Европейският казус на Великобритания

Аделина Марини, December 7, 2011

Една от новините в предложенията, които тандемът Меркел-Саркози предложи в понеделник е в ултимативния тон. Всъщност предложенията им не са по своята същност нови, но тонът е различен. Посочва се изрично, че предлаганите мерки е добре да бъдат приложени във всички страни-членки на ЕС, но ако това не може да стане, тогава задължително да останат за еврозоната. Двамата лидери изпратиха предложенията си на президента на ЕС Херман Ван Ромпой с молба да ги оформи в необходимия вид, за да ги предложи на срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък. И ако преди този подход дразнеше много страни, а все още изнервя Европейския парламент, сега всички очаквания са насочени именно към Германия и към френско-германския мотор, за да извадят еврозоната от кризата.

Специалните отношения на ЕС с Великобритания

Преди повече от 60 години Уинстън Чърчил произнася ключова реч при свое посещение в Съединените щати, като заявява, че САЩ и Великобритания имат "специални отношения". В момента Великобритания има специални отношения и с Европейския съюз. Това е страната с най-много изключения от европейското законодателство, не е член на еврозоната, постоянно отстоява собствения си интерес и рядко се вълнува от евроинтеграцията. Със задълбочаващата се криза в еврозоната обаче, която е основен търговски партньор на британците, правителството в Лондон е принудено да търси решение. Именно затова и Дейвид Камерън е един от най-гласовитите защитници на единството на еврозоната и на Европейския съюз като цяло, въпреки че неговата партия - консерваторите - е категорично против всякакво задълбочаване на отношенията с Брюксел.

Постоянните призиви за намиране на решение на кризата, за предотвратяване на разпространението й и даването на препоръки как да се процедира изнервиха до такава степен френския президент Никола Саркози по време на октомврийската среща на върха, че се стигна до невъздържана размяна на реплики. Тогава Саркози в общи линии обясни на Камерън, че не може да поучава, при положение, че не участва. Британската гледна точка обаче е коренно различна.

"Да на промени в договорите, но само по нашите условия",

е заглавието на статията на британския премиер, публикувана в The Times на 7 декември. В нея той отговаря задочно на критиките защо, без да иска да ангажира страната си по никакъв начин със спасяването на еврозоната, продължава да настоява да бъдат взети мерки за оцеляването й: "Така както Германия и останалите имат своите изисквания за промени в договора за засилване на фискалната дисциплина, така и Великобритания има своите изисквания за промени. Ако ще променяме договора, който се отнася до всички страни от ЕС и позволим на страните от еврозоната да имат нови правила, също така ще бъде важно тези правила да запазят единния пазар справедлив и отворен за важни за Великобритания сфери от икономиката, включително в сферата на финансовите услуги".

Г-н Камерън няма нищо против еврозоната да се отдели и да си създаде собствен договор и припомня, че това се е случвало преди с шенгенското споразумение и с новия спасителен механизъм на ЕС, в който Великобритания не участва. Но да се създаде нов договор за еврозоната като се използват и институции, принадлежащи на Европейския съюз е нещо, което Великобритания няма да приеме, пише Камерън. Той визира предложението Европейския съд да може да определя дали националното законодателство в страните-членки гарантира по обвързващ начин спазването на допустимия дългов таван. Едно от предложенията на Саркози и Меркел е страните-членки да въведат "дългови спирачки" в конституциите си, за да се гарантира, че ще бъдат спазвани допустимите нива на дълг и бюджетен дефицит. Съдът обаче принадлежи на страните-членки на ЕС.

Тонът на британския министър-председател също е доста ултимативен, тъй като той посочва, че "по своята същност проблемът с еврозоната е проблем на конкурентоспособността, на страните, които имат огромни търговски дефицити заради това, че съжителстват с Германия, която има огромен търговски излишък. Трябва да се обърне внимание на тези дисбаланси. Без това няма да има трайно решение. Изцяло подкрепяме решимостта на еврозоната да реформира собствените си правила и структури, но не и ако те само запълват пукнатините и застрашават британските интереси в единния пазар", пише премиерът.

До голяма степен речта на Камерън е насочена към вътрешната аудитория, тъй като политическият и обществен натиск върху него постоянно расте заради влошаващите се икономически показатели на Великобритания и задълбочаването на кризата. Има голяма опасност обаче, ако той запази този тон за срещата в четвъртък и петък да получи още една остра реплика от страна на избухливия френски президент, чиито нерви все по-малко издържат на напрежението, след като на няколко пъти агенциите за кредитен рейтинг заплашиха отличния ААА рейтинг на Франция, а в понеделник Standard & Poor's отправи директна заплаха към всички страни от еврозоната.

Ясно е, че Великобритания ще трябва да засили размислите си върху план Б, тъй като е много възможно интересите на страната да не бъдат взети предвид от лидерите на Франция и Германия. Във всички случаи, тонът на тази среща ще бъде още по-остър от обичайното, защото вече става дума за оцеляване и интересите на останалите няма да са от голямо значение.

Фискалният пакт на ЕС