Европейският семестър=мащабна бюджетна реформа за България
Аделина Марини, Ралица Ковачева, July 1, 2010
Лидерите на Европейския съюз, въпреки много условности и интереси, все пак успяха да се разберат на срещата им в Брюксел през юни по няколко важни теми: публикуването на резултатите от стрес-тестовете на банките, по въвеждането на банкова такса на национално ниво като част от мрежата стабилизационни фондове и по бюджетната дисциплина. Разбира се, по тези въпроси, както и по други, тепърва предстоят много уточнения и допълнителни решения.
Това обаче не пречи всяка страна-членка да има мнение и позиция, особено сега, когато се подготвят решенията за Европейския съвет през октомври, където ще стане ясно как ще продължи оттук нататък икономическото управление на съюза. Именно затова euinside потърси позицията на Министерството на финансите по договореното в Брюксел. Ето и отговорите, които получихме и публикуваме без съкращения:
1. На Европейския Съвет на 17 юни бе решено резултатите от провежданите стрес-тестове на всички банки в Европейския съюз да бъдат оповестени до втората поливина на месец юли. Как стои този въпрос в България, провеждат ли се стрес-тестове и на кои банки? Как стои и въпросът с презграничните банки, работещи в България?
МФ: На проведеното заседание на Европейския съвет на 17 юни бе 
постигнато съгласие резултатите от провежданите стрес-тестове да бъдат публично оповестени най-късно до втората половина на м. юли тази година. На този етап те обхващат 26 големи банкови групи, които оперират на територията на Европейския съюз. Приетата мярка за публично огласяване на резултатите има за цел възстановяване на стабилността на европейската финансова система и обезпечаване на устойчивостта и прозрачността в банковия сектор.
Като последваща мярка е постигната договореност обхватът на стрес- тестовете да бъде разширен в бъдеще, като бъдат обхванати и средни по размер финансови институции и вероятно повече държави-членки с цел да бъде тестван значителен пазарен дял от институции в ЕС. В тази връзка на Комитета на европейските банкови надзорници е даден мандат в тясно сътрудничество с ЕЦБ (Европейската централна банка) да продължи оценката на устойчивостта на банковата система на базата на зададени индикатори. Ще бъде определена конкретна методология за оценка на издръжливостта на банките при евентуално повишаване на суверенния риск, което е особено актуално в настоящата ситуация в ЕС.
Извън споменатите стрес-тестове, компетентните органи и централните банки традиционно провеждат и собствени стрес-тестове при симулирани от тях сценарии. БНБ също има многогодишна практика в тази посока, като информация за резултатите от стрес-тестовете се използва при анализа на състоянието на банковия сектор.
2. На същия този Съвет беше решено да се въведе банкова такса на национално ниво, като част от мрежата стабилизационни банкови фондове, предложена от Европейската комисия. Чехия, например си запази правото да не въвежда такса. Каква е българската позиция по въпроса? Ако се работи по въвеждането на такава такса, има ли яснота за базата, върху която ще се налага и за конкретните параметри? По отношение на таксите, как стои въпросът с филиалите на транс-граничните банки, опериращи у нас?
МФ: На юнския Европейски съвет бе изказана подкрепа в общ смисъл за създаването на „системи от банкови такси и налози на финансовите институции” за гарантиране на справедливо споделяне на разходите и въвеждане на стимули за ограничаване на системния риск в разумни граници. Въпреки, че между държавите-членки има пълно съгласие, че финансовият сектор трябва да понесе разходите за възможни системните кризи в бъдеще, все още има значителни различия по отношение на подхода, който следва да бъде прилаган. Тепърва предстои да бъдат уточнени редица въпроси – дали таксите да обхващат банки или и други финансови институции, дали да се включат всички банки, банки на презгранична база или само системно значими банки.
Не е ясно как ще се финансират механизмите – дали според размера на техните задължения, дали на база на активите, размера на печалбата или получените бонуси; дали следва да се отчита и рисковият профил на банката или не. Все още не е ясно до каква степен набраните средства следва да се използват независимо от правителствата или да бъдат част от техните бюджети. Условията за разходване на средствата ще зависят от набора от инструменти, които ще бъдат налични за превенция и управление на кризи.
Необходима е координация на европейско ниво за тази инициатива, определяна като ключова за успеха на реформата на финансовата система в Европа, още повече, че някои държави-членки вече имат създадени фондове и такси или са в процес на създаване на такива. Сред тях са Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Унгария. Въпреки, че все още предстои уточняването на редица елементи, най-същественото послание вече е отправено - финансовият сектор следва да понесе разходите за финансовите кризи.
3. Обсъждани ли са тези проблеми с представители на финансовия сектор и какъв е техният коментар?
МФ: В момента Европейската комисия продължава работата по изготвяне на конкретна рамка по отношение на превенцията и управлението на кризи, като ще предложи комюнике в тази област през октомври тази година. Изготвянето на цялостна и конкретна рамка за превенция, управление и разрешаване на кризи е част от предложените от ЕК законодателни инициативи, публикувани на 2 юни. Те следва да бъдат предприети и завършени до края на 2011 година. Очакваните бъдещи предложения ще се отнасят до регулирането на финансовия сектор за постигане на устойчив растеж. В тази връзка и поради отсъствието на конкретни и ясно договорени предложения обсъждането на предложените промени ще бъде проведено след оповестяване на комюникето на ЕК през октомври тази година.
4. Как ще процедира България, въз основа на формулировките в заключенията след юнския съвет, по отношение на "европейския семестър” и смята ли, че тази практика може да отчете мерки ad hoc, като например актуализацията на бюджета, която се прави в момента?
МФ: България е изразявала принципна позиция на подкрепа за идеята за „европейски семестър”, защото тя означава по-добра координация на икономическата политика на европейско ниво. За нас тя означава мащабна бюджетна реформа, а подобна реформа не може да се направи нито бързо, нито лесно. Макар че от няколко години се опитваме да въведем първи принципи на многогодишно бюджетиране, то все още не е налично. Работата на начислена основа също ще затрудни процеса на планиране. В тази връзка неформално сме се обърнали за техническа помощ от Европейската комисия.