euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Проектът на националната програма за развитие "България 2020" може да бъде описан кратко така: много какво и малко как. Добрата новина, е че в проекта са обективно представени реалните предизвикателства пред страната, а поставените цели са логични национални приоритети и отразяват европейските цели, формулирани в стратегията Европа 2020. Документът има амбицията да представи визията на правителството за това как трябва да изглежда България през 2020 година, целите, които да бъдат постигнати и средствата, които да бъдат използвани. Последното обаче е оскъдно застъпено, може би защото това все пак е първи работен вариант на документа, който подлежи на обществено обсъждане.

Или защото стратегията е само рамката, в която тепърва отделните цели и приоритети да се конкретизират. Тя е също и „конституцията на програмирането и планирането в следващия период”, както я определи министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Въз основа на документа потенциалните бенефициенти на еврофондовете да решат как да превърнат думите в проекти и съответно - в дела. Затова е важно, от една страна, българските приоритети да отразяват заложените от ЕК в проекта за многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г., а от друга - да могат да бъдат защитени и аргументирани от българското правителство под формата на конкретни проекти в изпълнение на стратегията.

Визията на правителството за България 2020 има по-скоро художествено-литературна, отколкото практическа стойност, включително предвид факта, че годината е 2012, а са известни темповете, с които страната провежда реформи. Но все пак:

„Към 2020 г. България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.”

Трите основни цели в стратегията са:

Повишаване на жизнения стандарт, достъп до качествено образование и обучение, заетост и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.

Изграждане на инфраструктурни мрежи (транспортна, енергийна, водна).

Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез подобряване на бизнес средата, иновации и ресурсна ефективност.

Без да подценявам важността на инфраструктурата, ще се спра по-подробно на другите две цели, тъй като при инфраструктурата нещата изглеждат ясни - ще се строят магистрали, ще се преструктурират и обновяват железниците, ще се изграждат пречиствателни станции и регионални депа за битови отпадъци. Като опрем до другите две цели, обаче, нещата не изглеждат нито прости, нито ясни, нито конкретни.

Стратегията е съпроводена със SWOT-анализ на българската икономика и анализ на социално-икономическото развитие на страната, въз основа на който са формулирани основните предизвикателства и контрамерките. Анализът е изключително полезно четиво, макар на моменти да е трудно да се проследи как описаните в него проблеми са намерили отражение в стратегията. В този текст ще се спра по-подробно на първата цел и то най-вече от гледна точка на образованието, защото както euinside неведнъж писа образованието напълно заслужава да бъде превърнато в национален приоритет, тъй като е ключа към развитие на икономиката и на обещството като цяло.

В българските условия образованието се очертава жизненоважния фактор за справяне с всички недъзи на икономиката, включително с един от най-големите рискове пред страната - застаряването на населението. По данни на ООН, цитирани в анализа към стратегията България се нарежда в първата десетка на най- застарелите държави в света. Една четвърт от населението на страната е над 60 години, а до 2050 г. то вече ще представлява една трета от населението. Застаряването оказва нарастващ натиск върху публичните финанси и пазара на труда и се превръща в основен фактор, който трябва да се отчита в реформите в образованието, здравеопазването, социалните системи и структурата на икономиката.

Простият извод от факта, че трудоспособното население трайно намалява е, че работещите не просто трябва да работят по-дълго (което е неизбежно), но трябва да работят по-качествено, по-продуктивно, да произвеждат продукт с по-голяма добавена стойност. А това няма как да се получи без качествено образование. Големият проблем на този стратегически документ е, че повтаря цели, които са формулирани отдавна и трябваше вече да са постигнати. Или поне да са в процес на изпълнение - от максимално обхващане на децата в детските градини и училищата до осъвременяване на учебните програми и реално външно оценяване.

Актуализирането на модела за акредитация и оценяване на качеството във висшето образование също вече звучи като извечна, но имагинерна цел. Анализът към стратегията за пореден път установява, че българските университети свръхпроизвеждат икономисти за сметка на кадри за техническите специалности. В опита за обновяване на образователната система сериозен проблем се оказва отново застаряването. В детските градини съотношението между учителите над 50 години спрямо тези под 30 години е почти 12:1. В общообразователните училища в следващите 5-6 години ще се пенсионират 38% от учителите, а няма наплив от млади хора. Подобно е положението и във висшето образование, където чувствително намалява броят на докторантите.

Как ще се подходи тези проблеми не става ясно извън ”разработване на модели за финансиране, ориентирани към резултатите от образователния процес и реализацията на пазара на труда” и „разработване и въвеждане на гъвкави форми и пътеки за осигуряване на проходимост в системата на образованието и обучението”. Какво конкретно действие се крие зад тези енигматични фрази можем само да гадаем. Надеждата е, че според стратегията до 2020 година все пак ще имаме Закон за предучилищното и училищното образование (който в момента се обсъжда) и Закон за наука и висше образование (който беше предложен още през 2010 г. но беше безславно оттеглен). Предвижда се и изграждане на Национален инспекторат по образованието, чрез който ще се въведе цялостна система за външно оценяване на дейността на училищата.

Мерките за подобряване качеството на работната сила в духа на повечето европейски документи започват с „популяризиране на ученето през целия живот”, минават през центрове за кариерно развитие и „създаване на младежки центрове в обновените младежки домове” и завършват със „създаване на условия за повишаване активността за занимания с физически упражнения и спорт в свободното време като метод за здравословен начин на живот и условие за повишаване качеството на работната сила.” За спорта в свободното време не знам, но ученето през целия живот е крайно непопулярно в България – едва 1,3% от населението участва в някаква форма на учене през целия живот при средно за ЕС 9,3%.

А очевидно нужда от още учене има при положение, че 60,5% от работещите са със средно образование, тези с висше са 27,1%, а с основно и по-ниско образование са 12,4%. Това съотношение трябва да се промени, ако България иска да развива сектори на икономиката с висока добавена стойност. Делът на безработните младежи е трайно около 18% , като преобладават тези без квалификация и специалност. Сред продължително безработните също преобладават лицата без квалификация и с ниско образование.

Големият въпрос обаче, чийто отговор не намираме в стратегията "България 2020" е как българското образование ще се промени не количествено, а качествено. Как, дори и да бъдат построени още детски градини, да бъдат ремонтирани училищата, да има повече компютри, а университетите да работят тясно с бизнеса, образователната система ще научи децата на това, от което имат нужда - да мислят, да създават, да търсят реализация, да бъдат свободни и инициативни личности. Осъвременяването на учебната програма, както е записано, поне досега не е довело до качествени изменения, а само до количествени натрупвания. Не че очаквам от един политически документ отговор на този въпрос, но той неумолимо ме преследваше, докато четях десетките страници с приоритети, подприоритети и ключови мерки.

А може би точно така е редно - държавата да даде заявка за подкрепа със средствата, с които може да помогне - пари и правила, а останалото зависи от всички нас гражданите на България сега, през 2020 година и след това. Сега е моментът да се чуе думата на професионалистите, на родителите, на учениците и студентите, на бизнеса, на неправителствените организации. Може да се включите задочно в обсъждането като споделите мнението си в коментар под статията. Цялата стратегия можете да прочете тук. Очаквайте скоро и анализ, посветен на мерките в търсене на конкурентоспособността на българската икономика.