euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако през 2009-а година световната икономическа и финансова криза разкри дупките в конструкцията на еврозоната, то през 2015-а година бежанската криза и тероризмът разкриха липсата на съюз в сфери като сигурността, охраната на външните граници и отново, както при кризата в еврозоната, липсата на солидарност. Отсъствието на ЕС в много сфери беше и акцентът в първото обръщение за състоянието на Съюза на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред Европарламента, когато заяви, че камбаните бият в ЕС. Кризата в еврозоната на няколко пъти застрашаваше целостта й, но всъщност я направи по-силна. Бежанската криза обаче се оказа много по-силна дезинтеграционна сила, която за първи път постави на дневен ред въпроса трябва ли ни ЕС и ако да, какъв да бъде той. Така че прогнозата на euinside е, че 2016-а ще бъде годината на търсенето на отговор на този въпрос, защото според г-н Юнкер, има пряка връзка между еврозоната и Шенген. Отново в Европейския парламент в края на ноември той заяви, че "единната валута няма смисъл, ако Шенген се провали". 

Дезинтеграционните сили срещу интеграционните

2015-а година създаде усещането, че ЕС е вече минало и е само въпрос на време да се подпише и подпечата официално смъртта му. И макар че наистина дезинтеграционните сили изглеждаха тази година по-силни, всъщност интеграционните сили ще надделеят. Въпросът, на който мнозина членки на ЕС ще трябва да си отговорят догодина е на страната на кой процес предпочитат да бъдат. Кои бяха/са дезинтеграционните сили в ЕС? Гърция, Вишеградската група, Великобритания. А кои бяха интеграционните сили в ЕС? Франция, Германия и Италия. В кои сфери дезинтеграционните сили бяха най-силни? Шенген и съдебното сътрудничество. А къде надделяха интеграционните сили? Еврозоната, националната сигурност, данъчната политика, разширяването. 

Гърция даде старт на дезинтеграцията в ЕС в началото на 2015-а година веднага след встъпването в длъжност на първото правителство на европейското НЕ. Гръцката опортюнистично-антиевропейска партия на протеста Сириза спечели парламентарните избори в Гърция в началото на годината, с което постави началото на разбиването на табуто, че еврозоната е необратима и постави рекорд по броя на извънредните срещи на Еврогрупата. До юни вече съвсем отворено се говореше за необходимостта Гърция да напусне валутния клуб, заради системния й отказ да се съобрази с останалите 17 държави, обвързани от общата валута. Кулминацията на напрежението между Гърция и еврозоната беше през лятото, когато беше договорена третата спасителна програма за страната, почиваща на ултиматума - или Атина приема условията, или au revoir.

До този ултиматум се стигна, след като Гърция достигна в избягването на реалността до нови висоти - изигра демократичната карта чрез зле организиран референдум и нови избори, които затвърдиха властта на Сириза и премиера Алексис Ципрас, но доведоха до значителни промени, включително и отстрелването на основната причина за разбиването на табуто за целостта на еврозоната - министъра на финансите Янис Варуфакис, който се превърна в символ на гръцката паралелна реалност. 

Противно на създалото се впечатление, че Виктор Орбан е в центъра на дезинтеграционните сили по отношение на бежанската криза, всъщност корените на проблема отново са в Гърция, която се оказа неспособна да охранява две граници едновременно - външната граница на ЕС и външната граница на Шенген. А защо две граници? Защото Орбан ги направи две, подкрепен от Словения, а също и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер (виж цитата по-горе), които положиха основите на разделянето на ЕС на няколко интеграционни центъра. Това са еврозоната, Шенген и процедурата за засилено сътрудничество. И точно както беше принудена да приеме условията на Тройката, за да получи поредната животоспасяваща инжекция финансов адреналин, Гърция се наложи да поиска помощта, която упорито отказваше за охраната на външната си граница с Турция, която тази година беше основният отвор, през който бежанската вълна заливаше ЕС през втората половина на годината. 

На 3 декември под натиска на страните-членки Гърция поиска официално материална помощ за справяне с бежанците под формата на палатки, генератори, легла, санитарно оборудване и комплекти за първа помощ. Тя поиска също така съдействието на европейската гранична агенция Фронтекс за охрана на границата с Македония и разполагането на екип за бърза намеса по външната граница на островите в Егейско море. Противно на гръцките проблеми в еврозоната вината за ситуацията с бежанците не е само гръцка. Нещо повече, всъщност Гърция в тази ситуация носи най-малко вина. Гърция, както и Италия, като предмостия на бежанци и емигранти за ЕС, водеха отчаяна борба с Дъблинския регламент, който повелява, че отговорността за настаняването на бежанците е на фронтовите държави, които трябва да направят и необходимото, за да предотвратят "изтичането" на бежанци и мигранти навътре в Съюза.

