euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Две информационни линии вълнуват мисълта ми от известно време насам. Още повече, че те много тясно се преплитат, а последиците от това преплитане все още е рано да се прогнозират. Първата линия е напрежението в Южно китайско море, което провокира много анализатори в края на миналата година да говорят за нова оръжейна надпревара в азиатско-тихоокеанския район. Вторият сюжет в развитие е готовността на Китай, а от днес и на Япония, да започне изкупуването на еврооблигации в края на януари, когато ще бъдат пуснати на пазара.

Икономическа мощ, подкрепена с военни средства

Глобализираната икономика промени значително глобалния пейзаж на влияние, което си има своите логически последствия. Така например, отскоро Китай започна да облича икономическата си мощ с военни одежди, което предизвика изблици на силен страх и ответни реакции в югоизточна Азия, чак до бреговете на Съединените щати. Първият аспект от китайската военна модернизация е създаването на програма за производство на самолетоносачи, а втората е разработката на първата в света противокорабна балистична ракета. Нещо повече, Китай днес проведе първите изпитания и на китайския стелтов самолет. Всичко това се случва на фона на напрежението на Корейския полуостров.

Впрочем, интересен момент от научаването за този проект е, че лично президентът Ху Дзинтао потвърди съществуването му в присъствието на американския министър на отбраната Робърт Гейтс, който е на посещение в Китай. Освен това, Китай миналата година проведе и учения в Южно китайско море, което провокира САЩ да откликнат като пренасочиха към района самолетоносача "Джордж Вашингтон". Също в края на миналата година Япония остро възрази срещу обявените от Пекин намерения за модернизация на армията и обяви създаването на нов национален план за отбрана, който на практика ще доведе до промяна в конституцията на страната, създадена след Втората световна война, забраняваща на Япония да притежава по-висок военен капацитет от необходимия за самоотбрана.

Според Токио обаче, предвид развитието на събитията в региона, необходимо е Япония да бъде подготвена. В следващите години страната ще разположи нови подводници, разрушители и изтребители, които да покриват морските подстъпи към южните японски острови, включително и Окинава - район, който в момента е обект на ожесточени японско-китайски спорове за морски права.

Проекция на японско-китайските боричкания в ЕС

На Европейския съюз никак не му върви напоследък. Впрочем, не му върви откакто започна мащабното си разширяване на изток. Това доведе до изпадането на най-голямата икономическа сила в света (в момента) във вътрешно вторачване и търсене на решение как да накара все по-тромавата машина да работи за засилване на глобалното й влияние. Само че това вторачване отне близо 10 години, за да изкристализира в Лисабонския договор, който пък реши едни проблеми, но не може да реши други, при това доста фундаментални.

Така например, Лисабонският договор не предвижда спасяване на еврозоната в случай, че нейни членки започнат да падат като зрели круши под тежестта на дълговете си. Затова се наложи лидерите на страните-членки спешно да започнат да мислят как да излязат от тази ситуация, като дори се споразумяха за леки промени в договорите за функционирането на ЕС, с които да решат частично проблемите. Това обаче предстои да отнеме не по-малко време от Лисабонския договор (поне по отношение на глобалните събития, които постоянно упражняват натиск върху еврозоната).

Изведнъж на помощ се появи Китай - държавата с най-големи валутни резерви в света. Още лятото на 2010 година Китай стъпи на изключително геостратегическо място като предложи изкупуването на дълга на кандидатката за членство в ЕС Исландия. Не много по-късно Пекин услужливо предложи помощ на Гърция, след това на Португалия и Испания. Засега никой в ЕС не възразява срещу това, но пък Япония днес обяви решението си да изкупи 20 процента от акциите, които Европейският инструмент за стабилност (EFSF) ще пусне на пазара в края на месеца.

Миналия месец Европейската комисия обяви, че се планира набирането на до 16.5 млрд. евро за финансиране на ирландския спасителен план. Ще бъдат пуснати облигации на стойност между 3 и 5 млрд. евро, което означава, че Япония ще похарчи повече от 1 млрд. евро, за да притежава европейски дълг. Все по-силни са очакванията, че и Португалия ще поиска скоро помощ от спасителния механизъм на еврозоната, които засега биват отричани. Япония също се въздържа при обявяването на днешното си решение да спомене Португалия, пише вестник "Айриш Таймс", позовавайки се на агенция Блумбърг. Впрочем, Япония притежава вторите по големина в света валутни резерви след Китай.

В края на декември Китай обяви, че е готов да купи португалски дълг на стойност 6.6 млрд. евро. Същата сума Пекин е готов да задели и за испански правителствени облигации.

Поведението на звяра

Всъщност, нищо от горното нямаше да буди тревога, ако валутните войни не се бяха случили и ако напрежението между Китай и САЩ не се беше увеличило през последните две години, донякъде дължащо се на нарастващото влияние на азиатския гигант, който държи огромни доларови резерви в централната си банка. Тези резерви именно са лостът, който Пекин използва като основно оръжие в дипломацията си спрямо САЩ. И на фона на все по-свиващото се американско влияние (заради неубедителното излизане от рецесията, високата безработица и патовата ситуация в американския Конгрес), ЕС надали има много основания да се радва, че се е намерил финансов спасител, който да извади най-сетне еврозоната от пропастта.

Освен това, изкупуването на европейски дългове нямаше да бъде проблем и ако правилата за световна търговия се прилагаха от всички и чуждестранните инвеститори биваха третирани балансирано навсякъде. Случаят с Китай обаче не е такъв, както разказва подробно директорът на Центъра за европейска реформа Чарлз Грант. Той пише за посещението си в Китай преди повече от година, където бил впечатлен от силното чувство на много чуждестранни фирми за влошаване на бизнес-средата в страната. Повечето западни бизнесмени се оплаквали от дискриминация спрямо чужденците, особено по отношение на участието в конкурси за обществени поръчки.

И още нещо много сериозно - в някои сектори, особено свързаните с интелектуалната собственост, чуждестранни компании се оплакват все по-често от това, че са принуждавани да прехвърлят know-how на китайски фирми в замяна на достъп до пазара. През ноември 2009-та година правителството в Пекин въвежда мярка за регулиране на "местните иновации". Ако тази мярка влезе в сила, тя ще изключи от участие в обществени поръчки чуждите фирми, освен ако те не се съгласят да прехвърлят интелектуалната си собственост.

Впрочем, проблемът с участието в обществени поръчки в Китай, както и равното третиране на китайски и чужди фирми беше повдигнат за пореден път и на летния Давос, който се проведе именно в Китай и по време на който премиерът Вън Дзябао заяви, че за Китай всички фирми са равни. Според Чарлз Грант Китай все още приветства преки чужди инвестиции, но става все по-настоятелен да определя условията. Затова и г-н Грант озаглавява своя анализ именно така - "Държи ли се Китай като звяр с чуждестранните инвеститори?"

Въпросът в момента може би вече трябва да бъде - държи ли се Китай като звяр с останалия свят - лакомо, стремейки се да го погълне?