euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Иде ли краят на гръцките мъки? Новият гръцки премиер Алексис Ципрас ще може ли да изпълни обещанията си за прекратяване на политиката на затягане на коланите и отписване на част от дълга? Ще се разпадне ли ЕС? Толкова ли е страшно, че една популистка крайно лява партия като СИРИЗА спечели изборите и то с почти пълно мнозинство (на партията не достигнаха само две места за самостоятелно правителство)? И означава ли това, че в другите страни, където се появиха подобни партии, те ще превземат властта? Това са само част от въпросите, които седмици наред пълнят страниците на европейската преса и държат будни досред нощ премиери и министри в страните от еврозоната. Отговорът на всички въпроси е един - какъвто и да е резултатът, важно е спазването на договореното. 

Какво е положението?

През март 2012 г. Гърция сключи втората си спасителна програма, финансирана чрез нисколихвени заеми от правителствата на страните от еврозоната и от Международния валутен фонд. Тя е на стойност 164.5 млрд. евро. Частта на еврозоната в тази сума е 144.7 млрд, а на МВФ 19.8 млрд. Към момента на сключването й международната помощ вече изплатена на Гърция възлизаше на 73 милиарда евро. От тях 52.9 млрд. са директни плащания на страните от еврозоната, а 19.9 млрд. беше делът на МВФ. Срокът на изпълнение на програмата е от 2012-а до 2014-а година, като в края на миналата година страните-членки се съгласиха на удължаване на програмата с още 2 месеца (до края на февруари). Парите се отпускат на гръцкото правителство на траншове на базата на изпълнение на подробно описаните в програмата реформи. За всеки отделен период се договарят основни цели и когато мисията на Тройката (състояща се от представители на ЕК, ЕЦБ и МВФ) удостовери, че те са постигнати, се одобрява отпускането на следващия транш. 

Още при договарянето на втората спасителна програма беше ясно заявено, че нейният успех зависи изцяло от Гърция - от пълното и навременно изпълнение на фискалната консолидация и структурни реформи, насочени към стимулиране на растежа като премахване на регулираните професии, пенсионна реформа, премахване на административните пречки, съдебна реформа и пр. Прогнозите при съставянето на програмата показваха, че гръцкият дълг (след подтстригването) може да се върне в границите на устойчивото (под 120% от БВП), ако макроикономическите проекции се изпълнят и ако програмата се изпълнява изцяло. Тогава се очакваше, че съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт ще падне под 117 процента през 2020 г. и ще слезе до под 90% през 2030 г. 

Макроикономическите условия за изпълнението на тази прогноза бяха гръцката икономика да излезе от рецесията и да започне да нараства през 2014-а година. В програмата е записано също, че ако бъдат извършени по подходящ начин реформите на пазара на продукти и услуги, тогава Гърция би могла да отбележи икономически растеж от 3%. Според есенната прогноза на ЕК, ръстът за 2014-а година се очаква да бъде положителен (0.6%), а за тази година ЕК очаква доста по-сериозно икономическо разрастване (2.9%). За догодина прогнозата предвижда ръст от 3.7%. Дали тези очаквания ще се потвърдят предстои да видим в зимната прогноза, която ЕК ще публикува на 5 февруари. През октомври Комисията прогнозираше публичният дълг на Гърция да достигне 168.8% от БВП и да започне от догодина да спада до 157.8%. Тази година се очаква безработицата да е 25% (тоест да се отчете спад в сравнение с 2014, когато делът на безработните е бил 26.8%). През 2016-а година се очаква още по-рязко намаляване до 22%.

Според анализа на ЕК от октомври, проблемите пред икономическото възстановяване са несигурността за това дали ще бъдат изпълнени набелязаните реформи. Комисията настоява, че Гърция е в състояние да намалява дълга си без да го отписва благодарение на първичния бюджетен излишък, който се очаква да продължи, ако няма промяна в изпълнението на спасителната програма. Става дума за значителен бюджетен излишък от 1.3%, който се очаква догодина. За тази година ЕК предвижда бюджетен дефицит от -0.1%. Тези данни показват, че Гърция излиза от кризата. Разбира се, на фона на толкова висока безработица е трудно да се очаква ликуване. Но да видим каква е ситуацията в другите държави, които бяха подложени на "ужаса" на Тройката. Ирландия излезе от своята програма в края на 2013-а година. В момента страната е с най-високия икономически растеж в ЕС изобщо. През 2014-а година икономическият ръст се очаква да бъде 4.6%. За тази година прогнозата на ЕК е за 3.6%, като за догодина се очаква нарастване до 3.7%.