И двете страни многократно настояваха за предоговаряне на Дъблинския регламент, който вече веднъж беше променен именно заради проблемите, които Гърция и Италия направиха общи като "отвориха кранчето" на бежанците, след като не получиха търсената от тях солидарност от останалите. Преди промените отново имаше възстановяване на граничния контрол в някои страни-членки и размяна на остри реплики. В сравнение с 2015-а обаче, спомените от 2011-а са твърде бледи, затова и промените в шенгенското законодателство бяха по-скоро дезинтеграционни, отколкото интеграционни. Тази година липсата на солидарност между страните-членки по отношение на бежанците създаде плодородна почва за възраждането на расизма, ксенофобията и речта на омразата, а също и за обтягането на отношенията между съседни държави, някои от които с прясна история на въоръжени конфликти. 

Опасността, за която говори Жан-Клод Юнкер, а също и председателят на Европейския съвет Доналд Туск от разпад на Съюза с много тежки последици даде силен импулс на интеграционните сили. На декемврийската среща на върха на ЕС беше договорено ЕК да предложи план за реформа на Дъблинския регламент и беше одобрено предложението за създаване на обща охрана на външните граници на ЕС. В заключенията си от срещата лидерите на 28-е страни-членки призоваха за максимално бързото проучване на предложенията на ЕК от 15 декември за създаване на Европейска гранична и брегова охрана, като до юни догодина трябва да е готова позицията на Съвета. Мнозина изтълкуваха това като отлагане на взимането на решение, но всъщност става дума за изключително бърза реакция на предложение, което все още няма законодателен вид. От заключенията става ясно, че до юни трябва да е подготвена почвата за законодателното оформяне на предложението на ЕК, което в европейския пространствено-времеви континуум е доста бърза реакция. 

Страните-членки възложиха на Комисията да предложи и нов шенгенски кодекс. Както обикновено става след мащабна криза, страните-членки припознаха проблема и се съгласиха да го решат. В този смисъл символични бяха думите на германската канцлерка Ангела Меркел, която призна, че Шенген и Дъблин са били разработени в други времена и не са подходящи за сегашната ситуация. "Мисля, че никой не си е давал достатъчно подробна сметка за това как да се охранява границата в случай на толкова голям поток бежанци", каза тя в края на първия ден на декемврийската среща на върха. Френският президент Франсоа Оланд също призна, че ако общите граници не се охраняват, Европа ще се разпадне. 

Вишеградската група - централноевропейската евроскептична зона

2015-а година беляза консолидирането на Вишеградската четворка, която обединява четирите бивши комунистически централноевропейски държави Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Досега сътрудничеството помежду им беше по-скоро символично, но бежанската криза послужи като мощен катализатор на сплотяването им. По примера на Унгария, която под ръководството на авторитарния си премиер Виктор Орбан пое остър курс на съпротива срещу ЕС, и след изборите в Полша през октомври, когато на власт дойде евроскептичната партия "Законност и справедливост" на Ярослав Качински, четирите държави започнаха да се договарят отделно по всяка тема от дневния ред на европейските срещи на върха. Консолидацията на групата възроди спомена за берлинската стена и за разделението между източна и западна Европа. 

И макар че четирите държави имат сходни позиции по много от темите от дневния ред на ЕС, има и теми, по които са на противоположни позици. Това стана особено ясно при отхвърлянето на проектозаконодателството за уреждане на имуществените спорове между трансгранични брачни двойки, включително и еднополови. Законодателството беше блокирано от Полша и Унгария, а Словакия и Чехия изразиха недоумение от решението им. По много други въпроси обаче четирите държави имат близки позиции. Това отприщи недоволството на старите-членки, някои от които създадоха нова дезинтеграционно-интеграционна сила. В навечерието на декемврийския Европейски съвет австрийският канцлер Вернер Файман предложи на страните, които отказват солидарност, да им бъдат намалявани европейските фондове.

Според някои, това ще бъде невъзможно да се реализира, но възможност да се провери дали наистина ще бъде невъзможно ще се появи през 2016-а година, когато предстои прегледа на 7-годишния бюджет на ЕС с опция за предоговаряне на парите по основните пера. Отсега е ясно, че ще настъпят сериозни промени заради бежанците.

Британският дезинтеграционен напън

Великобритания през тази година беше самостоятелен източник на дезинтеграция в ЕС. След четири мъчителни години на политиката на не-то на британския премиер Дейвид Камерън най-сетне официално бяха представени исканията на Великобритания за оставане в ЕС. Без значение дали те ще бъдат изпълнени или не в страната ще се проведе референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС. От протеклите разговори до момента става ясно, че Великобритания е една от големите пречки за интеграционните сили в ЕС, така че референдумът ще бъде облекчение за всички както на острова, така и на континента. 

Интеграционната сила се пробужда

Годината за интеграционните сили беше тежка, но все пак успешна на фона на дезинтеграционните сили. Тази година бележи нова стъпка към задълбочаването на интеграцията на еврозоната и нейното практическо отделяне. През юни беше представена втората пътна карта за споделянето на още суверенитет в зоната на общата валута. Докладът първоначално не беше приет с въодушевление, но годината завърши с обещание да се работи по първата фаза, която ще положи основите за голямата крачка - промени в Договора на ЕС, с който еврозоната да стане по-единна и по-силна. През първата фаза ще бъде завършен банковият съюз с изграждането на третия му стълб - схемата за гарантиране на депозитите. Предстои да се задълбочи и координацията на икономическата политика между страните-членки. 

