Икономическото управление на ЕС: политическият път напред

Ралица Ковачева, November 24, 2011

Когато преди година и половина euinside реши да фокусира усилията си върху реформата на икономическото управление на ЕС, дори не подозирахме как ще изглежда Европа днес, когато вече реформата е факт, но се налага да продължи с ускорени темпове. Преди година и половина на масата имаше една страна за спасяване - Гърция, няколко предложения на Европейската комисия и много съмнения дали те ще се материализират - все пак, ставаше дума за повече власт на „Брюксел”. Защото дори и след спасяването на Гърция никой не подозираше, че ще последват Ирландия и Португалия, а днес ще говорим за спасяване на Италия, Испания и шепнешком за кредитния рейтинг на Франция.

еuinside проследи буквално родилните мъки на така наречения „Пакет 6” -шестте законодателни предложения на ЕК, които целят засилване на фискалния надзор и координацията на икономическите политики в ЕС. Те преминаха през дълги и мъчителни преговори между ЕП и Съвета, докато се постигне компромис и окончателно одобрение от двете институции.

А докато това стане, вече се наложиха допълнения, защото еврозоната се разлюля в центъра. Европейската комисия предложи безпрецедентен режим на фискална координация между страните от еврозоната, при който националните бюджети ще минават първо на одобрение през Брюксел, а едва след това от националните парламенти. А страни, атакувани от пазарите, ще бъдат буквално заставяни от останалите да поискат спасителна помощ, преди да се превърнат в опасност за цялата еврозона.

Тези промени ясно показват, че бъдещето на общата валута и съответно на ЕС е в посока на по-голяма фискална близост, която някои вече наричат фискален съюз, а други все още се съпротивляват. А заедно с него върви и политическият съюз - отдавнашна мечта на европейските федералисти и по-малкото зло за песимистите пред окончателното разпадане на ЕС - било то на две скорости, на силно и слабо евро, на Север и Юг.

Европа винаги се е променяла бавно, както обичат да казват политиците - демокрациите искат повече време, отколкото пазарите им отпускат. В последната година обаче Европа се променя със скорост, непосилна за демокрацията. Затова мнозина упрекват „Брюксел”, че узурпира суверенитет от националните власти и така дискредитира демокрацията, защото за националните правителства и парламенти гласуваме, а за европейските чиновници - не. Същевременно, всички са наясно, че ако трябва да се прилагат болезнени мерки е много по-добре да го направи същият този анонимен „Брюксел”, за да не бъдат понесени негативите от националните политически партии - все пак, криза или не изборите продължават.

Парадоксалното е, че Европа загуби повече време да си признае проблемите, отколкото да търси решения. Това може лесно да се види като се проследят дискусиите, организирани от euinside в Брюксел през юни и октомври и в София - през юли. На 25 ноември в София ще направим обобщение на постигнатото досега и ще се опитаме да хвърлим поглед в бъдещето. Дали спешните решения, взети от ЕС под напора на кризата бяха отражение на дългосрочна политическа визия или по-скоро бяха в отговор на обстоятелствата? Дали Европа предопредели бъдещето си, опитвайки се да спаси настоящето си? Къде е мястото на България в екзистенциалните европейски терзания и има ли какво ЕС да научи от една от най-новите, но и най-опитните си членки, когато става дума за промени и преход? Може ли България да си извоюва по-престижно място в ЕС, участвайки активно в изработването на неговата бъдеща визия?

Ако и вие си задавате същите въпроси, очакваме ви на 25 ноември 2011 г. в 15 часа в хотел „Кристал палас” в София. Защото ЕС има бъдеще, само ако европейските граждани участват в разговора, какво да бъде то.

Дълговата криза в еврозоната