултати до голяма степен заради нестабилни макроикономически условия. Затова се препоръчва тясна връзка между Кохезионната политика и Европейския семестър за координация на икономическата политика. Според много страни, това ще накаже допълнително и без друго нуждаещите се от помощ страни. Според Португалия, която е страна в спасителен режим, тази условност ще удари най-сериозно по страните, които имат най-голяма нужда от Кохезионната политика. Нещо повече, трябва да се избегне и двойното санкциониране за страните от еврозоната, които и без друго плащат повече, за да финансират закъсалите си партньори, а също и търпят санкции по пакета от 6 законодателни предложения за икономическото управление в ЕС.

Румъния обаче смята, че няма проблем с предварителната условност, но ако тя е базирана на ясни критерии. А по отношение на макроикономическата условност, Букурещ няма желание да подкрепи предложението. България от своя страна предупреди, че отстлабването на кохезионната политика е твърде опасно и затова е важно да се запази достатъчно ниво на финансиране, най-малко колкото е сегашното равнище. По отношение на условността обаче, София подкрепя и дори препоръчва това да не се отнася само до кохезионния фонд, но и за всички останали политики, тъй като в противен случай ще се получи неравнопоставеност. Нещо повече, България подкрепя съфинансирането да си остане на настоящото ниво от 75%.

Друг спорен момент, срещу който възразиха много от по-новите страни-членки, включително и България беше въвеждането на таван от 2,5% от БНД на страна-членка за получаване на средства по Кохезионния фонд. За сравнение досега този процент беше 4%. Причината за това решение е, че през текущия период (2007-2013) страните-членки като цяло демонстрират ниска усвояемост, има забавяне на проекти и в крайна сметка остават доста непохарчени пари. Най-остро срещу това възразиха балтийските страни. Еврокомисарят Левандовски отговори на това като припомни, че именно балтийските страни (Литва, Латвия, Естония) са получавали брутни трансфери от 5% от Брюксел или нетни 4%, което е признак на солидарност. Но, балтийските страни не са най-бедните, подчерта той. Най-бедните са България и Румъния, а при тях също се намалява трансферът.

По отношение на Общата селскостопанска политика, както показаха дебатите до момента, най-спорните точки си остават зелените мерки, изравняването на директните плащания и развитието на селските райони.

По време на обсъждането във въпросника на полското председателство беше включен и въпрос за новата инициатива за развитие на транспортната инфраструктура в ЕС Connecting Europe (свързване на Европа). Когато разговорите станаха твърде сериозни, дойде редът на финландския министър на европейските въпроси и външната търговия Александър Стуб. Той се заигра с името на инициативата и така разведри атмосферата като похвали Комисията за продуктовото позициониране на Нокиа, чийто лозунг е Connecting People. Стуб започна експозето си с факта, че обсъждането се предаваше на живо по интернет и обяви, че явно риалити телевизията вече е част от играта. Той заяви, че очаква да види в края какъв е бил зрителският интерес.

Председателстващият Съвета по общи въпроси полски държавен секретар по европейските въпроси Миколай Довгиелевич пое предизвикателството като заяви, че 1 на всеки милион зрители са гледали по интернет прякото предаване, което е два пъти над обичайното. "Но, все пак", каза още той "трябва да изключим Алекс от гледащите", тъй като той всъщност присъстваше и на живо. Финландският министър през цялото време наблюдаваше заседанието и от таблета си и се оплака от закъснение в звука, което предизвика искрен смях след двата часа и половина дискусии.

Следващото голямо обсъждане ще бъде през декември, отново в същия формат.