euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Допреди година беше табу да се мисли, че е възможно някоя страна да напусне еврозоната, а само в последната една седмица се изговори толкова много за евентуална смърт на Европейския съюз, че вече има дори и точна дата. На Съюза му остават още два месеца живот. Обратното броене беше стартирано от председателя на Европейския съвет Доналд Туск по време на един от най-тъжните и депресиращи дебати в Европарламента. На 19 януари той и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отчитаха пред евродепутатите резултатите от декемврийската среща на върха - поредната, която се опита да се заеме с решаването на бежанската криза, но се сведе основно до припомняне на поетите и все още неизпълнени ангажименти от страните-членки. Настроенията в ЕС се влошават с всеки изминал ден, а светлина в тунела все още не се забелязва.

"Мартенският Европейски съвет ще бъде последния момент да се види дали нашата стратегия работи. Ако не, ще се изправим пред жестоки последици като разпадането на Шенген", каза г-н Туск пред евродепутатите, след като обясни, че миграционната криза е екзистенциално предизвикателство за ЕС. "Нашата общност преминава през стрес-тест", добави той и се зарече, че основната му цел през 2016-а година ще бъде запазването на европейското единство. Въпреки че речта му беше крайно депресираща и отчайваща, той се обяви против "алармистката реторика за бъдещето на Европа" и призова към въпроса да не се подхожда нито с наивност, нито с песимизъм, а с реализъм. Завърши с цитат от известния британски историк Арнълд Тойнби, че цивилизациите умират от самоубийство, а не от убийство. 

Думите на ветерана на европейската политическа сцена Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) бяха не по-малко песимистични. Те звучаха още по-фрустриращо за онази част от Европейския съюз, която не е нито в еврозоната, нито в Шенген, защото г-н Юнкер отново повтори тезата си, от която излиза, че ЕС е Шенген. И двамата с председателя Туск отправиха тежки обвинения срещу страните-членки за това, че сами подкопават Съюза. Бившият полски премиер буквално вдигна ръце от подопечните си като заяви, че никога досега не е било по-лесно постигането на компромис в Европейския съвет, просто защото още на следващия ден договореното не се изпълнява. "Днес е наистина трудно да се вразумяват страните-членки. Нито аз имам танкове, нито Комисията", каза Туск, след което се извини за "бруталната шега". Това обаче не е шега и репликата беше повече от неуместна, тъй като в момент на отново силен подем за евроскептицизма да се правят подобни шеги, които навяват горчиви спомени за Пражата пролет и влизането на съветските танкове в Будапеща, показват безпомощността и безпътицата, в която се намират европейските институции и техните лидери, напълно бламирани от онези, които са ги създали - страните-членки. 

Изпълнението, глупако!

Европейска депресия тегнеше и над Световния икономически форум в Давос, където бъдещето на Европа беше тема на отделен панел с участието на премиерите на Франция, Холандия, Гърция и министъра на финансите на Германия Волфганг Шойбле. Още в самото начало на дискусията беше поставен въпросът не просто за бъдещето на Европа, а какво бъдеще си представят участниците за Европа. Отговорът дойде от влиятелния германски министър. Нужни са силни институции. В противен случай ще се работи със споразумения, каза той и обяви, че е за по-силни институции. Проблемът е в изпълнението. "Ако искаме Европа да е по-силна, трябва да изпълняваме това, което сме договорили. Изпълнението, глупако!", завърши той, перифразирайки прословутата фраза "Икономиката, глупако!". 

Френският министър-председател Мануел Валс обяви, че е необходима повече Европа, с което се съгласи и гръцкият му колега Алексис Ципрас. За пореден път си пролича обаче колко различни виждания имат всички те за това какво означава повече Европа. За холандския премиер Марк Рюте това означава довършване на единния пазар, тъй като в момента само 45% от европейската икономика е част от общия пазар. ЕС на практика липсва в цифровата сфера, в сферата на услугите, енергетиката. Но, когато стана дума за тези неща, френският премиер се оплака, че твърде бързо се скача от темата за тероризма и сигурността в други теми. Според Марк Рюте, важно е не само да се мисли за непосредствените проблеми, но и за онези неща, от които всъщност всички биха спечелили в ЕС. 

Само ден по-рано, отново в Давос, германският вицеканцлер Зигмар Габриел заяви напълно откровено, че не вярва, че ще се стигне до европейско решение за бежанците. "Не виждам никаква готовност от страна на мнозинството страни-членки", каза той. Нито има време, нито е възможно да бъде убедено полското правителство или останалите, които се съпротивляват, продължи вицеканцлерът по време на панел с участието на премиерите на Сърбия и Швеция по въпроса за интеграцията на имигрантите. По време на дебата в Страсбург във вторник евродепутатите отправиха остри критики срещу страните-членки, но вече започнаха да се чуват и гласове на умората.

