euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Фискалният пакт, договорен на Европейския съвет на 8 и 9 декември 2011, трябва да бъде ратифициран от 15 страни-членки, за да влезе в сила, става ясно от втория проект на договора, представен на страните-членки в работната група в петък (6 януари). Това е една от съществените новости в новия проект. Друга новост е, че вече има конкретен срок, в рамките на който фискалният пакт ще бъде втъкан в законодателството на Европейския съюз. По-надолу ви предлагаме сравнителен прочит на онези части от двата текста, в които има съществени промени, без да имаме претенциите за изчерпателност.

Първото нещо, което веднага прави впечатление във вариант 2 е, че той вече се нарича Договор, а не Споразумение. Така, както се описват тези думи в тълковните речници няма особена разлика между двете, но очевидно за юристите, участващи в съставянето на текста има. Като цяло Договор има по-обвързващо звучене. И в новия вариант изрично е записано, че основната му цел е да бъде втъкан в основополагащите договори на ЕС. До писането му се стигна, след като Великобритания наложи вето върху обсъжданите на декемврийския Европейски съвет промени в договорите, целящи по-засилена икономическа координация, включително и във финансовия сектор, където Лондон видя пряка заплаха за Ситито. Тази съпротива беше описана от премиера Дейвид Камерън като отстояване на "британския национален интерес", след като не е успял да получи исканите от него предпазни клаузи.

Договорът вече говори за по-силна икономическа координация на икономическите политики, докато в първия вариант ставаше дума за съгласие за засилване на бюджетната дисциплина и за подсилване на координацията на икономическата политика и управлението. В новия вариант в член І, т. 1 е посочено, че това означава засилено управление за осигуряване на фискална дисциплина и по-дълбока интеграция на вътрешния пазар, както и по-силен растеж, увеличена конкурентоспособност и социално сближаване - това вече е доста по-подробен и силен ангажимент между страните-участнички, за разлика от по-общата формулировка във вариант 1.

Третата глава вече не се нарича "Бюджетна дисциплина", а "Фискален пакт" (fiscal compact). Промяна има в чл. 5. В първоначалния вариант беше записано, че страните в процедура по свръхдефицит трябва да представят на Комисията и Съвета обвързваща програма за бюджетно и икономическо партньорство, в която подробно да опишат структурните реформи, необходими за постигане на ефективна и трайна корекция на свръхдефицита. Във втория вариант е добавено, че програмите се представят "за одобрение" от Съвета и Комисията, които ще наблюдават изпълнението им. Другата промяна в този член е, че се предвижда съдържанието и формата на тези програми да бъдат определени съобразно правото на ЕС.

Сериозна промяна има и в чл. 6, където преди беше записано, че страните по договора ще подобрят начина, по който отчитат емитирането на национален дълг. В новия вариант се посочва, че страните не просто ще докладват за плановете си, но ще КООРДИНИРАТ дълговите си емисии.

Съществено е променен текстът в чл. 7, който дефинира спазването на 3-процентния таван за дефицита, както е заложен в Пакта за стабилност и растеж, неотменна част от законодателството на ЕС. В първия проект беше записано, че страните от еврозоната в процедура по свръхдефицит ще се съобразяват с препоръките на Комисията, като тези препоръки може да бъдат отхвърлени с квалифицирано мнозинство - така наречената процедура за обратно гласуване. Във втория вариант е добавен и критерият за ДЪЛГ, който също ще бъде отчитан в рамките на процедурата по свръхдефицит.

Процедурата беше променена с реформата в икономическото управление, именно за да включи и фактора дълг. Очевидно е, че с новия текст се търси максимално конкретно да се посочи при какви случаи Европейската комисия може да направи препоръки, но за сметка на това се запазва пожелателният тон: страните "се съгласяват да подкрепят предложенията или препоръките на Европейската комисия". Прави впечатление, че вторият вариант не се позовава на никакви конкретни стойности (3% в първия вариант). Вероятните причини са, че от една страна референтните стойности на дълга и бюджетния дефицит са ясни, съответно - 60% и 3% от БВП. От друга обаче, това може да означава и по усмотрение на Комисията.

Промени има и при друг важен член - 8-и, който се отнася до ролята на Европейския съд. В първоначалния текст беше записано, че ако някоя от страните по договора прецени, че друга не изпълнява ангажиментите си по член 3, т.2, в който е посочено, че страните трябва да запишат в най-висшето си законодателство автоматични санкции при нарушение на фискалната дисциплина, то тази страна може да повдигне въпроса пред Европейския съд, а решението на съда ще има обвързващ характер. В новия вариант е записано друго - че въпросът може да бъде повдигнат пред съда от страна-членка, но Европейската комисия може от името на останалите страни по договора да предприеме действия пред съда за предполагаемо нарушение на глава ІІІ. И отново решението на съда ще е обвързващо.

