euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Какво представлява бюджетът? На първо място това е закон. На второ - това е законът за приходите и разходите, за начина, по който те се управляват от правителството, скрепено с одобрението и печата на Народното събрание. По-просто казано - това е ангажимент и отговорност. Ако си написал лош бюджет, ще се наложи да му сърбаш попарата, дори и с цената на намаляване на рейтинг. Защото промени се правят само, когато това е крайно наложително и обикновено е предизвикано от външни или вътрешни катаклизми.

Така че, когато министър-председателят, заяви, че "не сме в планова икономика и актуализации ще има колкото се налага", това буди не просто недоумение, но и притеснение. Защото това означава, че всеки път, когато се окаже, че даден закон не е написан както трябва, може да бъде пренаписван до безкрай, за да улови моментните ползи за определен човек, група хора или интереси. А това вече може спокойно да се нарече истинско беззаконие.

Но, да започнем по ред на събитията, защото новината е толкова важна, че има нужда от по-цялостно и подредено разказване.

Ден понеделник, 3 май

Министър-председателят дава интервю по телефона за не особено популярната бизнес-телевизия EBF, в която отскоро работи един от много популярните български журналисти - Милен Цветков. Във въпросното интервю, някак междудругото, министър-председателят съобщава новина с национално значение - ще правим актуализация на бюджета. Това става в началото на май, само месец след като правителството одобри пакет от 60 антикризисни мерки и на фона на лоши данни за изпълнението на бюджета за първите 3 месеца.

А жаждата за информация за това какво смята да прави правителството на фона на огромния бюджетен дефицит от над милиард и 600 милиона лева, се запълва със следното обяснение на премиера: "Една-две седмици си бях поставил за цел да послушам, да почета, да погледам какви ли не интерпретации, от какви ли не страни. Затова се убедих, че неслучайно активната част на населението е гласувала за нас!" Аз лично не разбрах какво искаше да ми каже г-н Борисов с това. Щях да разбера повече, ако той беше излязъл по националната телевизия, която се издържа с данъците ми и да каже - "Уважаеми сънародници, сбъркахме! Написахме прекалено оптимистичен бюджет (нещо, за което много уважавани икономически експерти предупреждаваха още в края на миналата година), сега обаче сметките ни излезнаха криви. Налага се да го променим, за което се надяваме на вашето разбиране!"

Ден вторник, 4 май

Екипът на euinside вече е разбрал за новината от въпросното интервю за телевизия EBF, но не е сигурен. Изслушахме цялото интервю няколко пъти, говорихме, обсъждахме, но решихме да почакаме да видим - все в някоя голяма медия (национална, регионална, вестник, радио) ще се появи това като водеща новина, защото то е! Но, не би. Вместо това ни занимаваха с рейтинга на Цветан Цветанов. Взехме решението да изчакаме от Министерския съвет да пратят дневния ред за правителственото заседание, където евентуално обсъждането на тази толкова важна новина е включено ако не като първа точка, то поне като точка изобщо. Не, не и не!

Ден сряда, 5 май (последният работен ден преди поредната безсмислена ваканция)

Техническият персонал в сградата трескаво монтира апаратурата за презентации и оттук-оттам разбираме, че министърът на здравеопазването ще представи плановете си за здравна реформа! Шок! Кога стана министър, кога от разклона при Велико Търново успя да овършее цялата здравна система, да й открие силните и слабите страни, че да спретне и визия за реформа? Не каква да е, а структурна!

Казваме си, че дори и това с актуализацията да е някаква изпусната реплика от страна на премиера, то поне заради здравната реформа (за която от години настояват и европейските ни партньори, институции, Световната банка, МВФ, чужди експерти, наши експерти) си заслужава да останем до край.

В Гранитната зала на Министерския съвет нахлува група, водена от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Това са част от членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Разбрали се били за болничните. Двама от тях споменават в някакъв контекст, че се говори за актуализация на бюджета. Чак тогава сред колегите тръгва брожение - актуализация, актуализация, леле, актуализация! Групата си тръгва, след като става ясно, че към нея въпроси няма.

Най-сетне, след дълго (за разбиранията на това правителство) заседание, някъде малко след 12 на обяд пристига министър-председателят, следван от няколко министри. В стегнат военизиран стил г-н Бойко Борисов обяснява правилата: всеки министър ще представи накратко реформите, договорени на същото това правителствено заседание, чийто дневен ред беше коренно различен. Въпроси на ресорните журналисти няма да има - да си организират пресконференция и да си питат. Пак да кажа - говорим за реформи, основополагащи, структурни и въпроси не са позволени, защото няма време!

