euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Още преди да са обявени критериите за прилагане на очакваната в ЕС гъвкавост в прилагането на фискалните правила, вече е ясно, че един от тях ще бъде политическата конюнктура. Едва ли този критерий ще бъде официално формулиран, но се дискутира съвсем открито в ЕС. Темата зае значителна част от програмата на последното за годината заседание на Еврогрупата, когато бяха обсъдени анализите на ЕК на бюджетните планове на страните от еврозоната и исканото от Гърция удължаване на втората й спасителна програма. Двете теми са пряко свързани и са изключително важни точно в момента, когато съществува риск от дискредитиране на фискалните правила, договорени в отговор на натиска на финансовите пазари след избухването на дълговата криза в еврозоната. И ако няма съществени проблеми в прилагането на реформираното икономическо управление за всичките 28 страни-членки на ЕС - пакетът от шест законодателни предложения, сред които и Европейският семестър - то законодателството, което засяга само еврозоната определено се оказа проблематично.

Така нареченият пакет от две или тупак предвижда засилена координация на бюджетните планове на ЕС със строги санкции, ако не бъдат спазвани фискалните правила. Тупакът влезе в сила миналата година. Тази година обаче упражнението се оказа много по-трудно, защото това, което се договаря на ЕС и има съгласие за ефектите върху всички страни от еврозоната, трудно се прокарва в национален план, както открито призна и шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум на пресконференция след края на заседанието на министрите на финансите от еврозоната. Затова Съветът и Европейската комисия са изправени пред тежката задача да намерят баланса, който ще запази доверието в икономическото управление, като същевременно ще осигури подкрепа и на национално ниво. Последното изглежда все по-трудно на фона на разрастващите влиянието си евроскептични сили. В момента най-рисковите страни в този смисъл са Франция и Гърция. 

Франция вече иска, но може би няма да може

В края на ноември, когато обяви началото на новия Европейски семестър, ЕК оповести решението си да даде отсрочка до началото на март на три страни от еврозоната - Франция, Италия и Белгия - да коригират бюджетните си планове съобразно с поетите ангажименти по Пакта за стабилност и растеж. Както euinside писа, ситуацията на Италия и Белгия е доста по-различна от тази на Франция, основно заради статута, който имат по европейските правила. Италия и Белгия са все още в превантивната част на Пакта за стабилност и растеж, където ЕК само наблюдава процесите, докато Франция е в коригиращото крило, тоест тя е включена в процедурата по прекомерен дефицит, където следват финансови санкции при неизпълнение на препоръките на ЕК. Новият еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси се опитва да избегне санкциите, като прилага все още необявената официално гъвкавост на правилата. Тя се очаква да стане ясна през януари.

Според Йерун Дайселблум обаче, сред финансовите министри от еврозоната преобладава мнението, че в превантивната част на Пакта за стабилност и растеж има повече пространство за гъвкавост, докато в коригиращата част съществува съвсем малко или дори никаква подкрепа за осигуряване на повече време за реформи (гъвкавост), но това може да стане само при условие, че са налице необичайни обстоятелства. На практика министрите са категорично против повече гъвкавост спрямо държави, които са се докарали до коригиращата част на Пакта. Това означава, че гъвкавост за Италия и Белгия може, но за Франция - не. Все пак Еврогрупата одобри предложението на ЕК Франция да получи отсрочка, независимо че е в коригиращата част. Министрите обаче отправиха силен призив това да е по-скоро изключение. В изявлението [на английски език] им на 8 декември ЕК е призована да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира прилагането на правилата. 

