euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) и нейното вписване в икономическата стратегия "Европа 2020" ще бъде същността на дебата, чието начало постави днес еврокомисарят на земеделието Дачан Чолош. Целта е до средата на годината да се съберат най-различни мнения както на обикновени граждани, така и на фермери, земеделски съсловия, неправителствени организации и експерти, за да може Европейската комисия да ги обработи и в края на годината да представи идеите си за реформа на ОСП за периода след 2013 г.

Защо е необходима обща европейска селскостопанска политика? Какви цели поставя обществото на селското стопанство във всичките му различни подотрасли? Защо трябва да се реформира ОСП и как да се отговори на очакванията на обществото? Какви са инструментите на бъдещата ОСП? Това са въпросите, върху които ЕК предлага да се фокусира публичната дискусия, като за целта е направен и специален сайт.

Впрочем, обсъждането на реформата на ОСП вече тече от няколко месеца в медиите в някои от големите и по-стари страни-членки на ЕС като Великобритания и Франция. Това са и страните, които са на противоположни позиции по темата.

В края на март към дискусията се включи и Европейският парламент, който има претенциите да играе водеща роля оттук-нататък по тази тема заради Лисабонския договор, с разработването на доклад за бъдещето на ОСП, чийто докладчик е евродепутатът Джордж Лайън. Проектът на документа обобщава в началото някои много интересни данни за европейската земеделска политика.

Така например, в момента 13.6 млн. души са заети директно в земеделието, горското стопанство и риболовния сектор, като допълнително 5 млн. души работят в хранителната индустрия. Това прави 8.6% от общата заетост в ЕС. Същевременно, ЕС е най-големият световен производител на храни и напитки, а земеделието и изобщо секторът допринася за 4 на сто от европейския брутен вътрешен продукт. Земеделската земя заема 47% от цялата територия на ЕС и генерира над 355 млрд. евро от производство.

Малките ферми продължават да преобладават в ЕС със среден размер от 12 хектара. Същевременно, фермите, работещи за самоизхранване са почти половината от всички.

По най-щекотливата тема - разходите за ОСП - проектът на доклад на ЕП посочва, че разходите по селскостопанската политика в европейския бюджет са намалявали стабилно от близо 75% през 1985 г. до прогнозирани 39.3% през 2013 г. Бюджетните разходи за пазарни мерки са паднали още по-драстично - от 74% от всички разходи по ОСП през 1992 г. до 10 на сто в момента. Голяма част от парите се пренасочват от пазарна подкрепа и експортни субсидии към директни плащания и развитие на селските райони.

Именно тази точка обаче е най-остро критикувана от блога за реформа в ОСП. Според автора на критичната статия срещу доклада Валентин Царнт, отчитането като намаление на прахосването на по-малко пари в сравнение с преди е неточно отразяване на промените в политиката. "Това не е аргумент за оправдаването дори на едно евро разход по ОСП", смята още той.

По-нататък в проектодокумента се посочва, че ЕС се е превърнал в нетен вносител на земеделски стоки на стойност над 78 млрд. евро годишно, което е около 20 на сто от вноса на земеделска продукция по света. В много случаи търговският баланс устойчиво е преминал в полза на трети страни. Така например ЕС в момента внася земеделски продукти от страните от Латинска Америка (Меркосур) на стойност 19 млрд. евро, докато изнася за тях стоки само за 1 млрд. евро.

Не само това, ами ЕС е изгубил и значителен пазарен дял в световен мащаб за последните 10 години - ако през 2000 г. ЕС е допринасял с около 19% към световната търговия, сега този процент е 17. Суровите данни показват също, че очакванията са търсенето на хранителни продукти да нарасне двойно до 2050 г., заради прогнозата световното население да се увеличи от 6 на 9 млрд. души през следващите 40 години, по данни на Световната организация по прехраната към ООН.

Не на последно място, анализът на Джордж Лайън завършва с наскоро проведено проучване на Евробарометър, според което 90% от европейските граждани разглеждат земеделието и селските райони като важни за бъдещето на Европа. 83 процента пък са обявили подкрепата си за финансова помощ за фермерите.

Според проекта на доклад на Европейския парламент, в реформата на ОСП трябва да бъдат включени следните ключови, според автора, приоритети: по-справедливо разпределение на плащанията, особено по отношение на новите и старите страни-членки на ЕС (в момента новите получават по-малко пари); определяне на стимули за фермерите, които съобразяват работата си с околната среда и допринасят за намаляването на вредните емисии; ако не увеличение, то поне запазване на бюджета на ОСП и за периода след 2013 г., за да може ЕС да изпълни ангажиментите си, а и да успее да се справи с новите приоритети. В момента бюджетът на ЕС плаща годишно по около 55 млрд. евро за ОСП.

Петте стълба на новата ОСП трябва да бъдат хранителна безопасност и справедлива търговия, устойчивост, земеделие из цяла Европа, биоразнообразие, защита на околната среда и зелен растеж "за постигането на по-справедлива, по-зелена и по-устойчива обща селскостопанска политика".

Съвсем очаквано и този документ, както повечето досега, беше подложен на остра критика от Валентин Царнт от блога за реформа в ОСП. Според него, основният проблем на подхода към ОСП е, че минали харчове се посочват като оправдание за бъдещи разходи. Не по-малък проблем е и меркантилният апетит за глобални пазарни дялове, както и постоянната драма за оцеляването на европейското земеделие.

"Всички тези доводи са пример за фундаментален проблем в земеделската политика на ЕС: дебатът по ОСП се води в балон. Всички критични гласове са маргинализирани и трудно пробиват в общия фон на европейските институции, фермерите и селските интереси. ОСП се прави в балон от хора, които искат да я запазят такава, каквато е или да я реформират колкото е необходимо, че тя да остане", заключава Валентин Царнт.

Предвид изказването на еврокомисаря на земеделието Дачан Чолош, че Общата селскостопанска политика не е само за експертите, а засяга всички европейци, euinside ще проследи как вървят дебатите, за да видим кои мнения ще надделеят, а също и дали ще се появят нови идеи. Все пак е хубаво да се има предвид, че ЕС трябва да реформира земеделската си политика не просто по принцип, а да я съобрази и с други големи производители като Япония и САЩ, които силно субсидират своята продукция. Затова и едно от добрите предложения в доклада на Европейския парламент е да бъдат наложени единни глобални и високи стандарти за земеделската продукция. Това обаче е разговор, който ще се води извън Европейския съюз.