С други думи, вече не само отделна страна-членка ще може да отнася въпроса до съда, но с по-засилена роля е включена и Комисията. Това може да се окаже проблем, тъй като Великобритания изрично заяви през декември, че ще се противопостави, ако във фискалния пакт бъдат въвлечени настоящите институции на ЕС. Британският премиер Дейвид Камерън отново повтори това в петък, когато новият вариант беше предаден на страните-членки за обсъждане. Според EUobserver той се е зарекъл да "направи всичко възможно", за да попречи институциите на ЕС да бъдат използвани в новия фискален договор. Камерън обаче е признал, че ще има правни трудности да се противопостави на това.

Глава IV е с променено заглавие - от "Икономическо изравняване" е преминало в "Икономическа координация". В чл. 9 има сериозно отстъпление от първоначалния замисъл. Във вариант 1 беше записано, че "без да е в ущърб на координацията на икономическата политика така, както е дефинирана в Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), страните се ангажират да работят съвместно за икономическа политика, която генерира растеж чрез засилено изравняване и конкурентоспособност и чрез подобряване на функционирането на Икономическия и валутен съюз (ИВС)".

Във вариант 2 формулировката е доста по-различна: "Като надгражда над координацията на икономическата политика така, както е дефинирана в ДФЕС, страните се ангажират да работят съвместно за икономическа политика, която осигурява гладкото функциониране на ИВС и икономическия растеж чрез засилено изравняване и конкурентоспособност". В първия вариант се говори за такава икономическа политика, която не е в ущърб на съществуващите в договорите за ЕС положения, докато в новия вариант се говори за надграждане, един вид продължение на предприетото на ниво съюз. Освен това се поема ангажимент да се гарантира гладкото функциониране на ИВС, а не както беше в първия вариант - първо растеж, а чак на трето място подобряването на функционирането на ИВС. Тази промяна може да бъде отчетена като смекчаване на тона.

В член 10, напротив, има втвърдяване. Първоначално се предвиждаше преминаване към "засилено сътрудничество" по въпроси, които са жизненоважни за гладкото функциониране на еврозоната - на дипломатичен език това е именно Европа на две скорости - еврозоната и останалите, като се посочва, разбира се, че това няма да е за сметка на вътрешния пазар. В новия вариант се цитира изрично по кой член от ДФЕС може да стане това, а именно 136*, който беше ремонтиран миналата година с цел създаването на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).

Прави впечатление, че от глава 4 е отпаднал важен текст, отреждащ на Европарламента възможността да бъде консултиран по икономическите и бюджетните въпроси. Парламентът не е изцяло изключен от процеса, тъй като е споменат в чл. 12, в който се предвижда председателстващият срещите на еврозоната, които вече ще бъдат по-редовни, да информира подробно Европарламента за резултатите от срещите на върха на еврозоната, но така или иначе това е процедура post factum.

В общите разпоредби също има новости. В точка 2 на чл. 14 се посочва, че Договорът ще влезе в сила, след като бъде ратифициран от 15 страни. Във вариант 1 се изискваше ратификация от само 9 страни. Добавена е и последна, шеста точка към текста, в която се посочва, че до 5 години от влизането в сила на Договора, след оценка на опита от прилагането му ще има инициатива за включването на същността на този договор в законовата рамка на ЕС. С този текст се дава конкретен срок за това, тъй като в първия вариант срок нямаше, а се споменаваше, че целта му е това да се случи "колкото се може по-бързо".

Разбира се, това ни най-малко не е окончателният вариант на документа. Преговорите ще продължат още, тъй като на срещата през декември беше решено текстът да е готов и одобрен най-късно до март. Темата ще бъде обсъдена на първия за годината Европейски съвет на 30 януари, а преди това и от Съвета на финансовите министри (Екофин). По традиция, преди Европейския съвет отново ще има среща между двигателите на ЕС - Франция и Германия, но изненадата този път е, че към тях ще се присъедини и новият италиански премиер Марио Монти.

*Чл. 136: 1. За да допринесе за правилното функциониране на икономическия и паричен съюз и съгласно съответните разпоредби на Договорите, Съветът, в съответствие с подходящата процедура измежду посочените в членове 121 и 126, с изключение на процедурата, предвидена в член 126, параграф 14, приема мерки, отнасящи се до държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел:
а) да се засилят координацията и наблюдението на тяхната бюджетна дисциплина;
б) да се разработят отнасящи се за тях насоки на икономическа политика, като се внимава те да бъдат съвместими с насоките, приети за Съюза като цяло, и да се осигури съответното наблюдение.
2. Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването на мерките, посочени в параграф 1.
Квалифицираното мнозинство от споменатите членове се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а)