euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 18 ноември Европейската комисия официално представи съобщението си за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), окончателният му вариант се различава от изтеклия месец по-рано проект по това, че сериозен акцент се поставя върху опазването на околната среда, промените в климата и, за първи път, се включват и териториите от екологичната мрежа Натура 2000. Има и още една разлика с проекта на съобщението и тя е, че в документа се споменава изрично нуждата ОСП да работи в контекста на стабилни икономически политики и устойчиви публични финанси.

Във връзка с мерките на повечето страни-членки на Европейския съюз по орязване на публичните разходи и по поддържането на стабилни държавни финанси, в официално представения вариант на съобщението се посочва изрично, че бъдещата ОСП трябва да гарантира по-строг контрол по изпълнението на мерките в нея, като същевременно се работи и по опростяване на процедурите.

Както euinside вече писа, еврокомисарят на земеделието Дачан Чолош се е опитал да запази баланса между интересите на повечето страни-членки като за целта остават двата основни стълба на ОСП - директните плащания на земеделските производители и подкрепата за развитието на селските райони.

Промените в климата вече са приоритет

Ако в проекта на съобщението акцентът беше върху създаването на работни места в селските райони, за да се спре обезлюдяването им, то в новата концепция вниманието е насочено към промените в климата и околната среда като цяло. "Приоритет трябва да бъде даден на дейностите, насочени към постигането на целите по отношение на политиките по климата и околната среда", пише в документа. Освен това, за първи път са включени и зоните от мрежата Натура 2000: "В допълнение, възможността от включване на изискванията по настоящите зони от Натура 2000 трябва да бъдат анализирани".

Нещо повече, съобщението казва доста ясно и категорично, че околната среда, климатичните промени и иновациите трябва да бъдат водещите теми, които ще ръководят политиката повече от всякога. Нов текст в съобщението е посветен изцяло на този въпрос: "Земеделието и горското стопанство играят ключова роля в производството на екологични публични блага като пейзаж, разнообразие на земеделска земя, климатична стабилност и по-голяма устойчивост на природни бедствия като наводнения, суши и пожари. Същевременно, много земеделски практики имат потенциала да упражняват натиск върху околната среда, водещи до обедняване на почвите, недостиг на вода и замърсяване, както и до загубата на хабитати на диви животни и биоразнообразие".

Още един важен елемент, допълнен в окончателния текст на съобщението е включването на рамковата директива за водите, която обаче тепърва трябва да бъде приложена. Именно тази част беше приветствана от международната природозащитна организация WWF. Според Тони Лонг, директор на офиса по европейски политики на WWF, "За производството на селскостопанска продукция отиват приблизително 80% от водата на средиземноморските страни. Климатичните промени вече създават сериозни проблеми с европейската обработваема земя. Сега е време земеделието да разчисти собствения си двор и да постигне по-добра ефективност при използването на заплашени от изчерпване ресурси като водата".

Европейското земеделие в глобализирания свят

Друг нов елемент в комуникацията на Комисията за бъдещето на общата селскостопанска политика е съобразяването й с глобалните тенденции. В момента основен елемент от глобалните преговори за стабилизиране на икономиката се връщат отново към кръга от преговори за либерализиране на търговията Доха. Тази тема залегна и в заключенията от срещата на върха на Г20 в Сеул и е от стратегическо значение за премахването на пречките пред световната търговия. Досега европейските фермери бяха в състояние на постоянна защита от колебанията в цените на земеделската продукция по света.

Концепцията на Комисията, обаче, предвижда: "Предвид факта, че глобалното търсене ще продължи да нараства в бъдеще, ЕС трябва да бъде способен да допринесе към световното търсене на храни. Затова е важно европейското земеделие да запази производствения си капацитет и да го подобри, като същевремено спазва ангажиментите на ЕС в международната търговия и в изравняването на политиките за развитие". А по отношение на кръга Доха, новият текст в комуникацията гласи:

"В този контекст, въпросите за достъпа, наличието и приемането на здравословна храна и хранителна ефикасност станаха още по-очевидни. Европейското земеделие днес се намира в значително по-конкурентна среда, тъй като световната икономика става все по-интегрирана, а търговската система все по-либерализирана. Тази тенденция се очаква да продължи в следващите години с оглед на възможно приключване на преговорите от кръга Доха и на двустранни и регионални споразумения, които в момента се договарят".

В този смисъл е включен и още един нов текст в съобщението на Комисията, който изрично подчертава, че "мерките в подкрепа на пазара, по-специално инструмента за намеса, трябва да бъдат използвани единствено като убежище в случай на ценова криза и възможни разриви на пазара".

Предвид тези заключения, които са дори малко закъснели, документът призовава за подобряване на функционирането на веригата за доставка на храни. По данни на Комисията, делът на земеделието във веригата е намаляло от 29% през 2000 година до 24 на сто през 2005 г., като същевременно делът на хранителната индустрия, продажбите и разпространението са се увеличили за същия този период.

