euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Европа на суверенитетите и сувернизма". "Време е да решим - заедно или довиждане!". "Федерация на хоризонта или просто мираж?". "Евроскептиците убиват Европа". "Оланд и Меркел във втората реалност". "Кой води Европа?". "Меркел и Оланд - символът на междуправителствеността". Това са други възможни заглавия на текст за речите на германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд в Европарламента миналата седмица. Явяването на лидерите на двете страни-създателки на Европейския съюз пред евродепутатите за първи път от 26 години насам беше отново заредено с исторически очаквания. На 22 ноември 1989-а година пред доста по-малкия Европейски парламент се явиха Франсоа Митеран и Хелмут Кол в навечерието на голямото обединение между Източна и Западна Европа. Тогава предизвикателството е било как да бъдат интегрирани бившите комунистически държави и съпътстващия всичко това страх от неизвестното, като същевременно се е обмисляла и следващата интеграционна стъпка. 

"В Берлин на 9 ноември маршът на историята предложи на света гледка, която изглеждаше невъзможна само ден по-рано - гледката на дупка в стената, онази стена, която близо 30 години беше истинският символ на разделението на нашия континент", каза тогава френският президент Франсоа Митеран. "Стремежът на германците в Източен Берлин и в ГДР към свобода доведе до мирното разбиване на Стената и телената ограда", бяха думите на германския канцлер Хелмут Кол. 26 години по-късно Германия и Франция отново говореха за стени и телени огради, но този път издигани от Източна Европа. Европа е изправена пред много кризи, но всъщност проблемът е един - силите на разединението. Това беше посочено както от Ангела Меркел и Франсоа Оланд, така и от лидерите на проевропейските политически групи. Уви, решението как да се преодолее това не дойде от двамата лидери. 

Първото ми впечатление от появата на Ангела Меркел и Франсоа Оланд в Страсбург на 7 октомври беше за слабо представяне, много под очакванията ми. На второ и трето гледане обаче отсях няколко много силни послания, увити в прекалено много думи, целящи очевидно да отговорят на високите очаквания към Меркел и Оланд, зададени от Митеран и Кол. Но всъщност летвата от 22 ноември 1989-а се е вдигнала след това. Когато човек се върне към чернобелите записи от речите им, може отново да изпита разочарование. И тогава, и сега предизвикателствата са по-големи от отделните лидери, пък било то на двете най-мощни държави в Общността. 

Като не ви харесва, довиждане

Франсоа Оланд се опита в своето изказване да изброи всички кризи, пред които ЕС е изправен, да направи анализ, да покаже какво не е наред. Той говори сякаш държи председателството на Съвета, на Г7 и Г20 едновременно. Твърде много думи и най-вече шаблони, каквито сме чували години наред, като например "Нуждаем се от силна Европа, от повече Европа". Той говори, очаквано, за солидарност, за Гърция, за това да бъдем заедно. Между поизтърканите фрази обаче прозираха някои нови формулировки, които са стъпка към правилната диагностика, а тя осигурява пътя към лечението. Суверенитет срещу сувернизъм. Според Франсоа Оланд това е опита националният суверенитет да се превърне в основен приоритет. Решението на европейските проблеми е споделен суверенитет, не сувернизъм като синоним на национализъм. Национализмът означава война, цитира той съименника си и предшественик Митеран. "Сувернизмът е упадък и е също толкова опасен", каза френският държавен глава. Трябва да продължим напред, не да се връщаме назад, защото връщането назад означава край на европейския проект. 

Тук има парламентаристи, които не са европейци и които не си дават сметка, че принадлежим към една общност и че сме свързани заедно от ценностите, които споделяме, от историята и бъдещето, които споделяме. Федерация от национални държави трябва да остане на хоризонта, категоричен беше г-н Оланд. "Въпросът е дали искаме да се върнем към старата система на 20-и век или искаме да вървим напред към общ подход за идващото поколение, за новия век. Аз казвам да на това", заяви президентът. По време на последвалия дебат с лидерите на политическите групи, сред които и конкурентката му за президентските избори през 2017-а година Марин льо Пен, Франсоа Оланд доби плътност и сила. След изказванията на Марин льо Пен, която се обяви за антимеркелистка и за това Франция да спре да следва "сляпо" Германия, и на Найджъл Фараж, който обяви, че референдумът за членството на Великобритания в ЕС ще отбележи началото на края на европейския проект, Франсоа Оланд избухна в откровеност и прямота, от каквато ЕС се нуждаеше от години.