Мнозина се съгласиха с испанския евродепутат Енрике Гереро Салом (Социалисти и демократи), че Европа в момента е като мита за Сизиф - ако човек погледне заключенията от срещите на върха през юни, октомври, извънредните и неформални срещи през септември и ноември, ще се види, че заключенията не са същите. Това означава, че се завърта отново един и същи процес - Съветът подготвя и предлага, взимат се решения, а след това страните-членки се прибират в столиците си и просто пренебрегват или не изпълняват определени решения. "Това е митът на Сизиф - един постоянен кръг, който се върти постоянно. Моралният климат и ентусиазмът спадат", завърши испанският евродепутат. 

Винаги пламенният и пълен с идеи бивш премиер на Белгия, а сега лидер на групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад звучеше още по-отчайващо. "Всъщност обмислях да не участвам в този дебат. Ние постоянно се повтаряме", каза той. А междувременно, границите се завръщат и сякаш вече на никого не му прави впечатление. По време на новогодишната си пресконференция председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер оповести цената на това завръщане. Цената на граничния контрол само на моста Оресун между Швеция и Дания вече достигна 300 милиона евро. 19 милиона души преминават редовно границите в ЕС. В Европа има 47 милиона преминавания на товарен транспорт годишно, което означава, че всеки час чакане на границите означава по 55 хиляди евро на камион. Той прогнозира, че цената от граничния контрол може да достигне до 3 милиарда евро. Зарече се, че няма да допусне страните-членки да правят каквото си искат. "Ако всичко се разпадне, загубите за икономиката ще бъдат неизмерими", завърши председателят на ЕК в края на миналата седмица.

Холандският премиер Марк Рюте, чиято страна пое председателството на Съвета на 1 януари, се съгласи с Доналд Туск, че на Съюза му остават между 6 и 8 седмици. Той предупреди обаче, че преди Шенген да бъде убит, трябва Дъблинският регламент да заработи. Мнозина в ЕС, включително и германската канцлерка Ангела Меркел, са на мнение, че Дъблин отдавна е мъртъв. На фона на покрусените и угрижени физиономии на европейските лидери и проевропейски настроените политици евроскептиците ликуваха тази седмица в Европейския парламент. Британският евродепутат Джерард Батен от групата Европа на свобода и пряка демокрация (UKIP) дори покани Ги Верхофстад да участва в кампанията за референдума за членството на Великобритания в ЕС, тъй като смята, че доводите на проевропейците биха могли да откажат още много британци от идеята, че има ползи от членството им в ЕС. А някогашният докладчик за България в ЕП Джефри Ван Орден (ЕКР) звучеше не по-различно от Найджъл Фараж с думите си, че ЕС е изцяло зает с търсенето на роля за себе си и за запазване на институциите си. "Много от проблемите са последици от собствените политики на ЕС", каза той. 

Сол в раната постави и сръбският премиер Александър Вучич, чиято страна започна официално преговори за членство в ЕС през декември, като заяви, че не вярва, че общата охрана на европейските граници ще сработи. Нищо не може да се направи и в Гърция, каза той, наливайки още песимизъм в огъня. Ги Верхофстад призова Доналд Туск незабавно да свика поредната извънредна среща на върха за бежанците, докато този проблем не се реши. Проблемът с британските искания може да почака до март или април. "Мисля, че най-спешното нещо за решаване сега е да накараме страните-членки да действат. Това ми се струва много по-важно от започването на цяла дискусия за Бризхода, тъй като може да се окаже, че ще се намери начин за оставането на Великобритания, но може да се окажем накрая и без ЕС, ако продължаваме по този начин". 

Българската евродепутатка Мария Габриел (ЕНП) беше един от редките оптимисти тази седмица в Страсбург. В интервю за euinside тя заяви, че вярва в способността на ЕС да превръща проблемите във възможности. Според нея обаче, при съюз от 28 членки не е разумно винаги да се търси единодушие. Единодушието е било адекватно при пет и дори 11 членки. При 28 подходящо е квалифицираното мнозинство, което, по думите й, е достатъчно справедливо. "В тази ситуация ми се струва, че трябва да имаме и куража да говорим за това, че когато става въпрос за такива важни теми, не е нормално една-единствена или две държави да спират желанието на другите да вървят напред", добави тя. (Цялото интервю с нея може да видите в прикачения видеофайл). 

"Човекът достига цивилизация не в резултат на висша биологична даденост или географска среда, а в отговор на предизвикателство в много трудна ситуация, която го кара да положи безпрецедентни усилия", обяснява Тойнби в своето "Изследване на историята". "ЕС се основава на схващането, че страните-членки са готови да действат с добра воля и особено, че те са готови да уважават нашите общи решения. Без решителност нашата работа няма смисъл", бяха думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск пред евродепутатите. А само допреди дни европейският елит призоваваше да не се драматизира прекомерно. Както казва Рон Уизли в "Хари Потър и философският камък", "може ли вече да изпадна в паника?"