euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Референдумът в Гърция приключи с очакван резултат - НЕ. И макар че тепърва предстои да се види какви ще са последиците от гласуването за самата Гърция и бъдещето на еврозоната, важно е да не пропускаме един много важен ефект от "Греферендума", както стана известен в Туитър. Както euinside прогнозира, освен икономическите тегоби, голямо предизвикателство за ЕС и еврозоната в частност оттук-насетне ще бъдат популистките партии, защото по своята същност те не са демократични. Фактът, че мнозинството гърци предпочетоха да гласуват с ОХИ изобщо не е толкова шокиращ, колкото, че лидери на политически партии и дори на цели държави, както и влиятелни икономисти, похвалиха референдума като "празник на демокрацията". 

Алексис Ципрас, премиер на Гърция: "Днес празнуваме победата на демокрацията".

Кристина Кирхнер, президентка на Аржентина: "Съвършена победа на демокрацията и достойнството".

Джефри Сакс, икономист, САЩ: "Славен ден за демокрацията в Гърция".

Независима партия на Обединеното кралство (UKIP): "Гласуването с НЕ в Гърция е гласуване за истинско признание на демокрацията в най-добрия й вид".

Марин Льо Пен, лидер на Национален фронт, Франция: "Какъв хубав и велик урок по демокрация е гръцкото НЕ". 

ПОДЕМОС, испанска популистка партия: "Победа на демокрацията".

Демокрацията ми е по-хубава от демокрацията ти

Всички тези изявления са изключително страшни и опасни, защото показват възхвала на пълното погазване на изграждани с десетилетия демократични стандарти. Показват също и смесване на две напълно различни неща - правото на народите за самоопределяне и погазване на демократичните стандарти. Какво не е наред? Референдумът в Гърция беше свикан само седмица преди провеждането му. Според генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, международните стандарти препоръчват референдумите да се обявяват най-рано две седмици предварително, за да се даде достатъчно време за дискусии, с поставяне на ясен въпрос и с международни наблюдатели. Освен международните наблюдатели, нищо друго не беше по международните стандарти. 

През 2007-а година Венецианската комисия към Съвета на Европа публикува кодекс на добрите практики за провеждане на референдум, одобрен по време на 70-ата пленарна сесия на комисията във Венеция на 16-17 март 2007. Кодексът подробно описва всички добри практики за провеждане на всенародни допитвания. Сред тях са равенство на възможностите. Това означава, че трябва да се осигури равенство между привържениците и опонентите на предложението, което се гласува. Това означава неутрална позиция от страна на административните власти, особено по отношение на кампанията. Посочва се изрично, че тези власти трябва да спазват своето задължение за неутралност, което означава да гарантират, че хората сами ще формират мнението си. 

Нищо подобно не се случи в Гърция. Още с обявяването на гласуването премиерът Алексис Ципрас и министърът му на финансите Янис Варуфакис призоваваха да се гласува с "НЕ". Това е едно от най-ярките нарушения на всички съвременни демократични стандарти. И макар да е допустимо, според кодекса на Съвета на Европа, властите да не са съвсем безучастни, препоръчва се все пак националните, регионалните или местните власти (зависи от допитването) да не влияят върху резултата от гласуването чрез "прекомерно, едностранчиво поведение по време на кампанията". 

Вторият много важен елемент, изцяло нарушен в Гърция, е, че трябва да се постави много ясен въпрос на референдума, който не бива да е подвеждащ и не бива да предполага конкретен отговор. Въпросът, може да се каже, че беше ясен, тъй като питаше избирателите дали са съгласни да подкрепят програмата за корекции, предложена от тройката европейските институции и МВФ. Проблемът е, че този въпрос е подвеждащ, защото срокът на програмата изтече на 30 юни в полунощ, което прави въпроса напълно невалиден. Освен това, самата програма беше преведена на гръцки език и то не особено добър превод чак в сряда, тоест само пет дена преди гласуването. 

"Властите трябва да предоставят обективна информация", гласи още кодексът. Уви, това беше една от най-дефицитните стоки след липсата на пари и стоки от първа необходимост в Гърция. Третото нарушение е свързано с препоръката да се даде възможност на избирателите в чужбина да участват в гласуването, което също беше ограничено. Нещо повече, мнозина гърци бяха възпрепятствани да гласуват по мястото си на регистрация, заради невъзможността да пътуват дотам, поради лимита за теглене на пари от банкомат до 60 евро на ден и несигурността. Това е и причината за относително ниската избирателна активност спрямо гръцките стандарти. 