"Някои хора искат да запазят Европа каквато е в момента, а тя не е лесна за управление. Единственият път за онези, които не са убедени в Европа, е да я напуснат. Няма друг начин". Тези думи бяха аплодирани силно от Марин Льо Пен и депутатите на Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP). Със следващата реплика на френския президент обаче, усмивките и аплодисментите отстъпиха място на изненадата. "Напуснете Европа, напуснете Шенген и напуснете демокрацията, ако щете, защото наистина ли искате да участвате в общо пространство? Това е въпросът. Тук не става дума за изоставяне на суверенитета. Но няма нищо общо и със сувернизма. Трябва да избягваме завръщане към национализма, популизма, екстремизма, които ни водят по грешния път". Това предизвика бурни аплодисменти под одобрителното кимане с глава на седящата до него Ангела Меркел, облечена в сако с цвета на европейския флаг. 

Не искаме междуправителственост, но тя е факт

Френско-германският мотор на ЕС беше силно критикуван както от евроскептични евродепутати, така и от федералисти за междуправителствения му подход, който сякаш беше подчертан многократно в изказванията и на двамата държавни лидери. И Меркел, и Оланд няколко пъти натъртиха колко успешен формат е Нормандският, приложен в мирните преговори с Украйна и Русия. Те дадоха заявка, че ще продължат да го прилагат, тъй като е успешен. "Междуправителственият модел е остарял", каза обаче лидерът на групата Социалисти и демократи Джани Питела (Италия). "Ако Европа е унижена, сведена до сбирщина от държави, тогава губим истинския смисъл от съществуването ни, а това отваря кутията на Пандора, която съдържа желание за отделяне и подялба", добави той. Нужна е обща дипломация, обща външна политика, смята Джани Питела. Полският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти Ришард Легутко директно обвини Германия и Франция в доминация.

"Не мислите ли, че това е част от проблема - 1-2 държави да решават вместо останалите? Само че ние сме 28, а 28 е много повече от 2", каза той и беше бурно аплодиран. Трудно беше да се прецени дали е аплодиран само от своите или от депутати от целия спектър. "Понякога забравяте, госпожо Меркел, каква е разликата между водачество и доминация", каза евродепутатът. Експлозивен, както винаги, беше лидерът на групата на либералите Ги Верхофстад (Белгия), който броени дни преди представянето на новата му книга "Болестта на Европа", я преразказа по подобаващ начин пред Ангела Меркел и Франсоа Оланд. "Искам много ясно да ви кажа по време на този дебат, че произходът на всички тези кризи е един и същ - това е липсата на общо управление. Това е липсата на споделен суверенитет. Това е липсата на единство в Европа". За да успее, Европа трябва да промени три лоши нагласи. Първата е да се сложи край на "Меню Европа", тоест всеки да си избира каквото желае от ЕС. Втората е, че няма един съюз, има минимум десет - Шенген, еврото, европейския патент, банковия съюз. Даже има понякога 28 съюза.

На трето място трябва да се сложи край на подхода на малката стъпка. Европа се нуждае от квантов скок, каза бившият белгийски премиер и бивш кандидат за шеф на Европейската комисия. "Вие имате историческа отговорност за това", добави той. На фона на бурните аплодисменти реакциите на френския президент и германската канцлерка можеха да се разтълкуват двуяко. Те се спогледаха и полуусмихнати си кимнаха, като след това Ангела Меркел започна да си записва нещо на листа пред нея. Тази реакция може да се изтълкува като: "Този говори доста смислени неща, по които си заслужава да помислим". Може обаче да се изтълкува и по друг начин: "Какви ги дрънка този?!". Все пак, ако се съди по изказванията в края на дебата, по-вероятно е да е първото. Германската канцлерка заяви, че ще вземе предвид всички идеи, изказани по време на дебата от добронамерено настроените евродепутати. Останалите напълно игнорира, като каза само, че човек трябва много да внимава да не се депресира от чутото. 