Ирландия също е с много висок публичен дълг като съотношение спрямо БВП, макар и да не е в категорията на Гърция. През 2014-а година той се очакваше да бъде 110.5%, а за тази прогнозата е 109.4%. През 2016-а година ЕК предвижда бремето да спадне до 106%. Безработицата намалява стабилно. През 2014-а година очакванията за нея са 11.1%, за 2015 г. 9.6% и догодина 8.5%. Португалската икономика не се развива толкова успешно, но очакванията на ЕК през октомври бяха за икономически растеж от 1.3% тази година и 1.7% през 2016-а. Дългът на Португалия се очаква да бъде 125.1% през 2015-а и 123.7% през 2016-а. Страната все още прави бюджетни дефицити, но те са в границите на допустимото. Прогнозата за 2015-а е -3.3%, а за догодина -2.8%. Нивото на безработицата за този година се очаква да бъде 13.6%. 

Италия е друга страна с много висок публичен дълг, която не беше в програма, но създаваше на няколко пъти рискове за еврозоната. За тази година нивото на дълга се очаква да бъде 133.8% от БВП, а за догодина прогнозата е за 132.7%. Италианският министър на финансите Пиер Карло Падоан призна пред икономическата комисия на Европарламента, че Италия наскоро е осъзнала сериозността на проблема с високия публичен дълг и вече работи усилено за намаляването му. Ситуацията с Испания е сходна, въпреки че Испания работеше по различна програма, без Тройката. Проблемът обаче е, че дългът на Гърция е скъп. Цената на 10-годишните бенчмаркови облигации е огромна - 8.50%. За сравнение облигациите на Италия се търгуват на 1.54%, на Испания 1.38%, на Португалия 2.44%. Това е и най-големият проблем, който Гърция трябва да реши. Решението обаче не е нито в отписването на дълг, а още по-малко в спирането на реформите със или без контрола на Тройката. 

Реформите трябва да се извършат докрай или няма ефект

Миналата седмица по време на Световния икономически форум в Давос се състоя един от много малкото панели, посветени на кризата в ЕС. В един от общо двата панела бяха събрани премиерите на реформаторски държави - Ирландия, Латвия, Финландия, Холандия, Германия. Всички бяха единодушни, че за успеха на реформите е нужна политическа воля и бързина. Според ирландския премиер Енда Кени, ключово за успеха на реформите е политическата стабилност, защото тя е съществена за определянето на ясна стратегия. В Ирландия се е получило сравнително лесно, защото страната в началото на кризата си избра коалиционно правителство от само две партии. И още нещо много важно, сподели Енда Кени от своя опит, "ние избрахме конструктивна позиция спрямо Тройката". Това е важно уточнение, защото досега нагласите в Гърция винаги са били враждебни към Тройката и спасителната програма като нещо чуждо и наложено отвън. Ирландия направи точно обратното - тя прие програмата като своя собствена и работеше в постоянен диалог с Тройката. 

Премиерката на Латвия Лаймдота Струюма даде обичайната латвийска рецепта - фискална консолидация, бързина на решенията и собственост. Тя сподели, че в пика на латвийската криза две трети от консолидацията е била постигната чрез структурни реформи. Останалото е да вярваш в смисъла от тях. Холандският министър-председател посочи, че основната рецепта е фискална консолидация в комбинация с нужните реформи - на жилищния пазар, здравеопазването, социалната сигурност, пенсиите, навсякъде. Всичко това поръсено обилно с инвестиции. "Ние инвестирахме миналата година най-голямата сума изобщо - над 8 милиарда евро в железопътни линии и пътища", добави г-н Рюте. Тук вероятно някой от Гърция би репликирал, че Гърция не може да си позволи мащабни публични инвестиции, заради изискваните от Тройката бюджетни съкращения, но тук на помощ идва инвестиционният план на Юнкер.