За да се завърти интеграцията в еврозоната на пълни обороти обаче, трябва да бъде изолиран ефектът на дезинтеграционните сили. Най-напред трябва да се реши въпросът с британския референдум. До февруари се очаква да бъде постигнато споразумение по исканията на Великобритания за предоговаряне на отношенията й с ЕС. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че това, което ще се договори за Великобритания, трябва да може да се прилага и за други членки, които искат да слязат от кораба на интеграцията. Това означава, че предстоят сериозни промени в ЕС, които ще бъдат отключени от решаването на британския въпрос. Франция, Германия и Италия отново бяха основните интеграционни сили в Съюза. Берлин и Париж, макар и в недобър синхрон, виждат бъдещето на ЕС по един и същи начин - по-дълбока интеграция на еврозоната. Двете държави отново поеха отговорността за спасяването и консолидирането на Евросъюза по време на второто по рода си обръщение на лидерите на Франция и Германия в Европарламента. Това обаче може да се промени, ако президентските избори във Франция през 2017-а година доведат Марин льо Пен на власт. Засега малка, но все пак вероятност. 

Италия не беше особено конструктивна интеграционна сила в еврозоната, където настояваше за разхлабване на фискалните правила заради бежанската криза, което макар и да има основание, е има по-скоро ако не дезинтеграционен ефект, то поне про-кризисен. Рим обаче беше особено силна интеграционна сила в преговорите по предложението за създаване на обща европейска прокуратура, която да разследва престъпленията с пари от европейския бюджет. Италия настояваше през цялото време за създаването на силна, наднационална прокуратура, която да разследва не само бюджетни престъпления, но и трансграничната организирана престъпност, с която Италия има богат опит. Уви, по това досие Италия беше по-скоро сама. Напредъкът по предложението е бавен и се върви към много слаба институция. Ако тя бъде създадена обаче, може да послужи като трамплин за задълбочаването на интеграцията, когато дойде подходящият момент за това. 

Все още Съюзът не е узрял за споделяне на суверенитет по отношение на съдебната власт. Вероятно ще бъде необходима сериозна криза в тази сфера, за да се тръгне към интеграция и в нея. Първите стъпки вече се правят благодарение на терористичните нападения в Париж в началото и в края на годината. Както повелява традицията, стъпките са малки, но са в интеграционна посока. 

Знаково събитие за интеграционните сили в ЕС през 2015-а година беше събуждането на разширяването. За него отново беше необходима тежка криза. Босна и Херцеговина стъпи на европейския път с размразяването на споразумението за асоцииране. Това стана благодарение на уплахата на ЕС от спомена за войната в Босна и Херцеговина от началото на 1990-е. Тази уплаха дойде от масовите протести в страната, заради които ЕС узря за промяна на подхода към Дейтънската държава. Сърбия и Турция също се качиха на влака на разширяването, който през 2014-а година беше паркиран в глух коловоз.

Турция отвори първата си преговорна глава от години насам благодарение на бежанската криза, а Сърбия отвори първите си две глави също като жест на благодарност за начина, по който сръбските власти управляваха бежанския поток, но и заради геополитическата ситуация. Нито бежанската криза обаче, нито домашната политическа криза се оказаха достатъчно силни, за да разблокират европейския път на Македония, което си остава една постоянно повтаряна грешка на ЕС. Западните Балкани като цяло заеха полагащото им се място в дневния ред на ЕС, но, както се казва - още може. 

В ЕС тази година се събуди и една по-слаба интеграционна сила - процедурата на засилено сътрудничество. Това е възможност, която Договорът на ЕС предоставя за държави, които искат задълбочаване на сътрудничеството си в определена сфера. Както 2015-а година показа, това е и инструмент за заобикаляне на дезинтеграционни сили. Две процедури излязоха на хоризонта тази година. Първата е съживяването на процедурата за засилено сътрудничество по въвеждането на данък върху финансовите транзакции. В нея ще участват 10 страни-членки. Втората предстои да бъде отворена догодина, след като Унгария и Полша блокираха общоевропейското законодателство за уреждане на имуществени спорове между транснационални брачни двойки. От проведените разговори до момента става ясно, че всички останали ще се включат в процедурата, с която ще се заобиколи съпротивата на Будапеща и Варшава. 

2015-а година беше поредна кризисна година в европейската история, което обаче в европейския контекст всъщност е добра новина. Кризите по традиция раждат повече ЕС, защото алтернативата, която британските (и не само) евроскептици не виждат, е разпад, а разпадът означава конфликти. Днес ЕС повече от всякога продължава да е мирен проект, но е назрял моментът, когато трябва да бъде зададен ясно въпросът кой е за. Който не е, да слиза.