ЕС vs. рейтинговите агенции

Ралица Ковачева, August 3, 2011

След месеци напрежение между Европейския съюз и агенциите за кредитен рейтинг (АКР), след недвусмислени заплахи от страна на агенциите и остри реплики от страна на Брюксел, Европейският съюз обяви официално, че възприема „линия на намаляване на прекалената зависимост от външни кредитни рейтинги”.

Кои са АКР?

На практика три са големите агенции за кредитен рейтинг, които владеят световния финансов пазар - Moody's, Standard & Poor's и Fitch. От оценката им зависи в какви финансови инструменти ще вложат парите си инвеститорите. Оценката се изразява в кредитните рейтинги (на държави, финансови институции и на структурираните финансови инструменти), изготвяни от агенциите и представлява степента на риска, който инвеститорът поема или с други думи - вероятността за неизпълнение на задълженията на емитента. Колкото по-висок е рейтингът, толкова по-малък е рискът. В момента реално думата на трите агенции е единственият критерий за инвестиционните решения.

Нещо повече: тъй като рейтингите се използват от регулаторните органи и финансовите институции в регулаторните изисквания, мощта на агенциите нараства неимоверно. До степен, да държат финансовата стабилност на цели икономики като заложник. Примерът с Гърция и дълговата криза в еврозоната като цяло е красноречив, а по време на преговорите за увеличаване на американския дългов таван рейтинговите агенции отправяха недвусмислени заплахи. Така се стигна до положението да се чудим дали агенциите оценяват реалната ситуация или всъщност я предизвикват, като провокират определени настроения на пазарите и така прогнозите им се превръщат в самоизпълняващи се пророчества.

Анализаторите все още не са отговорили убедително на въпроса защо властта на агенциите продължава да е толкова голяма и мнението им се приема все така безусловно, въпреки очевидните им грешки преди и по време на финансовата криза. Те не просто не я предвидиха, а допринесоха за нея, раздавайки „на килограм” най-висок кредитен рейтиг на финансови инструменти, обезпечени с рискови ипотечни кредити, както и на финансови институции, фалирали под натиска на токсичните си активи.

Какво провокира „войната”?

На фона на мудността си в разгара на финансовата криза, агенциите за кредитен рейтинг чувствително се раздвижиха, когато започна дълговата криза в еврозоната. Всеки опит на ЕС да демонстрира солидарност и да вдъхне увереност у пазарите беше париран от поредното понижение на кредитния рейтинг на някоя от „спасените” страни. Стигна се до там комисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние да попита дали пък не трябва на агенциите изобщо да се забрани да определят рейтинг на страни със спасителни програми.

Напрежението достигна своя пик, когато ЕС обяви, че частният сектор ще поеме част от загубите по преструктурирането на гръцкия дълг - условие на някои страни-членки (Германия и Холандия най-вече), за да получи Атина втори заем от ЕС и МВФ. Агенциите за кредитен рейтинг предупредиха, че в мига в който сделката стане факт, ще обявят Гърция във фалит. Въпреки това, ЕС реши да поеме риска. За да е още по-ясно посланието, на същата среща на върха на еврозоната, когато бяха взети решенията за Гърция, евролидерите обявиха курса към намаляване на прекалената зависимост от външни кредитни рейтинги.

A la guerre comme a la guerre

Още през 2009-а година ЕС прие регламент, с който подложи АКР на надзор и регулиране. Те са задължени да се регистрират при европейските регулаторни органи и да подлежат на мониторинг от националните компетентни органи; да представят ясно своите методи за определяне на риска; да направят промени в корпоративното си управление за предотвратяване на конфликт на интереси. Регламентът далеч не е изчерпателен и действията в тази посока продължават.

На 20 юли тази година Европейската комисия предложи нови правила за по-добра регулация на банковия сектор, част от които е и намаляването на зависимостта от външни кредитни рейтинги. „Ние сме твърде зависими от агенциите за кредитен рейтинг. Затова аз искам да намаля колкото е възможно повече позоваването на кредитните рейтинги в пруденциалните правила. Това е жизнено важно за финансовата стабилност”, коментира еврокомисарят Мишел Барние. Той обясни, че целта е „банките да водят свой собствен анализ на риска, без да разчитат механично на агенциите за кредитен рейтинг”. Скоро ЕК ще излезе с нова законодателна инициатива, специално посветена на рейтингите на суверенен дълг.

