euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Навремето имаше един виц, че ако азиатците разберат, че в Европа ползваме ориза за гарнитура към месото, светът ще изпадне в сериозна криза. Както се казва - няма вицове, всичко е истина. Въпросът обаче е, какво ще прави ЕС с бъдещето на своята досега най-значима и най-скъпа общностна политика - земеделската. Това е въпрос, с който ЕС на различни нива се занимава вече повече от година. Още в началото на мандата си като еврокомисар по земеделието, румънецът Дачиян Чолош организира поредица от публични дебати, онлайн-дискусии, конференции и накрая илезе със съобщение за насоките на предстоящото законодателно предложение на Комисията за реформирането на Общата селскостопанска политика.

Кулминацията в целия този процес беше разширеният дебат, който се проведе преди лятната ваканция на Европейския парламент в комисията по земеделие, с участието на представители на националните парламенти. Добрата новина за българските читатели е, че имаше български представител и ясно изразена българска позиция. Лошата не засяга само българските читатели - разговорите се въртяха около размера на бюджета на ОСП, директните плащания и дежурния спор между новите и старите членки за историческите несправедливости при определянето на размера на субсидиите за новите и старите членки, както и прилагането на зелените мерки в селското стопанство.

Фактите, които направиха един виц реалност

Докладчикът по реформата на ОСП в комисията, Албърт Дес (един от многото докладчици впрочем по темата) представи шокиращи данни за развитието на земеделието в глобален план. Като се позова на данни на световната организация по прехраната (FAO) той посочи, че до 2050-та година в цял свят земеделското производство трябва да се увеличи с 50%. Това се налага заради прогнозите, че до 2050-та година населението на земята ще достигне 9 милиарда души.

В близкото минало в ЕС не се забелязва увеличение на земеделската продукция, за сметка на други части на света. За период от 32 години производството на зърнени култури се е увеличило с 1% в глобален план, но само в Азия с цели 97 на сто. При производството на месо, обаче, разликата е повече от очебийна - в ЕС увеличението на месопроизводството е само с 6%, докато в Азия с 385% (точно така, трицифрено число - триста осемдесет и пет процента).

На фона на тези данни съвсем логичен е въпросът - как трябва да се развива европейското земеделие. Дали да върви в посока задоволяване на нуждите на европейските потребители и данъкоплатци - теза, която има сериозен брой привърженици в ЕС. Другата теза обаче е ЕС да премине към стимулиране на по-високо технологични сектори на икономиката и след приключването на преговорите от Доха за либерализиране на търговските бариери в света, да премине към внос на земеделска продукция от трети страни.

Ситуацията с глада на африканския рог обаче, предизвикана от продължително засушаване, показва, че ЕС печели много от износ на земеделска продукция и най-вече - на готови храни.

Кой за какво се бори?

Интересно беше изказването на представителка на гръцкия парламент. Според нея, финансирането на ОСП ще зависи много от новото управление на ЕС и институционалния му модел (икономическото управление и свързаните с него институционални промени). Тя изрази надежда, че ще се намери нова система за финансиране като предложи облагане с данък на финансовите транзакции. Идеята е заложена като източник на собствени приходи за европейския бюджет в предложението на ЕК за новата многогодишна финансова рамка (МФР) на съюза за периода 2014-2020 година. Гръцкият депутат добави, че е необходимо да се предоставят данъчни облекчения за фермерите заради високите цени на горивата.

Едно от най-конкретните искания беше представено от чешкия сенат. Позицията на Чехия е бюджетът за ОСП да се запази както досега, а разпределението на парите между първия и втория стълб да бъде съответно 80% и 20% (първият стълб са директните плащания, а вторият - развитието на селските райони). Отделно от това, чехите предлагат 80% от средствата да отиват за финансиране на активно земеделие, а 20% за зелени мерки по първия стълб.

Друга конкретна позиция беше изразена от парламента на Люксембург. Според нея, поставянето на 30% от финансирането в зависимост от прилагането на екологични мерки е прекалено много. В Люксембург и сега се прилагат много екологични мерки в земеделието по втория стълб като почти всички фермери участват в тези схеми. С новото предложение обаче, фермерите ще получават с 30% по-малко субсидии, защото се предвижда това "зелено" стимулиране да премине към първия стълб. "Не трябва да наказваме фермерите", беше позицията на камарата на депутатите на Люксембург.