Оценката на ЕК показва, че структурното фискално усилие на Франция, така както е заложено в бюджетния й план за 2015 г., ще бъде само 0.3% от БВП, вместо изискваните по процедурата за свръхдефицит 0.8%. Министрите приветстват обещанията на Франция да отстрани структурните слабости на икономиката си и да започне прилагането на амбициозна програма за реформи. Доста мека позиция на фона на опасностите, които крие тя за стабилността на еврозоната в момент, когато финансовите пазари започват все повече да нервничат от проточилия се процес на икономическо възстановяване, допълнително влошаван от геополитическата ситуация. Йерун Дайселблум и Пиер Московиси подчертаха, че допълнителното време, предоставено на Франция трябва да бъде използвано много внимателно и да не бъде пропиляно, както предишния път. Отсрочката е дадена, за да може тези страни (Франция, Италия, Белгия) да затворят дупката между структурното фискално усилие поискано от ЕК и това, което са заложили в проектобюджетите си. 

Г-н Московиси отново натърти, че всички възможности са отворени за тези държави, което означава, че ако те не се съобразят, санкциите ще са неизбежни. Проблемът е обаче, че несвикналата на реформи Франция приема тежко мисълта за промени. Правителството в Париж обяви в сряда амбициозен законопроект, който представлява буквално революция за трудовите нрави на французите. С проектозакона се позволява дерегулация на търговията и строителството, така че да има възможност например магазини да работят и в неделя или с удължено работно време, или пък да се облекчи освобождаването от работа. Проектът вече срещна силна съпротива от страна на социалистите и синдикатите. Вече започват и улични протести. Проблем обаче са не само трудните реформи, които правителството на премиера Мануел Валс прокарва, но и надпреварата с евроскептичния Национален фронт на Марин льо Пен, която според социологическите проучвания има всички шансове да победи на следващите президентски избори във Франция.

Наскоро беше разкрито, че партията на Льо Пен е получила заеми от Русия и че заедно с други евроскептични партии е всъщност инструмент за разцепление в ЕС. В такава обстановка Франция се опитва да балансира между необходимостта да се съобрази със задълженията си на европейско ниво, като същевременно оцелее и в национален план. Това вероятно е и обяснението на противоречивото изказване на френския финансов министър Мишел Сапен. В интервю за The Financial Times той заяви, че правителството му няма никакво намерение да предприема допълнителни действия, за да изпълни ограниченията за бюджетния дефицит. Дали Франция ще бъде принудена да спазва правилата и то при условие, че се радва на лукса на снизходително отношение, е от първостепенно значение за оцеляването на Пакта за стабилност и растеж. 

Ако Франция бъде оставена да се измъкне от ангажиментите си, това ще отприщи вълна от несъобразяване, особено в страните, които бяха най-тежко засегнати от кризата. Основания да поискат снизходителност имат още доста  страни в ЕС като Испания, Португалия, Ирландия. 

Големият риск е Гърция

Ситуацията в страната, която падна първа жертва на кризата, е още по-сложна и затова Еврогрупата уважи желанието на правителството на Андонис Самарас срокът на действие на втората спасителна програма да бъде удължен с два месеца, за да се даде време да приключи петият преглед на програмата от тройката. От специалното изявление [на английски език] на Еврогрупата за Гърция лъха огромна неохота за това, като се посочва, че поради невъзможността прегледът да бъде завършен до края на годината и съответно да се позволи отпускането на транша от 1.8 милиарда евро, Еврогрупата "би била благоразположена към молба от страна на Гърция за техническа отсрочка от 2 месеца по текущата програма". Втората спасителна програма за Гърция беше договорена през март 2012 година и е на обща стойност 164.5 млрд. евро. Срокът на действие е две години, като от Гърция се очакваше в замяна на предоставената финансова помощ да постигне 1.5% първичен излишък и намаление на публичния дълг до 124% от БВП до 2020 година. 

