ЕК не знае защо правителството актуализира бюджета
Ралица Ковачева, June 10, 2010
"Eвропейската комисия няма информация защо България ревизира плана си за Бюджет 2010 от балансиран на бюджет с дефицит, който по оценка на българските власти ще бъде около 3.8 процента."
Това обяснение даде говорителят на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, запитан защо комисарят изненадващо изрази съмнения в българските статистически данни. Според Комисията е обезпокоително, че промяната идва само няколко седмици след ревизията на Бюджет 2009 и „признаването” на дефицит от 3.9 процента. И е трудно обяснима значителната корекция на дефицита нагоре при положение, че макроикономическият сценарий е непроменен, че дори и подобрен -съмнения, които euinside, колеги-журналисти и икономисти изразиха неведнъж и които, очевидно, се споделят и от европейските институции.
Когато обяви актуализацията на бюджета, премиерът Бойко Борисов увери, че Брюксел няма да ни се сърди за дефицита. Оказа се, обаче, по-лошо -Брюксел не се сърди, а се съмнява в София. Европейската комисия е подозрителна както по отношение на актуализацията на Бюджет 2010, така и по отношение на причините за резкия скок в дефицита за миналата година. Той беше обявен от правителството малко преди окончателната оценка за Конвергентната програма на България и беше обяснен с мистериозни необезпечени договори, сключени от предишното правителство. Въпросните договори все още са тайна за българското общество, но очевидно са тайна и за Брюксел. Въпреки че оттам вече са изискали информация по въпроса.
Както обясни говорителят на комисаря Рен - Амадеу Алтафаж, планираната 
мисия на Евростат в България за втората половина на 2010 няма да се занимава с Бюджет 2010, а с този за миналата година в рамките на процедурата за свръхдефицит. Що се отнася до безпокойството за ревизираните бюджетни планове за 2010, това не е статистически въпрос, а нещо, което се договаря между Министерството на финансите, Генерална Дирекция ЕКФИН и Комисията, обясни говорителят.
Сиреч, въпросът е политически. За да има аргументи и механизми за въздействие, обаче, Комисията иска да направи проверката след като вече окончателно са одобрени новите одитиращи правомощия на Евростат. И да изпрати и свои представители, които да проверят обстоятелствата на място. На въпрос дали става дума за проблем с методологията, използвана от българската статистика или за манупулация на данните, Амадеу Алтафаж отговори, че точно това е целта на мисията - "да се види дали прилаганите методи за съставяне на заключенията в данните, предоставяни на Комисията, са в съответствие с европейските стандарти".
Председателят на НСИ Мариана Коцева обясни пред bTV процедурата на събиране на фискалните данни. Бюджетът стъпва на прогноза, която се прави от Министерството на финансите. В течение на годината то проследява приходите и разходите и подава текуща информация. След приключване на годината (февруари и март следващата година) министерството подава данни в НСИ, заедно с другите институции (като БНБ, НОИ, НЗОК и др.) и статистиката ги обобщава. В резултат, в края на месец март се получават окончателните цифри на бюджетните параметри. Конкретно за тази година „последните данни за дефицита и дълга, които НСИ предостави на Евростат, са от края на месец март 2010 година, като след одобрението на Евростат бяха официално публикувани на 22 април 2010 година на страниците на НСИ и Евростат”, пише в официално съобщение на института.
НСИ е обявило едно-единствено число на дефицита за миналата година, то е 3.9 процента и не е оспорено от Евростат, каза председателят на института Мариана Коцева, запитана за честите промени в оценката.
Другият проблем, оказва се, е актуализацията на бюджет 2010. Освен, че честите промени в бюджетните планове сами по себе си са обезпокоителни, още повече на фона на опитите на ЕС да засили бюджетния контрол и общата политика на страните-членки, Брюксел е обезпокоен от неоправдания оптимизъм на София. Както euinside вече отбеляза, ЕС неколкократно предупреди България, че работи с прекалено оптимистични допускания за бюджета. Това е записано и в оценката на Съвета на ЕС за Конвергентната програма на страната, публикувана малко след като правителството призна за свърхдефицита. Поради невъзможността за по-сериозен анализ на проблема тогава, в оценката е записано: „Пълното й постигане (на програмата) зависи от оптимистичен макроикономически сценарий с допълнителни рискове, идващи от ревизията на дефицита за 2009.”
При това въпросният сценарий (определен като оптимистичен) залага икономически растеж от 0.3% през 2010 г. Докато в мотивите на проекта за актуализация на бюджета, внесен в парламента в края на май, е заложен ръст от 1%. За сравнение, пролетната прогноза на ЕК за България предвижда 0% ръст за тази година, а последната прогноза на МВФ е за 0.2%.
При тези очевидни разлики в очакванията за икономическия ръст, при слабата конкурентоспособност на България и очакванията за намаляване на приходите в бюджета, в проекта за актуализация смело е заложен дефицит от 4.8 процента по консолидираната фискална програма (което се формира от дефицит в размер 3.9% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер 0,9% по европейските средства). При това на касова основа. Пролетната прогноза на ЕК предвиждаше комфортните - 2.8%.
На фона на отчаяните усилия на ЕС да овладее дефицитите и 
драконовските мерки, предприети от някои страни, да обявиш подобен дефицит е меко казано цинично. Обяснявайки как ще протича партньорската проверка на бюджетите, президентът на ЕС Херман ван Ромпой каза, че страните, които представят голям дефицит, ще трябва да се защитят пред партньорите си. Ако „европейският семестър” беше започнал тази пролет, Симеон Дянков трябваше да занесе актуализацията в Брюксел и да обясни на колегите си защо България залага толкова голям бюджетен дефицит, увеличава разходите, бърка във фискалния резерв, а срещу това предлага скромни съкращения и мъгляви обещания за структурни реформи.
Това обаче ще се случи чак идната пролет. Когато на българския финансов министър едва ли ще му е по-лесно, ако продължи настоящия стил на работа на чести и очевидно недобре аргументирани промени. А премиерът Борисов вече се застрахова, че ако се наложи ще има и още актуализации на бюджета. Че проблем има, е очевидно дори от начина, по който ЕК постави въпроса. Мислите ли, че опитен европейски политик като Оли Рен се изпусна случайно за съмненията в България? За да каже нещо Брюксел в прав текст, обикновено преди това е използвал непублични механизми и дипломатичен език. Явно те не са помогнали. А този филм вече сме го гледали през лятото на 2008, когато отношенията между София и Брюксел достигнаха точката на замръзване.
Липсата на доверие сега, обаче, струва много по-скъпо. В ситуацията на свръхподозрителност и нервност на пазарите, краткото изречение на Оли Рен моментално повиши цената на застраховките срещу държавен фалит на България. Рисковата премия по кредитите достигна 4% и изпревари дори тази на Унгария, която се самозастреля миналата седмица с признанието, че върви по пътя на Гърция. Това, разбира се, не поставя София редом с Атина, но е червена лампа за инвеститорите, от които страната толкова се нуждае в момента.
Макар и вредна за имиджа на страната, новината за планираната европейска мисия е добра, защото ще даде отговори на много въпроси. При това публично. И поради екстремната икономическа и финансова ситуация в съюза, вероятно без да се интересува от това кой какви рейтинги има да крепи и какви избори трябва да печели.