Това бяха най-конкретните позиции, изказани по време на съвместния дебат. Останалите изказвания можем условно да разделим на две групи: за и против зелените мерки и изравняване на субсидиите между новите и старите страни-членки на ЕС. В този дух беше и позицията, изразена от Кристина Иванова от комисията по земеделие в българския парламент. "Ние считаме, че плащанията за България трябва да достигнат пълния си размер през 2014 вместо през 2016, както е заложено в договора за присъединяване. Това няма да утежни значително бюджета на ЕС, но би представлявало сериозен знак към българските земеделски стопани, че те са равнопоставени и са равни на общия европейски пазар", каза г-жа Иванова и добави, че допълнителната помощ за зелените плащания по първия стълб не трябва да дублира екологичните мерки по втория стълб, което на практика се припокрива с позицията на Люксембург.

Що се отнася до малките ферми, за които стана дума по време на тричасовия дебат, Кристина Иванова заяви, че България подкрепя създаването на специална схема за подкрепа на малките земеделски стопанства, която да се прилага под формата на единни фиксирани плащания от общ фонд, който е извън финансовите пакети на държавите-членки.

Представителят на Малта също се съгласи, че трябва да се обърне специално внимание на малките фермери, каквито преобладават в миниатюрната островна държава. Основното предизвикателство за малките фермери е, че те не просто не знаят какви възможности имат, но нямат средствата да се справят сами с тях. Затова за тях бюрокрацията трябва да бъде намалена. Още повече, че в Малта, освен че са малки, стопанствата са изложени на тежка конкуренция не само в Европа, но и с Африка, тъй като страната се намира точно по средата между Европа и Африка в Средиземно море.

В подобен дух се изказа представител на австрийския национален парламент като заяви, че земеделието трябва да стане по-регионално и следователно по-европейско. Основен акцент за Австрия обаче, каза друг австрийски национален депутат, трябва да бъде да не се допускат генно-модифицирани организми в европейското земеделие. "Не можем да имаме "озеленяване" и в същото време ГМО земеделие. ГМО няма бъдеще и е нещо, което трябва да заявим ясно", каза още австрийският депутат. Според него въвеждането на данък върху финансовите транзакции е добър източник на собствени приходи.

Естония беше сред страните, които говориха предимно за изравняването на директните плащания между новите и старите членки. Предвиденият преходен период в новата МФР не устройва Естония. Полша, която в момента председателства ЕС, също е на мнение, че преходният период за изравняване на директните плащания не е подходящ. Полският депутат обаче заяви, че директните плащания са всъщност тревожен феномен, на който трябва да се противодейства. "Трябва да гарантираме, че ще се направи опит за изравняване на плащанията в целия ЕС. Преходният период не е сигурен и може да бъде заплаха за единния пазар". По отношение на зелените мерки, полският Сенат смята, че те не трябва да водят до допълнително бреме за малките ферми.

Стига вече земеделски субсидии!

И докато между отделните играчи в ЕС се водят разговори за размера на ОСП, за изравняването на директните плащания и за стимулирането на опазването на околната среда, професор Улрих Кьостер от университета в Кил прави на пух и прах основните доводи.

"Ако системата от директни плащания се запази, тогава на всякакъв разговор за изравняването им във всички страни-членки трябва да се опонира. В момента има значителни разлики в нивото на плащанията на хектар между отделните федерални провинции в Германия и между старите (ЕС-15) страни-членки и новите (ЕС-12). [...] Първо, произходът на плащанията и техният размер в ЕС-15 все още отразява по-ранно намаление на цените за намеса на пазара за земеделски стоки. В ЕС-12 обаче, след приемането им те преживяха почти без изключение политически определяни увеличения на цените. Компенсации при тези обстоятелства никак не са оправдани", пише професор Улрих Кьостер за периодичното издание Wirtschaftsdienst, цитиран от специализирания сайт за реформа на ОСП.

Нещо повече, посочва още той, никой не предлага, заради принципа на конкурентоспособността, правителствените служители във всички страни от ЕС да получават еднакви заплати. "Защо тогава трябва да е необходимо да се изравняват приходите на база земя?", пита още професор Кьостер. Той подлага на остри критики и втория стълб на ОСП, който се базира на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. "Тъй като земеделието, дори и в страни като Румъния и България, които са най-слабо развити, не може да бъде основен двигател на селско развитие, повечето от парите по втория стълб са неефективни за развитието и често се харчат неефикасно". Професорът се позовава и на доклада на европейската Сметна палата, в който се посочва, че не може да бъде измерена ефективността от прилаганите по този стълб мерки.

Дебатите по новата МФР тепърва ще се разгорят, като в края на октомври полското председателство орагнизира голяма конференция по темата с участието и на националните парламенти на страните-членки. ОСП, както предполага и бюджетният й дял, ще бъде една от основните теми, по които ще има спорове. euinside ще следи много отблизо дебатите по МФР, както и законодателните идеи на ЕК по ОСП за следващия програмен период. Какво е постигнато до момента може да видите в специалните ни теми за МФР и за ОСП. Може да следите euinside с какво се занимава и в Twitter и Facebook.