Финландия в момента не е в перфектно здраве, като премиерът Александър Стуб призна, че "във Финландия ние може би направихме твърде малко твърде късно", но все пак това е една от страните, които имат огромен опит с успешно излизане от дълбока икономическа криза. Най-важното според него е да спре да се създава илюзията, че публичният сектор създава растеж и работни места. Прави го частният сектор, припомни той. Задачата на публичния сектор е да осъществи структурната промяна. Във втория панел, посветен на икономическите проблеми на Европа, бившият испански министър на финансите, а в момента на икономиката Луис Гуиндос също подчерта, че са важни структурните реформи. За Испания такава реформа е било преструктурирането на банковия сектор и реформата на пазара на труда. В момента Испания бележи значителен ръст на кредитирането. Когато се подобри динамиката на пазара на труда, капиталът става много по-мобилен, добави той. Въпреки успеха, Испания е една от страните, където популистка партия набира огромна народна подкрепа. 

В момента в ЕС основната политика е на структурните реформи. Това важи за всички страни-членки и в този смисъл Гърция не е сама. По европейския семестър ЕК всяка година отправя конкретни препоръки на всяка страна-членка, която е в процедура по макроикономическите дисбаланси или по свръхдефецит. Все още не е приложена процедурата за прекомерен дълг, но това предстои скоро. Благодарение на реформата на икономическото управление на ЕС вече може много ясно да се види какви са проблемите на страните. В този смисъл германският финансов министър Волфганг Шойбле отправи много важно послание пред членовете на икономическата комисия на Европарламента, че не е съгласен на Германия да се гледа като на детето-отличник. Германия е силна в някои сфери, но в други търси опита на други държави. Дори и Гърция да излезе от спасителната си програма, тя ще продължи да подлежи на наблюдение и контрол, и отново ще трябва да се съобразява с препоръките на ЕК. Това ще бъде в много по-тежка форма, отколкото за останалите заради дълговете на страната, но в крайна сметка определящото тук е стартовата позиция. Гръцката криза тръгна от много лоша начална позиция на национално ниво. 

Може ли да се очаква ново опрощаване на дълга?

Засега в ЕС са предпазливи по този въпрос, като лайтмотивът е, че всички са готови да работят с новото гръцко правителство, отворени са на дискусии, но, припомня се, че Гърция трябва да е в състояние да изплаща дълговете си. Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси повтаря от няколко дена, че ЕК е на страната на гръцкия народ, че е готова да помогне на Гърция да се изправи на крака, да създава растеж и работни места и да връща заемите си. Сред министрите на финансите като цяло няма особено силно разбиране към идеята за ново предоговаряне на дълга. Ирландският финансов министър Майкъл Нунън каза преди началото на срещата на Еврогрупата в понеделник вечерта, че проблемът с гръцкия дълг не е в съотношението му спрямо брутния вътрешен продукт, а в цената му. Той припомни също, че 85% от гръцкия дълг е официален, тоест държи се от МВФ и от европейските данъкоплатци. Това е важно припомняне, защото често в публичното пространство се казва, че гръцките избиратели са гласували за отписване на дълга. Същевременно обаче се забравя, че германските избиратели гласуваха за точно обратното. 

Нещо повече, подчерта г-н Нунън, Ирландия също има принос от 350 милиона евро към гръцката програма, независимо че самата Ирландия вече беше в собствена програма. Целта трябва да бъде не да се отпише поредна порция дълг, а сегашният скъп дълг да се замени с такъв, който страната може да си позволи да плаща. Цена от 8.50% е неприемлива. Според него, има възможност за преструктуриране на гръцкия дълг. Най-силната реакция на изборите в Гърция и искането на новия премиер Алексис Ципрас за опрощаване на дълга дойде от шефа на временния спасителен фонд на еврозоната EFSF и на постоянния ESM Клаус Реглинг. Той припомни, че до момента EFSF е изплатил на Гърция 141.8 милиарда евро и в момента притежава 44% от гръцкия публичен дълг. "Това ни прави до момента най-големият кредитор на Гърция и като такъв, очевидно, ние имаме залог в бъдещето на страната, тъй като средната продължителност на заемите е 32 години".

