Директни плащания за земеделие само, ако се пази околната среда

Аделина Марини, July 5, 2011

Европейската комисия избра вариант две за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), който е ориентиран към икономическите, екологичните и социалните предизвикателства пред ЕС, както и към приноса на земеделието за постигането на целите на десетгодишната икономическа стратегия Европа 2020. Този вариант е залегнал в предложението на Комисията за следващата Многогодишна финансова рамка 2014-2020 (МФР). Именно десетгодишната икономическа стратегия на ЕС е надделяла при избора на вариант за реформа на най-старата общностна политика (земеделската), тъй като самото предложение за следващия 7-годишен бюджет е изцяло съобразено с целите на Европа 2020.

Не липсва и обяснение за това защо ОСП влиза изцяло в стратегията Европа 2020. "В бъдеще не само земеделският бюджет ще бъде използван за увеличаване на земеделската производителност, за гарантиране на справедлив стандарт на живот на земеделската общност, стабилизиране на пазарите, гарантиране на наличие на доставки, които ще достигнат потребителя на разумни цени, но също ще подкрепи и устойчивото управление на природните ресурси и климатичните действия, както и балансираното териториално развитие из Европа. Трите основни елемента на Европа 2020 - интелигентен, устойчив и включващ растеж - ще бъдат втъкани в следващата фаза на развитие на ОСП", се посочва в предложението на ЕК.

Хранителна сигурност

От това, което Комисията предлага като насоки за развитието на ОСП в следващия програмен период става ясно, че се променя на практика самата философия на политиката. Така например, средствата за хранителна безопасност се изместват от първа мярка ("Устойчив растеж") в трета - "Гражданство, свобода, сигурност и правосъдие". За тази промяна имаше намек и в програмата на полското председателство, което формулира хранителната сигурност като част от общата сигурност на Европа.

Директните плащания

Един от въпросите, който интересува българските земеделски производители най-много е как ще се промени подходът към директните плащания. И тук е една от малкото, но съществени новости в предложението за бюджета. 30% от директната подкрепа ще бъде предоставяна под условие за "позеленяване". Това означава, че всички фермери задължително трябва да въведат практики в подкрепа на околната среда, които ще бъдат точно определени в законодателно предложение и ще варират според района. Досега в идеите за реформиране на ОСП всички "зелени" дейности бяха с доброволен характер, сега обаче те ще бъдат задължителни.

Изравняване на плащанията

В рамките на програмния период (2014-2020) страните-членки с директни плащания, чийто размер е под нивото от 90% от средното ще "затворят една трета от пропастта между настоящето им ниво и това ниво", е записано в документа. Авторът му е избрал твърде сложен език, за да обясни, че в следващите 7 години страните с размер на директните плащания под 90% от средното ще получат увеличение с една трета от сегашното им ниво. Това ще се финансира пропорционално от всички страни-членки с директни плащания НАД средното за ЕС. По същия начин и разпределението на парите за развитие на селските райони ще бъде променено на базата на по-обективни критерии и по-добро насочване спрямо целите на политиката. Комисията, освен това, откликва на призивите и ще направи предложение да се позволи прехвърлянето на средства от първи към втори стълб и обратното.

И още нещо ново във връзка с директните плащания - ще се наложи таван върху плащанията за големите земеделски производители като се вземат предвид структурата им и заетостта, която генерират.

Част от ОСП отива в структурните фондове

Голямо разместване за периода след 2013-та година се предлага и по отношение на Европейския земеделски фонд за селско развитие (ЕЗФСР). Идеята е той да бъде включен в общата стратегическа рамка на всички структурни фондове и в договорите, предвидени с всички страни-членки. Целта е да се наблегне на териториалното измерение на социално-икономическото развитие и комбинирането на всички налични фондове в един общ договор за конкретен проект. Така ще се даде възможност за по-цялостен подход към стимулирането на слабо развити райони. Как точно обаче ще стане това, все още не е ясно.

Създават се и два нови инструмента, които ще бъдат извън МФР и ще има възможност да се ползват бързо при нужда, какъвто е случаят със Спешния резерв. Ще бъде създаден спешен механизъм за реакция при кризисни ситуации (например проблем с хранителната безопасност) и нов обхват на Европейския глобализационен фонд.

Числата

Голямата новина от предложението за новата МФР е, че делът на ОСП спрямо общата рамка е намалял. Ако в сегашната МФР (2007-2013) ОСП заема малко над 40 на сто, сега делът й спада до под 40% (36%). По първия стълб (директните плащания) Комисията предлага отпускането на 281.8 млрд. евро и 89.9 млрд. евро за втория стълб (развитие на селските райони) за целия период от 2014 до 2020 г.

Отделно от тези пари, се предвиждат допълнително 15.2 млрд. евро за изследователска и развойна дейност за хранителна сигурност, био-икономиката и устойчиво земеделие; за хранителна сигурност (която преминава към мярка 3 на бюджета) и още за подкрепа за най-лишените хора в ЕС, за новия резерв за кризи в земеделския сектор и за Европейския глобализационен фонд. Общата сума на МФР възлиза на 1,025 млрд. евро под формата на задължения и 972 млрд. плащания.

Общата селскостопанска политика