През юни Европейският парламент прие резолюция по въпроса, въз основа на доклад на депутата Wolf Klinz(АЛДЕ, Германия). В документа се определят няколко основни проблема в работата на АКР: липсата на конкуренция в сектора и олигополните структури; липсата на отчетност и прозрачност; моделът на плащане „инвеститорът плаща” и конфликтът на интереси; прекомерното разчитане от страна на регулаторите на външни кредитни рейтинги.

Рейтинг на суверенен дълг

Макар да не стига дотам да поиска ограничаване на правата на агенциите да определят рейтинг на суверенен дълг, както настояваха депутатите от ляво, резолюцията акцентира на нуждата от повече информация и прозрачност в работата на агенциите в тази чувствителна област. Депутатите са критични към рейтингите на държавен дълг, които „следва да бъдат разработени с цел да бъдат стабилни и да не варират в зависимост от нагласите на пазара”, но всъщност в последните месеци е по-скоро обратното. Рейтингите „имат тенденцията да бъдат проциклични и да изостават по отношение на развитието на финансовите пазари”, пише в документа.

„АКР трябва да използват ясни критерии за оценка на постиженията на дадена държава”, а „действителното присъждане на рейтинг не е механично претегляне на тези фактори”, смята Европейският парламент. В последните месеци агенциите често бяха критикувани, че не отчитат нито усилията на отделните държави, нито на ЕС като цяло за справяне с дълговата криза. Когато Moody's намали кредитния рейтинг на Гърция буквално дни преди приемането на средносрочната фискална стратегия на правителството и подписването на меморандума с ЕС и МВФ, гръцкото министерство на финансите определи решението като резултат „повече от слуховете на пазара отколкото от обективни факти”.

Резолюцията на ЕП призовава да се премахне регулацията, която обвързва решенията за закупуване и продажба с кредитните рейтинги, защото така ще „се намалят сривовете на цените и спредовете, до които водят промените в рейтинга”.

Намаляване на зависимостта

Ключов фактор за преодоляване на зависимостта от външните рейтинги, според резолюцията е насърчаването на всички пазарни участници да развиват свои вътрешни системи за оценка и да не взимат инвестиционни решения ако не могат сами да оценят потенциалните рискове. В този смисъл, Парламентът обръща внимание на Комисията „да обмисли дали при определени обстоятелства е уместно използването на два задължителни рейтинга”, както и да проучи предимствата и недостатъците на модела „инвеститорът плаща“ с цел намаляване на конфликта на интереси. При настоящия модел „емитентът плаща” агенциите са силно мотивирани да определят по-висок рейтинг, включително и защото емитентът ползва и консултанските им услуги.

Европейска фондация за кредитен рейтинг

Парламентът призовава Комисията да проучи възможностите за създаване на „напълно независима Европейска фондация за кредитен рейтинг с обхват на експертния опит и в трите сектора на рейтингите”. Според депутатите тя трябва да бъде финансирана само през първите 3 до 5 години, след което да премине към самофинансиране, защото „разходите за финансиране не бива при никакви обстоятелства да се поемат от данъкоплатците”. Агенцията трябва да е структурирана по начин, гарантиращ нейната независимост от „държавите-членки, Комисията и всички други публични органи, както и по отношение на финансовия сектор и други агенции за кредитен рейтинг”. ЕП предлага и създаването на Европейски рейтингов индекс (EURIX), който да включва всички съществуващи на пазара рейтинги от регистрирани АКР.

Добрата новина за европейските опити за регулация в сектора е, че не са изолирани - в същата посока вървят и САЩ и другите партньори в Г20. Лошата е, че последиците от разклатеното пазарно доверие в еврозоната са необратими, а реакциите на ЕС продължават да са твърде бавни спрямо пазарните очаквания. Повече от година след началото на гръцката криза ЕС за първи път призна „системната природа на дълговата криза” и демонстрира воля за решаването й, става ясно от изявление на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Целта на изявлението беше да призове националните власти в страните-членки да побързат с работата по практическото прилагане на решенията на лидерите на еврозоната от 21 юли.

Защото докато ЕС е доволен, че най-после има ясна визия какво ще прави с Гърция, пазарите вече очакват Ирландия и Португалия да поискат втори заем, а натискът върху Италия и Испания расте ежедневно. Затова, вместо да чака поредната заплаха за рейтинга на Мадрид или Рим, ЕС трябва да действа - бързо, решително и конкретно. Само така ще се справи с най-големия си враг и най-мощен двигател на пазарните спекулации - неизвестността.