Г-н Реглинг припомни също, че с подстригването през 2012 г. ефективно е постигнато спестяване за гръцкия бюджет от 8.7 милиарда евро, което е 4.5% от БВП годишно. Тогава бяха удължени сроковете на заемите и бяха намалени лихвите. Според Клаус Реглинг, нетното намаляване на гръцкия дълг е 40%. Той каза също след края на срещата на финансовите министри от еврозоната, че в момента не дългът е проблема на Гърция и че е грешно да се съди само по съотношението му спрямо брутния вътрешен продукт. Има и други индикатори, които показват, че страната е напълно в състояние да изплаща дълговете си, при условие че изпълнява договорените реформи. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум каза от своя страна, че изборната нощ не е променила гръцките проблеми. Те са все още налице.

Независимо от претенциите, заявявани до момента, бъдещият министър на финансите на Гърция е уверил Дайселблум в телефонен разговор в понеделник, че Гърция иска да остане в еврозоната. "Това е основата за бъдещите ни дискусии", добави холандският министър на финансите. Подобна формулировка е намек, че ЕС ще продължи да поставя условия, които Гърция ще трябва да приеме, ако иска да остане в еврозоната (съответно и ЕС). Това ключово послание беше развито малко по-подробно от министрите на финансите на Италия и Германия, които бяха изслушани от икономическата комисия на Европарламента тази сутрин по обсъжданата в момента реформа на икономическото управление на ЕС и новия доклад на четиримата президенти, който се очаква да е готов през юни. Пред евродепутатите Волфганг Шойбле заяви, че в еврозоната всички са равни и за да може тя да се запази стабилна, всички трябва да се придържат към правилата. Не може постоянно да се разпределя вината. Проблемите трябва да се решават на национално ниво, каза той и за пореден път припомни, че страданието на гръцкия народ не се дължи на решенията взети в Брюксел, а на грешките, правени от гръцките елити в продължение на десетилетия. 

Германия се възползва от членството си в еврозоната точно колкото и всички останали, добави г-н Шойбле. Защо Германия е успешна? Защото се придържа към правилата. Това означава, че тези правила в крайна сметка не са толкова лоши, добави германският финансов министър като призна, че Германия е била сред първите държави, нарушили правилата. "Научихме си уроците от историята", заключи г-н Шойбле. 

Гърция има и други възможности

Ситуацията пред Гърция изобщо не е толкова тежка, колкото беше преди 4 години. Страната вече направи огромни реформи и свали драматично бюджетния дефицит. Вярно е, че това си има цена, но в крайна сметка няма страна, която да е направила радикални структурни реформи и да не е платила висока социална цена. Най-добър пример за това са балтийските републики и особено Латвия, която пое ротационното председателство на Съвета на ЕС на 1 януари. Латвия е единствената държава в ЕС, освен Гърция, която претърпя същия икономически срив, но за разлика от Гърция е вече сред страните с най-динамичен растеж. През 2013 г. той беше 4.2%. За тази година латвийският икономически ръст се очаква да бъде 2.9%. Латвия е и сред страните с най-нисък дълг. Прогнозата за 2015 е дългът й да бъде 36.3% от БВП. 

Според италианския министър на финансите Пиер Карло Падоан, ключът е когато се правят реформи, те да бъдат съобразени с макроикономическия контекст, за да може ефектът от тях да бъде най-силен. В този смисъл гъвкавостта е важен аспект, каза той. И точно в тази гъвкавост, която беше извоювана именно от Италия, се крият доста възможности за маневри за гръцкото правителство. Разбира се възможностите не са чак толкова големи, колкото при други държави, но ги има. euinside писа подробно за интерпретацията на фискалните правила на ЕС и гъвкавостта, която те съдържат. Най-важната от тях е, че ЕК няма да взима под внимание при отчитането на бюджетния дефицит разходите за наистина дълбоки пенсионни реформи. Освен това, ЕК няма да взима предвид и разходите за мащабни инвестиции по така наречената инвестиционна клауза. Необходимо условие обаче е тези инвестиции да имат положителен, директен и най-вече удостоверим ефект върху икономическия растеж. 

