euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Следващата седмица Латвия ще подаде официално молба за членство в еврозоната. Подобно на самотното хърватско присъединяване към ЕС, решението на Рига едва ли ще стане повод за червения килим и много фанфари, но разликата между двамата самотни бегачи на дълги разстояния (единия към ЕС, а другия към еврозоната) е, че увереността на Латвия по-скоро буди възхищение. Възхищение заради това, че след изключително тежката икономическа и финансова криза от 2009 г., когато латвийският брутен вътрешен продукт се срина със 17.7%, страната отново е най-бързо растящата икономика в целия Европейски съюз.

Според зимната прогноза [на английски език] на Европейската комисия латвийската икономика продължава уверената си крачка напред и през 2012 г., въпреки кризисната обстановка около страната, отбеляза ръст от 5.2%, което е съвсем леко забавяне в сравнение с 5.5% през 2011 г. Тази година растежът също се очаква да се забави до 3.8% заради отслабващия ефект от благоприятното време и изключително добрата земеделска реколта през миналата година. През 2014 г. обаче ЕК очаква отново подем в икономическото разрастване с ръст от 4.1 процента, движен основно от нарастващото външно търсене. През 2013 и 2014 година основните двигатели на растежа ще бъдат вътрешното потребление и износа. Заключението на Комисията е, че латвийската икономика ще продължи да бъде най-бързо растящата като рисковете пред изпълнението на прогнозата са балансирани.

Бюджетните цели не само се изпълняват, а дори се преизпълняват, отчита ЕК. През 2012 г. правителството успя да намали бюджетния дефицит доста повече от първоначално планираното - 1.5% от БВП. Публичният дълг се очаква да се увеличи тази година до 44 на сто от БВП, но ще започне да спада през 2014 до 42%. Миналата година правителството изплати предсрочно част от заема си към Международния валутен фонд. През 2008 г. ЕС и МВФ одобриха спасителна програма в размер на 7.5 милиарда евро, от които приносът на европейската общност е 3.1 милиарда, а на МВФ 1.7 милиарда. С двустранни заеми се включиха още Швеция, Дания, Финландия, Норвегия и Естония (1.9 млрд евро) и Световната банка с 0.4 млрд. Заеми отпуснаха и Европейската банка за възстановяване и развитие, Чехия и Полша на обща стойност също 0.4 милиарда.

Каква е рецептата?

В навечерието на задвижването на процедурата по одобряването на кандидатурата на Латвия за членство в Икономическия и валутен съюз в икономическата комисия на Европарламента се явиха латвийският министър на финансите Андрис Вилкс и шефът на централната банка Илмарс Римшевич. Рецептата на г-н Римшевич се съдържа в няколко прости думи, както обясни той: скорост, собственост, ангажираност, солидарност и партньорство със социалните партньори. Тези условия посочва [на английски език] и в блога на МВФ Оливие Бланшар, главен икономист на Международния валутен фонд. Според него ключов фактор за успеха на Латвия е собствеността върху спасителната програма, тоест наличието на ясна стратегия за излизане от кризата и дългосрочна цел членство в еврозоната, които не са наложени отвън.

Оливие Бланшар признава по повод уроците от Латвия, че се е съмнявал в успеха на спасителната програма заради това, че Рига настоявала да запази обвързаността на латвийския лат с еврото. Според него това е рецепта за катастрофа. Вместо това обаче латвийското правителство решава да реже бързо и надълбоко като предприема спешна и мащабна фискална консолидация, надвишаваща 17 процента от БВП. Настояването на правителството да запази връзката с еврото, като така се лиши от рязко номинално обезценяване, се дължи основно на опасенията, че това ще има непосредствен ефект върху вътрешните заеми, 90% от които са деноминирани в евро.

Не на последно място е важно да си използвате главите, препоръча Илмарс Римшевич. По-малко вслушване в нобелови лауреати по-икономика и повече размисъл, беше съветът на латвийския централен банкер.

Ключът е в комуникацията

Според министъра на финансите Андрис Вилкс основното нещо е да се действа бързо и решително като същевременно се поддържа стабилна комуникация както със социалните партньори, така и с гражданите. Те се доверяват на правителството и го преизбират. От устата на двамата латвийци решението някак звучеше лесно, но за много евродепутати, особено от периферните страни, то изглеждаше трудно и дори невъзможно. Латвия смята обаче, че здравословната комбинация е между мерки за ограничаване на разходите и мерки, ориентирани към растежа. И още нещо изключително важно - реформите не бива да спират. Г-н Вилкс обясни, че вече самите граждани и предприемачите настояват за реформи и искат те да продължат в образованието, здравеопазването, пазара на труда.

