euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изключителна рядкост е българското общество да се възпали по европейска тема, а още по-малко да се впечатли от европейски лидер. Ги Верхофстад обаче успя. Неговото изказване в сряда сутринта в Европарламента по време на дебата с гръцкия премиер Алексис Ципрас беше най-споделяното видео и текст [на английски език] в моя Фейсбук-фийд от месеци насам. Над 50 души от приятелската ми листа (силно ограничена трябва да призная) споделиха видеозаписа от изказването на г-н Верхофстад, а още няколко десетки споделиха текста на речта му на английски език. И всички бяха възхитени от изказването му, защото той на практика изрази точно това, което те си мислят за Гърция и най-вече за поведението на министър-председателя Ципрас.

Той започва своето изказване с думите: "Аз съм ядосан, г-н Ципрас, защото, нека си признаем, вървим насън към Гризход. Вече пет години. А последните месеци ние дори тичаме към него с отворени очи. И вие сте с отворени очи. Но не Вие ще платите сметката. Този, който ще плати сметката, са обикновените гърци!", каза известният със своите страстни и бурни изказвания евродепутат. Мнозина българи се възхищаваха на тези думи със завист, че в България си нямаме такива политици.

А какъв политик е Ги Верхофстад?

Той е либерал. В момента е лидер на групата на либералите в Европарламента. В миналото е бил министър-председател на Белгия и то необичайно дълго (за тази страна) - от 1999-а до 2008-а година. Преди това е бил вицепремиер и министър за бюджета в правителството на покойния Вилфрид Мартенс, който допреди да почине оглавяваше Европейската народна партия. Според Уикипедия, той е бил известен като "бебе Тачър" заради икономическите си възгледи и младата възраст, на която влиза в политиката, но не е ясно кой е авторът на този прякор. Ги Верхофстад е от онези личности, които не може да останат незабелязани. Въпреки че е фламандец, той притежава бурна и емоционална натура, което може да се види в почти всички негови изказвания в Европарламента. Той беше два пъти кандидат за шеф на Европейската комисия, но и двата пъти не успя. 

В своята мемоарна книга "Пътуване" бившият премиер на Великобритания Тони Блеър пише, че през 2004-а година е организирал съпротива срещу френско-германското предложение именно Ги Верхофстад (тогава премиер на Белгия) да наследи Жак Сантер на поста председател на ЕК. "Това е първият път, когато двойният мотор на Европа беше спрян по отношение на толкова голям въпрос", пише г-н Блеър. Според него Жозе Мануел Барозу е бил по-добрият избор (за Великобритания), "ако искаш Европа да се реформира в нефедералистка посока". "Ги Верхофстад е готин човек и много умен, но е много Брюксел", описва го експремиерът на Обединеното кралство и разказва една вече позабравена история от времето, когато Белгия председателстваше Съвета през 2001-а година, когато се водиха и преговорите по протокола от Киото. На срещата на върха на Г8 в Генуа Ги Верхофстад представляваше ЕС в качеството си на ротационно председателство.

Той обаче е бил напълно неизвестен за току-що избрания американски президент Джордж Буш, който бил впечатлен от съветите на белгийския премиер. Буш се обърнал към Блеър за повече информация и се разиграл следният диалог, според книгата на Блеър: "Кой е този човек?", попитал Буш.  "Това е премиерът на Белгия", отговорил Блеър. "Белгия?", попитал американският президент. "Но Белгия не е част от Г8". "Не, но той е тук в качеството си на президент на Европа", пояснил британският министър-председател. "Оставили сте белгийците да управляват Европа?!", възкликнал Буш и поклатил глава с неразбиране. 

10 години по-късно Ги Верхофстад отново беше кандидат да оглави Комисията, но този път при съвършено други условия. За първи път в историята на Европарламента и ЕС като цяло се направи първата крачка към истински европейски избори. Беше договорено под натиска на Европарламента, с огромната заслуга на либералите на Верхофстд, шефът на ЕК да бъде избран сред кандидатурите на европейските политически партии. Така експремиерът на Белгия беше номиниран от партията си и се включи в първата общоевропейска битка за важен европейски пост. По ирония на съдбата сред опонентите му беше и сегашният премиер на Гърция Алексис Ципрас, който беше издигнат от групата на крайната левица. 

euinside подробно описа дебатите и процедурата, станала известна като шпиценкандидати, но е важно да се припомнят някои от най-важните елементи в предизборната платформа на Верхофстад. Като виден федералист и основател на еврофедералистката парламентарна група "Спинели", той виждаше решението на икономическите проблеми на ЕС на федерално ниво. Той е сред идеолозите и поддръжниците на създаването на еврооблигации, европейски валутен фонд и пренасочване на европейския бюджет към мащабни и новаторски проекти. По време на кампанията той предлагаше да се създаде възможност за мобилност и на кредитирането като добавка към банковия съюз, мобилност на осигурителните системи като начин за борба с вътрешната европейска миграция и се застъпваше за обща европейска отбрана. Спрямо Русия и конфликта в Украйна беше сред привържениците на крайни мнения - Русия да бъде изгонена веднъж-завинаги от Украйна. 