Като цяло гъвкавостта, заложена в съществуващите правила на ЕС, се прилага по различен начин в зависимост от това в какво състояние е страната-членка. Най-големи ползи има за страните, които са в превантивната част на Пакта за стабилност и растеж, тоест тези, които са само под наблюдение. Гръцкият случай е различен, защото тя е със специална програма, но заявената готовност от страна на ЕС за дискусии подсказва, че е възможно предоговаряне на сегашната й програма, така че да се вкара повече "гъвкавост" в изискваните от страната реформи. Волфганг Шойбле предупреди обаче, че гъвкавостта сама за себе си е хубаво нещо, но тя не бива да доведе до подриване на доверието в правилата. И макар че той е ястребът в германската политика, Шойбле не е единственият й проводник.

Миналата седмица в Давос вицеканцлерът Зигмар Габриел направи фундаментално признание. Той каза, че през 2003-а година Германия е започнала структурните си реформи, чиито плодове в момента бере. Тогава знаехме, че трябва и да инвестираме паралелно с тях. "Ето защо не се съобразихме с Маастрихтските условия, защото съпротивата щеше да е толкова силна, че нямаше да успеем да извършим реформите". Така че, успешният модел с Гърция би бил тя да не се отказва от реформите, но да получи максималната възможна гъвкавост в поставянето на условията, така че да бъдат постигнати двете най-трудни цели - растеж и изплащане на дълга. Последното е особено важно, защото, макар на този етап нито една от останалите спасявани страни да не е заявила, че ако Гърция получи още една подстрижка, те също ще поискат, това би било изключително деморализиращо. Най-добрата рецепта, според Пиер Карло Падоан, е да се направи точният баланс между националната отговорност, собствеността върху програмата и взаимното доверие. 

Друга възможност, от която Гърция може да се възползва е обявената дългоочаквана програма на ЕЦБ за изкупуване на правителствен дълг. Тя също няма да е безусловна, но е вариант, с който преди нито Гърция, нито други разполагаха. Новият гръцки премиер Алексис Ципрас тепърва ще се сблъска с реалностите, а също и с настроенията в ЕС. Това значително ще промени реториката му. Най-важното послание, което се промъкна покрай цялата истерия с изборите в Гърция е, че в крайна сметка независимо какъв е резултатът, той е следствие от демокрацията. А демокрацията е фундамент на ЕС. Затова и няма нищо страшно, ако на власт дойдат партии, различни от традиционните. Ирландският финансов министър Майкъл Нунън призова вчера за уважение към избора на гръцките граждани и за това Гърция да бъде разглеждана като равноправна членка на еврозоната. Всичко това не са празни приказки, но все пак за танго са нужни двама. ЕС вече подаде ръка на Гърция за танц. На ред е Ципрас. Пред него има много успешни примери в ЕС, но може би най-добрият е Италия, която от болна членка се превърна в политикоопределящ фактор в ЕС. Италия впрочем също направи огромна крачка в политическата култура, като избра изключително млад премиер. Матео Ренци е на същата възраст като Алексис Ципрас. 

Ренци не само че продължи започнатите от предшественика му Енрико Лета реформи, но и ги задълбочи. Много важна част от тях са тези на политическата система - избирателен закон, функциониране на италианския парламент. Въпреки всичките й проблеми, гласът на Италия се чува в Европа. Гърция може да направи същото, стига да избере този път. Ако обаче от Атина се чува само тропане по масата, успех няма да има. Алексис Ципрас ще работи в много по-благодатна европейска среда, отколкото всичките му предшественици досега, защото новата Европейска комисия е първата политическа. Това означава, че всичко е въпрос на преговори. А за успешните преговори е нужно и двете страни да направят отстъпки.