Пръв е министърът на образованието, който обявява, че другата седмица ще бъде огласен и проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за БАН. "Предстои сериозна структурна реформа", казва още Сергей Игнатов, но от обясненията му пълнежът на "структурна" леко ми убягва: научните институти се отделят от БАН и стават самостоятелни, автономни, национални изследователски институти. Те ще бъдат финансирани като второстепенни разпоредители със средства. Всички учени си запазват местата, изградените колективи няма да бъдат сливани или вливани. Самата БАН ще продължи да бъде подкрепяна от държавата, активите на институтите остават държавна собственост. Гарантирана държавна подкрепа за научните изследвания. Ще се създадат научни инкубатори към 3-4 български университета.

До края на годината ще бъде готов и законът за висшето образование, който предвижда разделяне на академичното управление от финансово-стопанското. "Това са реформи, които трябва да станат тази година", обясни министърът. Но, до какви резултати ще доведат той не каза. Нито пък спомена това какво отношение ще има към приходите или разходите в бюджета или пък колко ще струва тази реформа.

На ред е министърът на отбраната Аню Ангелов. Той прави кратък отчет на спестените пари, съкратените кадри (все малки числа). Обяснява, че предстои по-важната част от прегледа на структурата на въоръжените сили - Българската армия, елементите й. Този етап ще приключи към края на август, а през септември ще се изготви Бяла книга. Чудесно! Ама нали всички реформи бяха за тази година, защото бюджетът е раздран за тази година? Няма отговор, ресорните да си ходят и да си питат, ако изобщо има кой да им каже.

Без да се губи повече време думата взима Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, който отчита: "11.3% от БВП отиват за пенсии тази година. 43% от разходите на бюджета общо на България отиват за пенсии и за плащания по кодекса на социалното осигуряване. 60% от всички разходи, които прави НОИ за пенсии и за други обезщетения се поемат от държавния бюджет и само 40% от осигурителни вноски". И обявява поредната важна реформа - пенсионната! Разгеле, казваме си, сетиха се, че без нея таз-годишният бюджет ще ни се стори като гегрьовденски разгул на фона на следващите.

А ето и същността на реформата: увеличаване на осигурителния стаж с 3 години както за мъжете, така и за жените; ограничаване на ранното пенсиониране; затягане на достъпа до пенсии изобщо; прецизиране на реда за освидетелстване на трудовата инвалидност и прехвърляне на водещи правомощия на пенсионните органи. Министърът изброи още много мерки все в този дух, като ги раздели условно на мерки, които влизат в сила от 1 януари 2011 и такива, които започват да действат от 1 юли 2011 г. Любопитна подробност е, че в своята реформа министърът се е водил от Лисабонската стратегия, чийто "срок на годност" е 2010 г. и в момента тече обсъждането на следващата 10-годишна икономическа програма на ЕС, наречена Европа 2020.

Отново, ресорните журналисти да си тичат по министъра. Ние сме вперили поглед във вече взелата думата министър на здравеопазването Анна-Мария Борисова. Прави впечатление, че екипът й е от твърде млади хора, облечени като за абитуриентски бал, но това са подробности. Никой няма време да се учи на дрескод в момент, когато реформа има да се прави! Още в самото начало на презентацията си обаче доктор Борисова събуди недоумение:

"На вашето внимание предлагам графиката, която ще ни покаже какво е състоянието - в дясно е Европа, в ляво е България - на здравеопазването в Европа и в България и вие много лесно ще разберете какво всъщност ще правим Ний. Виждате, че в България 47% ние харчим, тоест близо половината, за болниците. А Европа - само 29%. В същото време Европа харчи около 12% в лечебни заведения за долекуване и продължително лечение, а ние нямаме такива. Всъщност, какво ще направим Ний? Изучавайки какво е моментното състояние сега, днес на нашата болнична система, ние ще разпознаем кои болници са подходящи и от активно лечение ние да ги превърнем в болници за долекуване и продължително лечение.

Всъщност, това е проста схема, която смятам, че всички вие разбирате защо, аз винаги, когато съм се явявала пред вас, съм заявявала, че никой лекар или сестра няма да остане на улицата. Ние няма да затваряме болници! Ние просто ще ги преобразуваме. Просто здравната система на България ще копира здравната система, която е утвърдена и работи добре в Европа! Ето това ще правим".

