За и против европейски данък върху финансовия сектор

Ралица Ковачева, November 9, 2011

Въвеждането на данък върху финансовите транзакции (ДФТ) в ЕС създаде буря в чаша вода по време на вчерашното заседание на европейските финансови министри, на фона на дълговото цунами, прииждащо от Гърция и Италия. Финансовите министри размениха колкото силни аргументи, толкова и удари под кръста в опит да защитят позициите си. Макар полското председателство в лицето на министър Яцек Ростовски да отрече, че разделителната линия минава по ръба 'евро'-'не-евро' страни, усещането от дебатите беше именно такова.

На този етап се оформят два лагера - ‘за’, ‘против’ и ‘неутрални, клонящи към против’, които искат повече проучвания, преди да се пристъпи към действие. Като лидери на двата основни лагера очаквано се откроиха германският финансов министър Волфганг Шойбле и британският му колега Джордж Осбърн. Франция и Германия се ангажираха лично с въвеждането на данъка в ЕС, а Великобритания брани Лондонското сити - най-големият европейски финансов център.

Преди да ви кажа какви бяха аргументите им ще припомня, че според предложението на ЕК от септември на облагане подлежат всички сделки с финансови инструменти между финансови институции, когато поне едната от страните е със седалище в ЕС. Комисията предлага минимална ставка за търгуването на облигации и акции от 0,1%, а за деривати 0,01% като държавите-членки имат право да приложат и по-високи ставки. Според Комисията данъкът ще обхване 85% от сделките между финансовите институции (банки, инвестиционни посредници, застрахователни компании, борсови посредници, пенсионни фондове, хедж фондове и др.), но няма да засегне гражданите и бизнеса.

Няма да бъдат облагани ипотечните кредити, банковите заеми на малките и средни предприятия, вноските по застрахователни договори и др. Извън обхвата на данъка остават също спот валутните сделки, както и набирането на капитал от предприятия или публични органи чрез емитирането на облигации и акции на първичния пазар (изключението обаче не обхваща търговията с облигации на вторичните пазари).

Очакваните приходи от новия данък са приблизително 57 милиарда евро годишно, които ще се разделят между ЕС и страните-членки. Целта е приходите от финансовия данък да бъдат използвани като собствен ресурс в европейския бюджет, което ще намали вноските на страните-членки. Обсъжда се и възможността парите да се използват за борба с климатичните промени или като помощ за развитие на трети страни.

Главният защитник на въвеждането на ДФТ Волфган Шойбле акцентира на нуждата от бързо решение на въпроса, защото това е очакването на гражданите. Пазарите не бива да упражняват диктат върху нашите демокрации, заяви германският финансов министър. Той атакува директно Великобритания, без да я назове, като заяви: „Ще загубим 20 години да говорим за това, ако ще чакаме съгласието на последния остров в света”. Някои икономики разчитат силно на приходите от финансовите услуги, продължи Шойбле, „но съм доволен, че ние в Германия имаме и реална икономика, а не само финансова икономика”.

За да има глобално въвеждане на данъка върху финансовите транзакции, което е най-доброто решение, „някой трябва да бъде първи”, каза Шойбле, „не можем да чакаме първо да бъде въведен в Шанхай и да последваме примера”. И отправи директно предупреждение, че ако трябва данъкът ще бъде въведен само в еврозоната: „Надявам се нашите приятели от страните извън еврозоната да помислят внимателно за възможността от създаване на разлики между 10-те и седемнайсетте.” Според мен тези разлики трябва да бъдат възможно най-малко, подчерта Шойбле.

В подкрепа на въвеждането на данъка, белгийският финансов министър Дидие Рейндерс заяви, че не разбира защо всички стоки и услуги могат да се облагат с данък, дори водата, но финансовите транзакции са изключение. Той изтъкна, че и в момента в много страни от ЕС има някакъв вид данък върху транзакциите и идеята е тези практики да се синхронизират. Рейндерс също не изключи варианта ДФТ да бъде въведен само в еврозоната, ако не бъде постигнато съгласие между всичките 27 страни. Финландският финансов министър Юта Урпилайнен призова колегите си за политическа воля, защото, „ако има достатъчно политическа воля, ще можем да преодолеем техническите затруднения”. Еднозначно за въвеждането на данъка се изказаха още Франция, Испания, Гърция и Словения.

Страните, които не изразиха крайно отрицателна позиция, повдигнаха важни въпроси, които трябва да бъдат проучени, преди да се вземе решение за или против ДФТ: кой в крайна сметка ще плати този данък, дали това е най-подходящият момент за въвеждането му, какви ще са потенциалните последици за европейската конкурентоспособност и за какво ще бъдат използвани приходите от данъка.

