Фискалният пакт няма да реши проблема с конкурентоспособността на ЕС

Ралица Ковачева, January 5, 2012

Фискалният пакт е за успокоение на Германия. Това, което е нужно на страните от ЕС, са структурни реформи, твърди макроикономистът д-р Евгений Кънев. Според него дълговата криза е породена именно от разликите в производителността и съответно - в конкурентоспособността на различните страни в еврозоната, а „бюджетните дефицити са буфера на липсващата конкурентоспобност.” Как се стигна до днешната ситуация и какви са възможните сценарии за решаването на кризата в еврозоната - коментар на д-р Евгейни Кънев за euinside:

Когато настъпи кризата, всички големи икономически зони, най-вече визирам САЩ и Китай, активно използваха своята парична политика, за да управляват кризата и тя да не „смачка” техните икономики. В Китай продължи политиката, която започна още преди кризата, на „завързан” за долара юан. Това е все едно пускаш страшно много пари в обращение, така че валутата ти да поевтинява и да се насърчава експорта. Целият модел на Китай е да поддържа евтина своята валута спрямо американската, за да насърчава своя износ за САЩ. Обратно, в Америка, тъй като разполагат с „печатницата за долари”, пуснаха в обращение много пари, за да насърчават ликвидността, а лихвата падна под 1%, за да се насърчи икономическата активност.

Това го казвам като пример, за да мога да направя сравнение как се държи в същото време еврозоната. На Европейската централна банка „по устав” й е забранено да печата пари, извън едни показатели, по които следи за икономическата активност. Ограниченото паричното предлагане поставя под много голямо напрежение икономиките в еврозоната, защото те не могат да използват печатането на пари, за да насърчават икономическата дейност, най-вече по отношение на експорта.

От друга страна, в еврозоната имаме принципно различни икономики. При това положение, обикновено валутата на по-силно производителната икономика поскъпва спрямо тази на по-слабата, тъй като валутата е също отражение на производителността – колкото по-голяма производителност има една икономика, толкова по-силна е нейната валута при равни други обстоятелства. Ние, обаче, какво имаме: една Германия, която е направила структурни реформи в началото на 21 в., която изключително добре се подготви за глобализацията и увеличи значително своята производителност. Това рефлектира и в самата структура на икономиката, и в продуктите, които тя произвежда, и в нарасналия износ.

Същевременно други държави, най вече южната периферия, не го направиха. При това положение, ако допуснем за момент, че Германия имаше марка, а гърците имаха драхма, това щеше да резултира в много рязко обезценяване на драхмата спрямо марката. Когато обаче няма такава възможност за девалвация, тогава има три класически случая на поведение на икономиките в еврозоната, включително и страните като България, които са в борд и са вързани с еврото. Първият случай е най-добрият - това са високопроизводителните икономики, Германия и северните страни. Тях силната валута не ги засяга в такава голяма степен, защото техните продукти са с висока добавена стойност, където факторът цена не е най-важният. Например, дори да стане световен катаклизъм, едва ли някога едно BMW ще се продава за 10 000 евро. Въпреки силното евро, германският експорт бързо растеше, точно защото те си имат ексклузивно място в световната икономика.

Другите икономики, обаче, в „голямата еврозона” (заедно със страните в борд), нямат такива продукти и такава производителност, затова се конкурират на база цена. Южната периферия, например, произвежда експорт от около 30% от БВП, именно защото еврото й е твърде скъпо, а тя се конкурира на ниските ценови пазари. Гърция, например, има шест пъти и половина по-голяма икономика от България, а експортът й е колкото на България - под 19% от своя БВП. Португалия е под 25%, Италия също около 25%. За сравнение - Естония има износ от 90%, Белгия 85%, Ирландия 90% - всички северни страни са с над 50-60% износ. Примерът на Гърция показва, че, когато разчиташ само на единия крак (вътрешното потребление) фалитът ти е много близък, ако нещо се промени в макроикономическата ситуация.

Когато се конкурираш на база цена, за да се повиши конкурентоспособността трябва да се намалят разходите - производителите си изтъняват маржовете, режат разходите за труд, включително директно се освобождават хора. Така се изпуска парата, за да се насърчи износа. Но за разлика от България, където има много ниска база на цените и заплатите, което ни прави конкурентоспособни, в другите страни това не може да се случи по политически причини. Не може драматично да режеш разходите, да намалиш заплатите, да извадиш бързо конкурентоспособни продукти. Необходими са структурни реформи, но те политически също са блокирани. Какво се получава тогава? Бюджетите създават буфера на липсващата конкурентоспособност. Когато икономиките събират относително все по-малко данъци, а има постоянни разходи, се появяват дефицитите. А те се финансират дълг. Задлъжняването се улеснява от евтините кредити, тъй като в еврозоната всички са с един риск и както германците могат да теглят кредит на 3%, така и гърците могат.

Защо не вярвам във фискалния пакт?

Той е създаден, за да се крепи еврото. Това е класически случай, когато впрягаме икономиката, за да поддържаме валутата, вместо да използваме валутата, за да расте икономиката. Той е създаден за успокоение на Германия. Но, за да се запази този съюз, трябва да стане едно от няколко неща - или трябва много бързо южните страни да направят структурни реформи, да измислят нови продукти и услуги с висока добавена стойност, които да направят икономиката по-конкурентоспособна, така че експортът им да стане поне 30-35% от БВП; или трябва да напуснат еврозоната, за да девалвират своите валути; или трябва да тръгнат по пътя на България - да режат страшно много заплати и пенсии.

Какво ще стане през 2012: Ще продължи устремът „ние сме единни, трябва на всяка цена фискалният пакт да се случи”. Само че има един проблем: колкото повече натискаш публичния сектор, който е бил основно ядро и е носил цялата икономика, особено в Гърция, толкова повече БВП се свива. Съответно толкова по-малко данъци получаваш в хазната и по-трудно е да запазиш бюджетния дефицит. И за да намериш отнякъде пари, трябва да вдигаш данъците, няма друг начин. А колкото повече ги вдигаш, гониш чуждите инвеститори и влизаш в една спирала, от която аз не виждам как може да се излезе.

Аз още на дискусията за икономическото управление, организирана от euinside прогнозирах, че рязането на разходи ще доведе до националистически брожения. Тогава някои ще опитат даже най страшното - да се отделят от еврозоната и не е невъзможно да създадат собствени валути, което ще доведе до още по-голяма катастрофа и те ще искат отново да се реинтегрират. Но по-вероятното е да останат в ЕС и да режат заплати и пенсии. Ще се смени правителството, ще падне едно и ще дойде ново. Но какви инструменти има новото правителство? Същите. То не може да измисли нови продукти и услуги за една нощ или за една година. Трябва да се правят структурни реформи.

Фискалният пакт на ЕС