Какво предизвика моето недоумение ли? Това, че министърът прави сравнение с нещо толкова абстрактно като "Европа" - коя Европа, кои страни-членки, осреднен модел ли използвате? Колко ще струва това, откъде ще дойдат парите при положение, че няма да има съкращения на лекари и сестри, за колко време ще стане, какви резултати да очакваме? Ресорните журналисти да му мислят.

Иде ред на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Най-сетне да чуем аджеба повече подробности за тази актуализация. Той обаче разочарова най-много, просто защото обясни, че за основните икономически параметри ще говори премиерът.

И тук почва интересното в случай, че сте намерили досега написаното за скучно. След дълга и продължителна тирада разбираме, че актуализацията е в посока повече разходи. Ще има 116 млн. лв. за тютюнопроизводителите, за да не умрат от глад. "Ако ние днес не вкараме тези 116 млн. лв. да влезат в бюджета, да, накрая на годината ще се вдигне дефицитът, но какво правим с тези хора, те просто няма с какво да живеят. Който е ходил в тези региони, знаят, че те с друго не могат да се занимават. И за съжаление до този момент никой не им е предложил алтернатива. Ако не ги вкараме тези пари, ги обричаме на гибел".

Добре, моето сърце не е от стомана, обаче, при така поставени нещата не би ли следвало, г-н Премиер, да предоставите тези 116 милиона с условие - хубаво, тази година не можете да засадите рози вместо тютюна, тогава за догодина си подгответе почвата, щото повече пари на данъкоплатците, особено на тези, които не пушат - няма да видите! Не, няма такива работи. Премиерът ни е човеколюбец и не може да му се възразява така.

"220 млн. отблокираме от касата, от бюджета на здравната каса, за да може реформата в здравеопазването докато върви и аз съм убеден, че в края на годината те ще Ми икономисат толкова пари, защото безобразието по клиничните пътеки е такова и за лекарствата, че аз съм убеден, че този екип на министър Борисова ще Ми ги спести след това". Видяхте за здравната реформа, така че пеценете сами доколко може да разчитате, че тези пари ще ви се върнат или, по-точно - ще Му се върнат.

"148 млн. за социално подпомагане + 10 млн. за заетостта. Това са мерки, това са пари, които отиват в най, най-крайно нуждаещите се, най-поставените в тази ситуация по различни причини хора, които ние искаме да им помогнем да оцелеят в кризата". Кои са тези крайно нуждаещи се, някаква ясна оценка защо са се докарали дотам, държавата ли е виновна, те ли, образователната ли система, няма работа ли, те ли не могат? Цунами от въпросителни, нооо отговори няма.

Следват още милиони за туризма, за транспорта, за инфраструктурата, за хеликоптери, за мостове, за северни тангенти, южни дъги, пътни възли, КПП-та - все неща, за които премиерът отсече:

"Сиреч, ние ще дигнем тук дефицита, но тези пари пряко ще отидат в икономиката, пряко ще се усетят от хората. А, чрез емитиране на дълга ние ще можем да стабилизираме борда и този по-голям дефицит да не ни е опасен за стабилността на лева. + 20-процентните икономики + всички останали мерки, които предлагаме аз мисля, че външните пазари, външните наблюдатели ще бъдат спокойни за това, което прави нашето правителство. Аз съм убеден, че когато има такъв ясен, точен, коректен и за какво отиващ план, те прекрасно знаят, че 20 години в инфрасткруктурата на България са наливани много малко пари, много безрезултатни".

А вицепремиерът Дянков пък обясни, че структурният дефицит няма да се промени, "защото ние не случайно изредихме тази поредица реформи, които ще стават отсега до края на годината, някои от тях ще стъпят от началото или средата на следващата година. ЕС го интересува главно структурния дефицит, а с реформите, които ще помогнат в бъдеще, а и от тази година реално за стабилност на публичните финанси, допълнителните разходи, не влизат в структурния дефицит. Всички тези допълнителни разходи, особено тези за инфраструктура, ще създадат малък допълнителен дефицит, но той ще е в рамките на допустимото от ЕС".

Така че, уважаеми читатели, дишайте спокойно - вашите пари са в сигурни ръце. Ако не стане от първия път, ще има нови мерки и нова актуализация. Ако и тогава не стане, ще повторим упражнението, докато стане. Ама погазили сме закона? Нищо де, хората затова са гласували за нас, за да решаваме вместо тях. А що се отнася до Брюксел - той няма да ни се сърди, защото знае какво сме заварили. Така че, спете спокойно, уважаеми читатели и си плащайте редовно данъците, за да не затруднявате премиера в неговите усилия да ви направи щастливи, благоденстващи и любящи Го.