Британският финансов министър Джордж Осбърн цитира данни на самата Европейска комисия, според които въвеждането на данъка ще има сериозно влияние върху икономическия растеж, ще намали европейския БВП с до 3,5% [тук цитираните от него данни се разминават с посочените в съобщението на ЕК - между 1,76% и 0,53%] и ще струва половин милион работни места. Както неведнъж досега, Осбърн отново заяви, че данъкът ще прогони финансовия бизнес вън от Европа, което ще намали европейската конкурентоспособност в глобален мащаб. Трябва да сме честни по въпроса кой всъщност ще плаща този данък, подчерта Джордж Осбърн: „Няма нито един банкер на света, който ще плати този данък. Няма банки, които ще платят този данък. Хората, които ще платят този данък са пенсионерите.” И припомни: ”Аз съм ‘за’ данък, плащан от банкерите и банките, затова въведох банкова такса във Великобринания, плащана от банките и техните акционери.”

Що се отнася до аргумента, че ако Европа даде пример с въвеждането на данъка, другите ще я последват, Осбърн коментира: „А идеята, че САЩ или Китай, или Сингапур ще обмислят въпроса, докато аз съм жив- мисля, че това е, честно казано, фантасмагория.” Осбърн отрече да има противопоставяне на еврозоната срещу останалите десет страни по въпроса, защото по неговите сметки има четири страни от еврозоната, които са против ДФТ. От изказалите се Кипър и Малта бяха откровено против, Италия изрази принципна подкрепа, но сериозни съображения против, а Холандия обяви, че прави собствено проучване на потенциалния ефект от въвеждането на данъка. Особено важно е дали данъкът ще увеличи лихвите върху правителствените заеми и дали наистина основната тежест ще се поеме от пенсионните фондове и съответно - от пенсионерите, коментира холандският финансов министър Ян Кийс де Ягер. По повод пенсионните фондове EurActiv цитира председателя на икономическата комисията в Европейския парламент Sharon Bowles (АЛДЕ, Великобритания), според която може би ще се наложи пенсионите фондове да бъдат изключени от облагане с ДФТ.

Силно изказване против новия данък направи шведския финансов министър Андерс Борг. Той заяви, че данъкът ще увеличи цената на капитала, което ще намали инвестициите, реалните заплати и БВП. Той определи ДФТ като „вероятно най-вредният данък, който може да бъде измислен изобщо”, с изключение на твърде висок корпоративен данък. „ДФТ ще намали растежа и ще увеличи цената на дълга”, обобщи г-н Борг.

Чешкият заместник-финансов министър Томаш Зидек атакува аргумента, изтъкван многократно от привържениците на ДФТ, че това е желанието на гражданите: „Въпросът е дали те не искат това, защото не сме могли да им обясним достатъчно добре, че всъщност самите те са тези, които ще трябва да плащат този данък.” Той постави и друг разумен въпрос: сутринта на закуска обсъждахме как да рекапитализираме банките с публични средства, а сега обсъждаме как да ги обложим повече, каза той. Други негови колеги също отбелязаха, че в момент, когато ЕС иска от банките да имат по-голям капитал е неуместно да им налага нови данъци.

Някои министри повдигнаха въпроса защо, след като Комисията проучваше два варианта за облагане на финансовия сектор - на базата на финансовите транзакции и на финансовите дейности (ДФД), не е избран вторият вариант. Според Швеция, ДФД на базата на заплатите и печалбите във финансовия сектор би имал много по-малко негативно влияние върху БВП. Еврокомисарят по данъците Алгирдас Шемета обясни, че е избран варианта ДФТ, тъй като дава повече потенциални приходи, лесно се администрира и е работещо решение.

Твърдо против новия данък е и позицията на България. Силни резерви към предложението изразиха Люксембург, Латвия, Румъния, Словакия, Ирландия, Дания.

Докато слушах изказванията на министрите за пореден път се убедих, че основният аргумент за въвеждането на данъка всъщност е и основният аргумент против него. Претенцията, че този данък ще възстанови справедливостта като върне на данъкоплатците парите, похарчени за спасяване на банките, поставя въпроса политически или икономически е необходим този данък. В изявление след заседанието еврокомисарят Шемета казва: ”Просто трябва да погледнем демонстрациите из целия ЕС и по целия свят, за да видим колко много гражданите искат финансовият сектор да направи подобаващ принос към икономиката и към обществото като цяло”. Идеята за ДФТ среща гореща и настоятелна подкрепа и в Европейския парламент със същия аргумент - социалната справедливост.

Миналата година, когато за първи път идеята беше лансирана от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, euinside написа: „Опасно е, когато правилата и икономическите необходимости се заменят с морални императиви като 'общото благо'. Защото с тях е по-лесно да се злоупотреби, отколкото с каквито и да е пари”. А както показаха и дебатите на финансовите министри, европейските граждани трябва да внимават какво си пожелават, защото може и да се сбъдне.