Какво следва в еврозоната - интеграция или дезинтеграция?
Аделина Марини, May 11, 2010
На фона на еуфорията от неделното решение на ЕКОФИН (Съвета на министрите на финансите на ЕС) да се създаде специален механизъм за спасяване на еврото - еуфория, споделена и от финансовите пазари, обвинени в не особено честни методи спрямо единната европейска валута - вече е ред на по-трезвите оценки. "Европа е изправена пред критичния избор между по-голяма интеграция и дезинтеграцията". С това изречение започва анализът на експерта по финансовите въпроси на Центъра за европейска реформа Саймън Тилфорд, който е и главен икономист на неправителствената организация.
Според него, пропастта между риториката и реалността е смъртоносна, специално по отношение на еврото и ако реалността не бъде синхронизирана с риториката, еврозоната ще се разпадне. Подтекстът на договорения пакет от 60 млрд. евро за страните с бюджетна криза и създаването на фонд от 440 млрд. евро за спешни заеми, както и участието на МВФ, е всъщност, че пазарите преиграват, а инвеститорите се радват на кризата, защото от това печелят. Предположението е, пише още Саймън Тилфорд, че мерките в подкрепа на Гърция, Португалия и други страни-членки на ЕС ще сработят, само ако пазарите позволят това. В този смисъл, заключението на експерта е, че ЕС продължава да действа на базата на погрешна концепция.
Реалността е, че договорените мерки и най-вече поводът за тях (пазарните спекулации) всъщност не решават ключовия проблем - ужасните перспективи за икономическия растеж на южните икономики от еврозоната и Ирландия. Докато тези икономики не успеят да избегнат дефлация и да накарат икономиките си да растат, те нямат бъдеще в Икономическия и валутен съюз, е заключението на г-н Тилфорд.
Той се връща и към своя теза, която отстоява от години, а именно - че еврозоната не изпълнява почти нито един от критериите за успешен валутен съюз. Търговската интеграция е в различна степен из целия съюз и изобщо трудно може да се каже, че страните са напълно интегрирани. Нито пък са гъвкави - трудовите пазари в много от икономиките са силно регулирани, над голяма част от секторите е разпънат чадър, който ги пази от силна конкуренция, а трудовата мобилност на практика не съществува. Нищо не пречи на огромните търговски дисбаланси.
Тези проблеми можеше да бъдат преодолени, ако към икономическата интеграция беше добавена и голяма доза политическа, съпроводена с някаква форма на фискален съюз (бюджетна политика). Нещо повече: както последните три месеца показаха ясно, в еврозоната няма никакъв механизъм за управление на криза. Всички досегашни усилия всъщност представляват кърпежи и решаване на непосредствени проблеми с краткосрочен ефект.
Пазарите не са виновни за сегашното състояние, продължава Саймън Тилфорд. Еврозоната се движи по неустойчив път. Необходимо е да се признае, че ако искаме еврото да функционира, е нужна по-задълбочена интеграция. Проблемът обаче е, че когато страните се включиха в единната валута не им беше обяснено, че това изисква такава интеграция. Сега политическите елити ще трябва да започнат да обясняват защо това е така.