Данните от зимната прогноза на ЕК за Латвия говорят сами за себе си. Безработицата, която е доста висока, е спаднала с 2.8% през миналата година - от 16.2 през 2011 г. на 14.9 на сто. Важен елемент от разрастването на работната сила през миналата година е значителният спад на емиграционния поток. По предварителни данни на латвийската статистическа служба дългосрочната нетна емиграция се е свила забележимо през 2012 г. до нива, които са дори по-ниски от периода 2000-2007 г., когато икономиката растеше с двуцифрени стойности.

И все пак защо членство в еврозоната?

Това е въпросът, който мъчеше не един или двама евродепутати на фона на проблемите в еврозоната. Съществува глобално единодушие, че най-лошото от дълговата криза в еврозоната е в миналото, но изборите в Италия е възможно да опровергаят тези чувства. Илмарс Римшевич обясни, че днес Латвия е много по-различна от миналото и успехът й е устойчив, най-малкото защото кризата е оставила дълбоки следи у латвийците, които ще останат поколения наред. С други думи, реформите ще продължат дори и да има бъдещи кризи Латвия сега е много по-подготвена за тях, отколкото преди. Латвия е обвързала лата с кошницата на МВФ от 1993-а година, а от 2005-а година латът е вързан за еврото, точно както и българският лев. Въпреки множеството флуктуации, кризи, спадове и покачвания, централната банка успя да запази връзката.

Централният гуверньор на Латвия изглеждаше тъжен за това, че страната ще се раздели с лата, но според него за малка и отворена икономика като латвийската е по-добре да бъде в по-голям съюз, където по-лесно ще издържи на спекулативен натиск. Страната изпълнява Маастрихтските критерии от септември 2012 г. Илмарс Римшевич вярва, че присъединяването на Латвия ще бъде положителен сигнал, че най-лошото от кризата в еврозоната вече е минало и че ИВС все още е привлекателен клуб. Латвия е готова да бъде солидарна с останалите и желае да споделя своя опит. Сега е подходящият момент, каза още г-н Римшевич.

Не на това мнение обаче са латвийските граждани. Социологическото проучване на централната банка от август миналата година показва, че само 13 на сто от анкетираните искат еврото да бъде въведено колкото се може по-бързо. Близо 22 на сто не подкрепят приемането му в следващите няколко години, докато 59 процента са изцяло против единната валута. Латвийското издание, което се прави съвместно с The Economist, IQ The Economist посочва [на английски език], че латвийците по природа са отрицателно настроени към всеки политически въпрос. Освен това, пише изданието, на тях не им пречи да живеят с противоречиви неща едновременно. Обществото може и да е скептично към еврото, но за сметка на това рейтингът на премиера Валдис Домбровскис е рекордно висок. Нещо повече, опозицията също прецени, че е по-добре да прегърне еврото, отколкото да води кампания срещу него.

Латвия е готова да приеме и единния надзорен механизъм, подробностите около който все още се обсъждат, но е предвидено да влезе в сила от 1 март 2014 г., два месеца след присъединяването на Латвия към еврозоната. Евродепутатите се притесняваха и от наличието на голямо количество спестявания на чужденци, неживеещи в Латвия и по-специално кипърски граждани. Гуверньорът Римшевич обясни обаче, че количеството на кипърските спестявания в латвийската банкова система е на стойност 600 милиона евро, което не е притеснително. По традиция нормалното ниво на чужди депозити в страната е около 40-50%. Римшевич категорично отрече Латвия да е превърнала в свой бизнес привличането на чужди пари. Той добави, че банковата система е добре подготвена да поеме еврото, защото страната следва примера на съседна Естония, която се присъедини към единната валута на 1 януари 2011 г.

Независимо от всичко, Латвия изглежда непоколебима в решението си да се присъедини към еврозоната. Предстои Комисията да представи на Съвета доклад за конвергенцията (изравняването) и чак тогава ще бъде взето окончателното решение. Дали малката балтийска страна ще внесе нова енергия и нови сили в изтощената зона на единната валута е трудно да се прогнозира, най-вече заради неизвестността, която носят изборните резултати в Италия, където нито една политическа сила не спечели убедително мнозинство. Голямата изненада там е анти-евро настроеният бивш комедиант Бепе Грило, който се класира като трета сила в страната.