По време на кампанията партията му публикува и предложение за създаване на интернет съюз, като основен елемент от него е предоставянето на паневропейски безжичен интернет. Идея, която големите интернет-компании от САЩ са на път да реализират с изстрелването на спътници за предоставяне на безплатен интернет. Неговият еврофедерализъм и фактът, че либералните партии не са особено разпространени в целия ЕС бяха причината и този път той да не спечели председателското място в ЕК. Независимо от това обаче, той продължава да бъде изключително активен като евродепутат. Ръководената от него група е инициатор на множеството дебати в пленарната зала във връзка с авторитаризирането на Унгария. Групата на либералите предложи пакт за демократично управление в контекста на проваленото предложение на ЕК за създаване на общ европейски механизъм за върховенство на закона по подобие на този, с който се присъединиха България и Румъния през 2007-а година.

В предложението си либералите настояват демократичното управление да се изравни по значение с икономическото в рамките на Европейския семестър. Според тях, трябва да се разработят индикатори за състоянието на демокрацията, които редовно да се наблюдават в специално табло. Сред тези индикатори трябва да бъдат свобода на словото, свобода на печата и медиен плурализъм, равенство и недискриминация, свобода на религията, вярванията, съзнанието, независима съдебна система, свобода на събиране, позиция на политическите партии, пречки пред опозицията, разделение на властите, развитие на гражданското общество, прозрачност, върховенство на закона, достъп до правосъдие. Оценката дали страните-членки спазват правилата да се повери на Европейската агенция за основните права, чийто мандат трябва да бъде разширен и подсилен.

Сред заслугите на Ги Верхофстад е и самото явяване на Алексис Ципрас в Европарламента. Първоначално гръцкият премиер отказа поканата на шефа на Европарламента Мартин Шулц, но след бурни реакции, голяма част от които идваха от страна на либералите и Ги Верхофстад, г-н Ципрас склони. В Туитър евродепутатът написа, че е скандално, че гръцкият премиер отказва да се яви в Европарламента за дебат. "Вие сте премиер на Гърция, люлката на демокрацията", написа той и продължи в следващия си туийт: "Ако Ципрас иска европейските данъкоплатци да спасят Гърция, той трябва да обясни какво иска да направи при пълна прозрачност". След като Ципрас се съгласи, Верхофстад го приветства като посочи, че залогът е не само Гърция, но и ЕС. 

И въпреки че либералите в Европа и самия Ги Верхофстад са едни от най-прогресивните политици в ЕС, с визия и амбиция, те имат същите грехове, макар и в по-малък размер, като големите европейски политически семейства. Както този сайт многократно писа, българските избиратели, някои от които вероятно вече фенове на бившия белгийски премиер, можеха да гласуват за него като кандидат за шеф на ЕК през две партии в България - ДПС и НДСВ. Либералите често обвиняват в пленарната зала колегите си от ЕНП и Социалистите и демократите за това, че толерират неправедни режими, като същевременно премълчават факта, че партия, която е членка на либералното семейство, е деен, но подмолен участник в изграждането на мощна политическо-медийна империя, която потушава с недемократични средства всяка критика и протест.

До момента АЛДЕ нито веднъж не са разкритикували публично ДПС, което може да се обясни лесно с жизнената необходимост от техните сигурни гласове в ЕП, особено след последните избори, когато либералите спаднаха от трета по големина политическа сила в предишния мандат до четвъртото място. Изказването на Ги Верхофстад показва, че подкрепа може да се печели със силни позиции и идеи. Ако либералите желаят да спрат спада си и да увеличат подкрепата за идеите си, те трябва да покажат, че наистина са различни от обичайните партии като се очистят от дискредитиращите ги сили. Това важи особено силно за тях, защото либералите са най-силния глас в Европа за демократичните ценности. Все пак са и автори на демократичен пакт.

ДПС нямат място в едно изречение с демокрацията. Те са нейн рушител. Българското общество е узряло за либералните идеи, но в България все още няма дори една либерална партия в парламента (ДПС не е либерална партия по своята същност). Българските избиратели с либерални възгледи никога не биха гласували за Верхофстад или друг либерален кандидат, ако това трябва да става през ДПС.