Един от проблемите за приключването на петия преглед на програмата до края на годината е, че от Гърция се очаква допълнително рязане на разходите в бюджета за 2015 година, които в момента са политически невъзможни. В страната предстоят президентски избори, които трябваше да се проведат през пролетта, но правителството ги изтегли с два месеца по-рано в опит да избегне приключването на спасителната програма да окаже ефект върху тях. Причината е, че в момента в социологическите проучвания води радикалната лява партия Syriza, която иска прекратяване на сделката с ЕС и Международния валутен фонд. Партията има силно евроскептични възгледи и представлява опасност за стабилността на еврозоната като цяло. Според най-новото социологическо проучване, Syriza би спечелила 31% от гласовете при евентуални парламентарни избори, докато Нова демокрация на Самарас ще вземе 25.7%. До предсрочни избори може да се стигне, ако кандидатът, подкрепен от правителството - бившия еврокомисар Ставрос Димас - загуби изборите. Ужасът от подобен сценарий вече се усеща в Брюксел, след като се стигна до необичайното заявяване на подкрепа за конкретен кандидат. 

Финансовият еврокомисар Московиси каза, че Гърция е постигнала значителни реформи при много трудни обстоятелства, но подчерта, че целта никога не е била наказание, а да се гарантира модернизация на гръцката икономика, така че да може да се обърне страницата. Това обаче все още не е факт и все още предстои много работа. Проблемът е, че все още не е ясно какво ще стане, когато Гърция излезе от програмата. Със сигурност тя няма да повтори успеха на Ирландия и Португалия, които приключиха програмите си и подлежат на следпрограмно наблюдение. От него става ясно, че ситуацията в Португалия в момента буди притеснения, тъй като процесът на фискална консолидация и структурни реформи се забавя. Ирландия се справя много по-добре, но тя също трябва да продължи с фискалната консолидация и други предизвикателства. Като цяло обаче, убеждението на Еврогрупата е, че двете страни ще продължат да се придържат към ангажиментите си.

Причината е, че още когато бяха договаряни техните спасителни програми, беше потърсена широка политическа и обществена подкрепа за тях, като беше разяснена необходимостта и рисковете. В Гърция обаче, няма почти никакво разбиране за необходимостта от тези реформи и нагласите както на популистката партия Syriza, така и на мнозина гърци, че страната им е била наказана за чужди грешки и е платила жестока цена за кризата. Не личи да са извлечени поуки от грешките, които бяха допускани в продължение на десетилетия от поредица гръцки правителства. Финансовите министри от еврозоната договориха по принцип отпускането на специална кредитна линия, която да подпомогне Гърция за постепенното й излизане от спасителния режим, но сигналите на пазарите не са обнадеждаващи. В следващите два месеца до изтичането на програмата трябва да бъде изготвен и доклад за устойчивостта на гръцкия дълг, който ще помогне на страните-членки да преценят какво да правят с Гърция по-нататък.

Каквото и да решат обаче, рискът от политическа нестабилност поставя под съмнение реализацията на каквито и да било условия. Въпрос на време ще бъде Гърция отново да изпадне в несъстоятелност и тогава изходът й от еврозоната е неизбежен, защото нито има воля, нито пък пари за финансиране на нови програми за спасяването й. Евентуален изход на Гърция обаче, ще отприщи силни националистични и евроскептични вълнения в страните, в които тези сили са вече твърде популярни. Гърция получи снизхождение заради Франция. Колко обаче ще са държавите, в които политическата ситуация ще наложи "гъвкавост" при прилагането на общоевропейските правила и как финансовите пазари ще приемат това са въпроси, които все повече ще тормозят съня на европейските лидери.

И дали всъщност проявявайки снизходителност към Франция, не беше открит пътя към заравяне на всички досегашни усилия за по-задълбочена интеграция и координация в еврозоната? От изтеклите в The Financial Times проектозаключения [на английски език] за срещата на върха следващата седмица се вижда, че планираното обсъждане на бъдещето на еврозоната се отлага за след Нова година. Това означава, че ще се изчака да приключи гръцката програма, а също и да се види как Франция използва дадената й глътка въздух. От това ще зависи какви мерки ще бъдат предприети, за да се опази осигурената с много усилия и саможертва стабилност на общата валута.