euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Информация, повече информация, би възкликнал Гьоте, ако живееше в наши дни. Този възглас е особено актуален по темата за банковите стрес-тестове, които макар замислени като демонстрация на прозрачност, са обвити в гъста мъгла.

От една страна са пазарите и анализаторите, които настояват за подробна информация за критериите, които ще трябва да издържат банките. И разбира се, за публикуването на резултатите на всяка банка в детайли. От друга са самите банки и финансовите власти в някои страни-членки, които не са съгласни да вадят всички „кирливи ризи” на показ. От трета страна са европейските институции, които настояха за провеждането и публикуването на резултатите от тестовете, но ратувайки за „прозрачност”, са принудени да внимават какво говорят.

Според анализатори, същинският въпрос е в експозицията на банките към сувeренни дългове, особено на Гърция, Испания, Португалия, Италия. Според тях, пазарите искат да знаят дали банките са готови за най-лошия сценарий- държавен фалит и това би било единственият съществен резултат от тестовете. Да обявиш обаче подобна хипотеза, дори и като част от банковия въпросник, е като да споделиш с болен човек, че ще го изследваш за рак - той моментално ще напише завещанието си. По същия начин вероятно биха реагирали и пазарите, което ще е проблем както за страните, търсещи финансиране, за да обслужват дълга си, така и за банките, които им го дават при голям риск.

Комитетът на европейските банкови надзорни органи (Committee of European Banking Supervisors, CEBS), обяви две основни допускания, по които ще бъдат оценявани банките: ръст на икономиката с три процента под официалните прогнози за тази година и пазарен шок по отношение на суверенния риск, подобен на този през май. Комисията се презастрахова срещу евентуални спекулации, като подчерта, че целта на стрест-тестовете не е да се дават прогнози, а да се оцени готовността на банките да реагират при хипотетични неблагоприятни ситуации.

В тази неловка ситуация министрите на финансите от 27-те европейски страни се събраха, за да обсъдят процедурата по провеждането на стрес-тестовете, публикуването на резултатите и начините за реакция по отношение на проблемни банки. Най-напред, на 23 юли, ще бъде публикувана консолидирана версия на резултатите, обясни белгийският финансов министър и председател на Съвета Дидие Рейндерс. На стрес-тестове са подложени 91 финансови институции, които представляват 65 процента от банковия сектор в ЕС. Две седмици по-късно ще бъдат публикувани подробни резултати по страни и по банки. „Искаме тестовете да бъдат на най-широка база, включително експозицията на банките към суверенни дългове”, каза Рейндерс.

Въпреки че многократно изрази увереността си, че банковата система в съюза ще докаже, че е стабилна, еврокомисарят по финансовите и икономическите въпроси Оли Рен обясни пътят на действие по отношение на проблемни банки. Първият етап е банките сами да съберат средства от частни източници - от акционерите си или от пазарите. Ако не могат да направят това, ще трябва да бъдат рекапитализирани с държавна помощ. Тя трябва да бъде одобрена от Европейската комисия, която е готова да реагира много бързо, ако се наложи, увери Рен. Журналистическите въпроси буквално изтръгнаха от комисаря неохотното признание, че има и трета, последна степен на защита - европейски средства, в рамките на спасителния механизъм, договорен в подкрепа на държави с фискални проблеми.

„Ако възникнат изключителни проблеми, които не могат да бъдат решени нито със средства от финансовите пазари, нито с национално финансиране, тогава ще прибегнем до третата защитна линия -европейските инструменти”, обясни еврокомисарят. Става дума за 60-те милиарда евро, на разположение на Европейската комисия и гарантирани от бюджета на ЕС, която може да ги отпуска бързо и лесно на затруднени държави. Страните от еврозоната пък могат да се възползват от т.нар. средство за европейска финансова стабилност (EFSF) или спасителния фонд за еврозоната, който може да осигури финансиране до 440 милиарда евро. Наливането на европейски средства в банките може да стане чрез държавни програми, фокусирани върху преструктурирането на банковия сектор, обясни Рен.

Парите от Комисията вече са на разположение на страните-членки, за разлика от спасителния фонд за еврозоната. Така наречената EFSF вече е структурирана и от 1 юли има директор - Клаус Реглинг (бивш генерален директор по икономическите и валутните въпроси в ЕК, заемал е и редица престижни постове в германското финансово министерство). Фондът, учреден като фирма в Люксембург, ще назначи само дузина служители. При искане за финансиране, той ще трябва да емитира дълг, като за целта ще използва съответната германска структура. Факт, който според самия Реглинг не е бил приет с недоверие от останалите страни-членки.

Вече сме почти напълно действащи, заяви Реглинг. "Почти"-то е заради отказа на Словакия да плати вноската си във фонда. Другите две страни, които все още не са акционери в дружеството са Белгия и Италия, заради продължаващи национални процедури, но там няма принципен проблем с участитето им. Председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер коментира лаконично, че очаква казусът със Словакия да бъде решен до дни.

В рамките на Съвета бяха стартирани официално процедурите по свръхдефицит срещу 4 страни - Дания, Кипър, Финландия и България. "На България се препоръчва да свие дефицита си с 3/4 процентни пункта до 2011 година", е обяснил вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред български медии в Брюксел.

Финансовите министри са дали нов мандат за преговори на Белгийското председателство с Европарламента и Комисията относно законодателството за финансовата регулация. Целта е преговорите да бъдат приключени до парламентарната сесия в началото на септември, когато парламентът ще започне да разглежда предложенията на Комисията. Те предвиждат създаването на нови институции - Борд за оценка на системния риск, надзорни органи за банките и застрахователните компании, както и за пазарите и ценните книжа. Един от най-яростните противници на идеята европейските надзорни органи да получат повече права над националните е обичайният заподозрян –Великобритания.

Големият противник на публикуването на пълните резултати от стрес- тестовете, обаче, е Франция. Европейски медии пишат, че френският финансов министър Кристин Лагард е поискала видеоконферентна връзка между финансовите министри на 22 юли, в навечерието на оповестяването на резултатите от тестовете, за да се реши каква точно част от информацията да бъде публикувана. Опасенията на Франция са свързани именно с оповестяването на банковите експозиции към суверенни дългове.

По данни на банката за международни разплащания (т.нар. банка на централните банки) френските банки имат финансови активи на стойност 79 милиарда долара в Гърция – най-високата стойност в Европа, следвани от германските с 43 милиарда долара. Великобритания, Испания и Германия, обаче, оказват натиск именно резултатите по този критерий да бъдат оповестени.

Че разбирателство по този въпрос не е постигнато, въпреки клетвите в единодушие, свидетелства и фактът, че в официалните заключения на Съвета няма и дума по въпроса. За проблема не се споменава и в официалното съобщение на българското министерство на финансите, което се е ограничило до процедурата по свръхдефицит и отпускането на 150 млн. евро на България за извеждане на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй" - новина, с която и предишната, и тази власт се похвалиха неколкократно, на всички възможни етапи от взимането на решението за средствата. Вярно е, че България не присъства в списъка на страните, провеждащи стрес-тестовете, но в страната работят редица големи чужди банки, обект на проверката.

Досега единственият коментар, който сме получили по темата от Министерството на финансите, е общо описание на организацията на провеждането на стрес-тестовете. А по отношение на България - че "извън споменатите стрес-тестове, компетентните органи и централните банки традиционно провеждат и собствени стрес-тестове при симулирани от тях сценарии. БНБ също има многогодишна практика в тази посока, като информация за резултатите от стрес-тестовете се използва при анализа на състоянието на банковия сектор."