Фактът, че политически партии, които имат свои представители не само в националните парламенти, но и в Европейския, като партията на Найджъл Фараж във Великобритания и на Марин льо Пен във Франция, подкрепят това абсолютно недопустимо нарушение на общоприетите стандарти за провеждане на референдуми и изобщо на демократичните стандарти би трябвало да плаши всички, но най-вече техните привърженици. Защото това означава, че ако те ги подкрепят да дойдат на власт, те ще допринесат с гласа си (демократично) за идването на власт на недемократични режими, които в името на своите партийни интереси са склонни да потъпкват правила, създадени в резултат на мъчителна и болезнена еволюция на обществата. 

А какво ще правим с демократичните дефицити?

Мнозина в какофонията около Греферендума обвиняваха европейски лидери, че са оказвали влияние върху гласуването чрез своите изявления. Макар това да е в разрез с общоприетите стандарти, подобно поведение беше единственият полезен ход в ситуация, при която от един национален референдум зависи бъдещето на 19-членна организация, споделяща обща валута. Европейската демокрация не е съвършена, защото е съвкупност от демокрациите на своите членки. Това показва само, че посоката, в която трябва да се работи е демократична конвергенция. Нещо, което е заложено в преговорния процес, но на доста късен етап. Гърция беше приета в ЕС през 1981-а година по "занижените" стандарти. Уви, дори и приетите с малко по-завишени стандарти проявяват вкус към авторитаризъм, например Унгария. 

В този смисъл, към бюджетния дефицит, дефицита по текущата сметка и останалите индикатори в Европейския семестър не е лошо да се добави и измерител на демократичните дефицити в страните-членки и особено в еврозоната, която е най-застрашена от недостатъците в една или друга членка. Еврозоната съвсем не е съвършена организация, но основната причина за това е липсата на доверие между страните-членки в дългосрочноста, убедеността и общата посока. Докато това не се промени, ще бъде много трудно да се поправят неизправностите на съюза. Вече мнозина гадатели вещаят предстоящата гибел на еврозоната. Цитират се думи на Маргарет Тачър, че еврото ще убие демокрацията. Това е пресилено. 

От началото на кризата досега, много се промени. Но много повече трябва да се промени, за да може отношенията между страните-членки да са справедливи. Така например, не е проблем една страна-членка да проведе референдум за оставането си в съюза. Проблем е обаче, ако направи това от позицията на национален въпрос и/или го проведе далече от демократичните стандарти. Това не е въпрос, който засяга само една страна-членка, а засяга всички. Представете си например в едно семейство съпругът или съпругата да поиска развод, но другият да няма право на мнение. 

Затова е напълно логично да се чуват позициите на лидерите на останалите членки и на европейските институции. Някои страни-членки, като балтийските републики например, положиха огромни усилия, за да се присъединят към еврото. За тях това беше завършек на европейската им интеграция, разбирана в по-широк контекст - геополитически, психологически, икономически. Поставянето на бъдещето им на референдум, който страда от тежки демократични дефицити и приличаше по-скоро на лотария, е безотговорно и дори престъпно. Това важи и за страните извън еврозоната. Един от добрите примери за провеждане на референдум за оставане или напускане на съюз с обща валута беше този в Шотландия. Добър пример в смисъл на демократичност. Иначе, шотландският случай е различен от еврозоната, тъй като интеграцията в Обединеното кралство е несравнимо по-тясна, отколкото е в зоната на общата валута. 

Референдумът в Гърция по демократичност прилича на гласуването в Крим миналата година, когато на избирателите също беше дадена само седмица да решат дали да останат в Украйна или да се присъединят към Русия. В Крим ситуацията беше по-лоша, тъй като липсваше какъвто и да е плурализъм на мненията, владееше жестока цензура и избирателите трябваше да гласуват сред танкове и въоръжени до зъби необозначени войници. Срамното в случая е, че става дума за държава извън ЕС, която е далече от стандартите на Съюза за демокрация. Гърция е член от десетилетия и има претенциите да е родина на демокрацията, а партията на Марин льо Пен идва от страна, която има ценен принос за днешната демократична еволюция.

Добрата новина е, че все пак популистите разкриват все повече истинските си лица. Ако еврозоната не обърне подобаващо внимание на демократичните дефицити, Маргарет Тачър няма да се окаже права. Не еврото унищожава демокрацията, а псевдодемокрацията унищожава еврото.