Финансовата стабилност на ЕС
Adelina Marini, April 12, 2009
Европейската комисия представи днес коментарите си по докладите за финансовата стабилност на страните-членки на Европейския съюз, известни още като конвергентните програми.
Представянето след колежа на комисарите се очакваше с огромен интерес заради финансовата криза и очакванията за развитието на европейската икономика. Предвид представените данни обаче става ясно, че спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се особено на фона на липсата на единни мерки за действия срещу кризата. Що се отнася до България еврокомисарят по финансовите въпроси Хоакин Алмуния препоръча правителството да продължи да действа в същия дух, а именно да гарантира бюджетен излишък от 3 %, да внимава с публичните разходи като гарантира тяхната ефективност, да увеличи още производителността на труда и да се пази от увеличаване на заплатите. Алмуния не направи конкретна връзка между увеличаването на заплатите и предстоящите парламентарни избори у нас, но посланието беше категорично, че увеличение на заплатите без увеличаване на производителността, без реформиране на трудовия и производствения пазар, би било твърде неразумно. Алмуния не коментира антикризисните мерки на правителството, но подчерта, че България трябва много да внимава със стабилността на публичните финанси заради нервността на пазарите. Коментарите по конвергентните програми на страните-членки на Европейския съюз се правят според изискванията на Пакта за стабилност и растеж, който представлява рамката за провеждане на някаква форма на единна финансова политика на Европейския съюз като документът се старае да отчита огромните различия между икономиките на страните-членки. Затова и Пактът прави разлика между държави, членуващи в Еврозоната и извън нея. В този смисъл препоръките за България са наистина препоръки и нямат задължителен характер. За разлика от страни като Великобритания, Франция, Испания и още няколко, които получават предупреждения за прецедури заради преминаване на бариерата от 3 % позволен бюджетен дефицит. Алмуния обаче подчерта, че в условия на рецесия наказания няма да се правят, но предупреди условията на Пакта да се спазват. След представянето на вижданията на Европейската комисия за публичните финанси в Европа, най-вече на национално ниво, става ясно, че вече е болезнено нужна реформа на Пакта за стабилност именно заради условията на безпрецедентна световна финансова криза и заради продължаващите икономически разминавания не само между страните-членки на Европейския съюз изобщо, но и в Еврозоната и то десет години след създаването й.
Къде е проблемът?
Във високите изисквания, заложени в Пакта за стабилност и растеж. А именно - критериите за стабилност на финансовата система се взимат на база най-добре представящата се икономика в Еврозоната. В случая това е Германия, въпреки че и тя показа признаци на сериозна засегнатост от кризата. Именно тези високи изисквания при наличието на различни по тип икономики в Еврозоната са причина за нейната нарастваща нестабилност. За това впрочем сигнализираха от Центъра за европейска реформа още през октомври миналата година. В своя публикация Саймън Тилфорд пише, че с въвеждането на еврото, търговската конкурентоспособност у страните-участнички започва да се различава забележително, предимно заради строгото сдържане на заплатите в Германия и Холандия и изключително слабата производителност в страни като Италия и Испания. В резултат на това, пише още Саймън Тилфорд, се появиха огромни дефицити по текушата сметка в Испания, Гърция и Ирландия и в по-малка степен във Франция и Италия. Това обаче става на фона на огромните излишъци в Германия, Холандия и Австрия. В много от държавите има дори депресиращ икономически растеж, попадащ често в статистическата грешка. Тилфорд дава за пример Италия, Португалия и донякъде Испания. Именно заради това критериите в Пакта за стабилност и растеж трябва да бъдат променени.
Историята на пакта
Споразумението за бюджетната дисциплина на Европейския съюз, както също е известен пактът, е сключено през 1996-та година в Дъблин. Целта на споразумението е да гарантира цялостна финансова стабилност и предпазливост, с което да се подложи стабилна основа на Европейския валутен и монетарен съюз. Още тогава Германия е била водещата сила, настояваща за по-строги правила. Правилата в най-общи линии са запазване на бюджетен дефицит под 3 % от БВП. В противен случай следват наказателни процедури, свързани с плащането на солидни глоби. Франция и Испания няколко пъти стигаха до наказания, но така и не си платиха глобите. Отделно от това, правителствата трябва да ограничат дълговете си до 60 %. През 2005-та година Европейският съвет прие промени в условията, като споменатите вече два критерия остават. Променя се наказанието. Страните, които докладват бюджетен дефицит около 3 % ще могат да го оправдават със съответните фактори. Точно тази клауза влиза в действие сега в момент, когато Европейската комисия започна процедури срещу висок бюджетен дефицит срещу 6 държави. Но, ако бюджетният дефицит е един от стожерите на финансовата стабилност на Еврозоната, то тогава този стожер е сериозно застрашен в условия на глобална финансова и икономическа криза. Освен това, правилата в Еврозоната не предвиждат оказването на конкретна помощ на закъсалите държави вероятно защото прилагането на строги финансови мерки изисква често политически решения, а политиката много отдавна не е на общностно ниво. Не са случайни и тревогите около възраждащия се протекционизъм, тъй като отделните страни-членки са склонни да прегазят постиганите с денонощни преговори условия за обединение. Затова е важно, да се вземат спешни мерки за реформа на критерии, правени с години в края на миналия век. Настоящият очевидно има други изисквания и е наложително Европейският съюз и Еврозоната да започнат да мислят по-бързо, за да успеят да влязат в крак с глобалните промени, а и за да могат да отговорят на предизвикателствата. В противен случай, ще се стигне до разпад, какъвто никой не е очаквал и чийто последици надали някой може да предвиди.