За оправдание на междуправителствеността каза, че единството е трудно постижимо в ЕС. Понякога дори е трудно да се постигне единна позиция само между Франция и Германия. "Всяка френско-германска инициатива е изградена върху компромис. Можем да постигнем споразумение, само ако и останалите 26 членки се съгласят", добави тя. Френският й партньор се съгласи като каза, че понякога е доста трудно да се управлява Съюз от 28 членки. Това, което липсваше в целия дебат обаче, бяха конкретните идеи - как да се преодолее разделението, как се сложи край на междуправителствеността и да се мине напред. И двамата говориха, че трябва да продължи интеграцията в еврозоната, но не казаха нищо по-конкретно от това. Франсоа Оланд добави само, че федерацията от национални държави трябва да си остане на хоризонта. Как, кога, с кого, остана неизказано. 

Някои евродепутати изискваха от Германия и Франция политическо водачество, а други роптаеха точно срещу това. Как да се постигне повече общностност, ако две държави водят, вместо общи институции? Отговорът на този въпрос дойде от високопоставен национален представител, който заяви, че проблемът всъщност е в липсата на инициатива у останалите. Чули ли сте някой друг да поеме инициативата? Или е Европейската комисия, или е някоя страна-членка. Обикновено Германия, добави източникът. 

Няколко дена по-късно в Брюксел либералният лидер Ги Верхофстад заяви при представянето на книгата си, че това, което убива Европа е единодушието. Независимо, че в много случаи устройствените договори позволяват решения да се взимат с квалифицирано мнозинство, в Съвета все пак се търси пълен консенсус, което, смята г-н Верхофстад, блокира ЕС. А може би все още не сме достигнали момента на конкретните решения, защото, както каза г-жа Меркел, в момента отново сме изправени пред избор - поединично или заедно. И Франсоа Оланд, и Ангела Меркел бяха категорични - заедно. Според германската канцлерка, не бива да се действа национално, а общностно. "Самозатварянето ни във времената на интернет е илюзорно", добави тя. Мнозина евродепутати станаха на крака след края на речта й. Разделението обаче е факт не само между страните-членки, но и вътре на национално ниво, че дори и на вътрешнопартийно ниво. Лидерът на най-голямата политическа група в Европарламента - ЕНП - Манфред Вебер (Германия) описа разделението на европейско ниво най-добре. 

"Имаме две политически реалности тук в Европейския парламент. Едната е партийните конфликти, което е част от нормалния демократичен процес. Втората реалност обаче е, че имаме политически сили на нашия континент, които причиняват страх на хората, искат да събарят, да унищожават. Преди десетилетия изградихме нещо, което тези хора искат сега да съсипят", каза той и призова ЕС да не изпада отново в интровертност, защото светът няма да ни чака. "Изискваме вашия кураж срещу казващите 'не', за да създадем повече Европа", добави германският евродепутат. Ангела Меркел обаче е изправена срещу растяща съпротива дори в собствената й партия. 

От 1989-а до 2015-а

Има голяма разлика между историческите предизвикателства през ноември 1989-а година и сегашните. И тя е, че тогава решението за крачката напред е трябвало да се вземе от малка група държави със сходен светоглед. Днес Съюзът се състои от почти двойно повече държави, някои от които с напълно различен манталитет. 26 години по-късно романтиката от обединението е отстъпила място на реалността. Затова, може би именно изказването на Франсоа Оланд, че онези, които не споделят европейските възгледи, трябва да си ходят, ще остане в историята. Човекът, който направи всичко, за да предотврати ГРизход и се похвали за това пред евродепутатите. Човекът с ниския политически рейтинг и тежкото национално предизвикателство в лицето на Марин льо Пен. Президентът на страна, в която е все по-видна липсата на единство в разнообразието. Лидерът, по времето на чието управление Франция за пореден път наруши европейските фискални правила и й се размина. Но, историята съди по други критерии.

В името на оцеляването на европейския проект стъпка в правилната посока би било да не се чакат следващите 26 години за явяването на лидерите на двете най-мощни държави. Не бива да се забравя, че има и други лидери. До момента не сме видели в пленарната зала в Страсбург много държавни и правителствени ръководители и то от новите членки. Досега не сме виждали и опозиционни лидери с шансове за управление да представят визията си за бъдещето. Това е една от причините за усещането, което евроскептиците често посочват - ЕС все повече се държи като елитарен клуб. А той всъщност е съвкупност от лидерите, опозицията, гражданското общество, медиите. И това трябва да се докаже и на практика.