През 2011 ЕК ще излезе със законодателно предложение за бъдещето на ОСП, което ще включва механизъм, който да гарантира доброто функциониране на "предаването на пазарните сигнали". С тази цел ще се наблегне и на прозрачността.

Три възможности за развитие оттук нататък

Почти изцяло променени са и трите възможности за реформа на ОСП оттук-нататък, по които обаче тепърва ще се правят анализи. Първата възможност предвижда въвеждането на постепенни промени в настоящата рамка на земеделската политика. Тази възможност предвижда и поетапно изравняване на директните плащания между страните-членки - нещо, за което настояват отдавна новите членки, които са с по-ниски субсидии от по-старите. Ако това стане, пише в документа, ще се гарантира стабилността на ОСП и ще се улесни дългосрочното планиране на всички участници в хранителната верига.

Втората възможност е да се използва подходящият момент за реформи и да се направя коренна промяна в политиката. Тази опция се концентрира върху по-добра ефективност на разходите и е ориентирана към икономическите, екологичните и социалните предизвикателства пред ЕС, както и към приноса на земеделието за постигането на целите на десетгодишната икономическа стратегия Европа 2020.

И третата възможност предвижда още по-задълбочена реформа на ОСП със силен акцент върху промените в климата и околната среда, като същевременно се премине към поетапно отпадане на подкрепата за доходите и повечето пазарни мерки. Ако се избере тази, по-скоро революционна на този етап, възможност, ще трябва да се премине към създаване на регионални стратегии, за да се гарантира прилагането на целите на ЕС.

Реакциите

Повечето реакции към момента приветстват новостите в съобщението на Европейската комисия, но са предпазливи, тъй като "дяволът е в подробностите", които определено липсват в документа. Според евродепутата от групата на Зелените в Европарламента, който е и заместник председател на Комисията по земеделие Жозе Бове уточни: "Комисията правилно признава основните предизвикателства, към които ОСП трябва да бъде ориентирана, а именно: промените в климата, загубата на биоразнообразие, нуждата от по-добро управление на водите и почвите, мерки за справяне с колебанията на цените и спекулата, по-добър териториален баланс и изравняване".

Евродепутатът от АЛДЕ Джордж Лайън, който имаше и доклад по въпроса за бъдещето на ОСП, приветства съобщението и особено факта, че то се фокусира върху "позеленяването на директни плащания". Същевременно обаче той критикува преминаването от доброволност при тези плащания към задължение. "Трябва да гарантираме, че предложенията в зелената част на системата за директни плащания е базирана на поощрения, а не на правила. Те трябва да бъдат ясно насочени към устойчивост и производствена ефективност, защото в противен случай рискуваме да направим европейското земеделие неконкурентно". Г-н Лайън предупреди още, че големите бюджетни съкращения са истинска заплаха за ползите и резултатите от политиката.

Очаквано най-остри критики към документа дойдоха от специализирания сайт, призоваващ за основна реформа на ОСП. Там е направен сравнителен анализ между изтеклия проект на съобщението и официалния му вариант, оповестен на 18 ноември. Според сайта обаче, промените са незначителни и като цяло се запазват основните критики. Алан Матюс от сайта посочва още, че поради липсата на достатъчно конкретни параметри, възможно е бъдещата ОСП да придобие още по-различен вид, когато се стигне до законодателното предложение и до преговорите по бюджета за следващите финансови перспективи 2014-2020 година.

А по отношение на либерализирането на търговията, зеленият евродепутат Мартин Хойслинг изрази съжаление, че Комисията разглежда международната търговия на земеделски продукти през призмата на свободната търговия, без да вземе предвид отрицателните последици от директен или косвен дъмпинг, както и намеса на външните пазари. "По отношение на критичния въпрос за хранителната сигурност, Комисията изглежда смята това за някакъв вид възможност за ЕС да снабдява световните пазари чрез увеличено произвоство, вместо като премахне пукнатините в европейската земеделска политика, които усилват проблемите с хранителната несигурност. Нещо повече, визията за развитието на селските райони са твърде общи".

Независимо от критиките обаче, факт е, че окончателният вариант на съобщението е доста по-добър от проекта. Независимо от не многото промени в текста, това, което е добавено изцяло променя акцента и дава ясно да се разбере, че европейските фермери може все още да са твърде уязвими, не достатъчно подсигурени, застаряващи и на изчезване, но е факт също, че в глобализираната икономика конкуренцията е тази, която трябва да бъде движещата сила. И, в този смисъл, да се работи на глобално ниво за изравняване на стандартите за качество, тъй като само така ще се избегне висококачествената европейска продукция да стане неконкурентна и недостъпна.