euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската комисия иска да направи революция в европейското образование и да създаде вероятно най-големия интеграционен епицентър в ЕС, но страните-членки засега са склонни единствено да поставят още една тухла в стената. Нещо повече, евроскептичното Вишеградие на ЕС като нищо ще превърне епохалния хит на Пинк Флойд в мощна пропаганда срещу едва започващия ценностен поход на ЕС, припявайки си в друг контекст незабравимия припев "Нямаме нужда от образование. Нямаме нужда от контрол на мислите. Без мрачен сарказъм в класната стая. Учители, оставете децата на мира". След като Европейският съвет иззе юздите от ръцете на Съвета на министрите с Лидерската програма на Доналд Туск, министрите на образованието на ЕС се оказаха в светлината на прожекторите - някои от тях ликуващи, а други страхуващи се. 

Декемврийската среща на върха на ЕС отбеляза прецедент като за първи път прие заключения за развитие на интеграцията в най-консервативната и строго национална сфера на образованието. Заключенията са с доста по-слаба амбиция, отколкото искаше Европейската комисия, но въпреки това тя се оказва твърде голяма за Съвета на министрите, както показа първото им публично обсъждане на заключенията на Европейския съвет от 14 декември. Преди министрите да бъдат поканени от българското председателство да обсъдят решението на държавните лидери Европейската комисия наля още амбиция в тлеещия огън на европейската интеграция. 

На 17 януари Комисията публикува пакет от три инициативи, съдържащ конкретни препоръки към държавите-членки, с които напипа много точно глобалния и вътрешноевропейския пулс. Те са в допълнение на договорените през 2006-та година ключови компетентности: общуване на майчин език, общуване на чужди езици, маматическа компетентност и базисни знания в науката и технологиите, цифрова компетентност, социална и гражданска компетентност, предприемачество, културно осъзнаване и изразяване. Инициативите се преплитат взаимно и в основата им е европейската ценностна система. 

Основната цел, както я описа еврокомисарят на образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич (Унгария, ЕНП), е образователните и квалификационни системи на ЕС да създадат ангажирани граждани. "Трябва да овладеем потенциала на образованието, за да изградим социално равенство и чувство на принадлежност. За да постигнем това, трябва да надграждаме над общите ни ценности и да гарантираме, че образованието дава възможност на учениците да усещат своята европейска идентичност в цялото й разнообразие, да учат повече за Европа, за други европейски държави и за себе си", каза еврокомисарят при представянето на пакета. 

Първата препоръка [на английски език] е насочена към цялостна реформа на образованието, с цел развитие на стратегическите компетентности на 21 век. "Обществата и икономиките ни разчитат силно на високообразовани и компетентни хора. Квалификации като творчество, критично мислене, предприемачество и способност да се решават проблеми играят важна роля в справянето със сложността и промяната в днешното общество", пише в първата препоръка. На страните-членки се препоръчва да преориентират учебните програми към математика, наука, технологии, програмиране, чужди езици. При това реформите трябва да започнат спешно, тъй като между 2012-та и 2015-та е забелязана тенденция на влошаване на постиженията в ЕС като цяло. Близо половината от населението на ЕС (44%) има ниска цифрова квалификация, а 19% нямат никаква. 

Втората инициатива е План [на английски език] за действие за цифрово образование. Според ЕК, "образованието ще даде на младите хора сила да артикулират, участват и формират бъдещето на Европа на основата на демокрация, солидарност и включване". ЕК отчита, че реформи се провеждат всяка година, но разделението между страните-членки и в самите тях упорито продължава да е голямо. Уязвимите групи са най-засегнати. Комисията очертава не за първи път като сериозен проблем това, че сред момичетата няма интерес за учене на информатика и комуникационни технологии, наука, технологии, инженерни специалности или математика. "Това води до загуба на социални и икономически възможности и носи риск от подсилване на половото неравенство", се казва в увода на плана. 

Друг проблем, който ЕК очертава в инициативите си е, че повече от 80% от младите хора в Европа използват интернет за социални дейности, а мобилният достъп до интернет се е увеличил значително през последните години. Въпреки това обаче, образованието изостава от технологиите. Не всички начални и средни училища в ЕС имат широколентови интернет връзки и не всички преподаватели имат компетентност и увереност да използват цифрови инструменти в подкрепа на обучението им. През 2015-та година 18% от началните и средните училища в ЕС не са били свързани към широколентов интернет, според проучване, цитирано от ЕК. 

В плана си за цифрово образование ЕК признава, че сериозен източник на заплаха са алгоритмите на социалните мрежи и портали, които тиражират фалшиви новини и необективност. "Всекидневното излагане на цифрови данни, водени основно от алторитми, които не подлежат на надзор, създава ясни рискове и изисква повече от всякога критично мислене и способност за положително и компетентно ангажиране в цифрова среда", пише в плана. ЕК препоръчва страните-членки да обърнат сериозно внимание на медийната грамотност и да предложат в образователните програми за безопасност, сигурност и поверителност в интернет. 

Последната, но не по важност инициатива е препоръка [на английски език] към страните-членки за включване в образованието от най-ранна детска възраст на общите ценности на ЕС. "Има все по-тревожни признаци, че нужното познаване на нашите общи ценности и ролята на националната и европейската демокрация не е достатъчно добре обхваната, което води до тяхното подкопаване и е предизвикателство за целостта на нашите общества, както и на ЕС. Поощрението на тези общи ценности, заложени в Член 2 от Договора за ЕС е жизненоважно за подсилването на нашите национални демокрации и за стимулирането на нашия Съюз", пише в препоръката. 

В някои страни-членки се изучава гражданско образование в училище, което понякога означава уроци за това защо страните-членки са избрали доброволно да си сътрудничат и да се интегрират в ЕС. "Липсата на познание за произхода на ЕС, причините за създаването му и основното му функциониране налива вода в мелницата на дезинформацията и пречи на формирането на информирано мнение. Освен това, знанието за социалното, религиозно и културно разнообразие, наследството, традициите и политическите реалности на родната страна, другите страни-членки и други държави по света е от съществено значение за взаимното уважение, разбирателство и сътрудничество във и между страните-членки, а също и със света като цяло", пише в препоръката. 

ЕК съветва страните-членки да направят необходимото децата и младите хора да придобият социални, граждански и междукултурни компетенции чрез поощряването на демократичните ценности и основните права, социално включване и антидискриминация, активно гражданство. Препоръчва се още да се създаде критично мислене и медийна грамотност, особено по отношение на използването на интернет и социалните медии, както и изграждането на резистентност по отношение на разделящата реторика, поляризацията и индоктринацията. ЕК смята, че е редно страните-членки да въведат европейското измерение в образованието. 

Европейска студентска карта, университетска мрежа и многоезичие

Проблемът е обаче, че това са само препоръки, тъй като Договорите на ЕС в сферата на образованието са напълно неутрални. На 15 февруари министрите на образованието за първи път обсъдиха заключенията на Европейския съвет от 14 декември, като председателството предложи на 28-те министри да помислят по два въпроса: как точно да се подходи към инициативите за въвеждане на европейски университети, учене на езици, взаимно признаване на дипломи и европейска студентска карта; и какви мерки да се предприемат по отношение на цифровизацията и нуждата от включващо, целоживотно учене.

Комисията в момента разработва и ще тества през 2019-та година пилотния проект за европейска студентска карта. Тя ще съдържа академична информация за студентите, ако решат да се прехвърлят в университет в друга държава. Картата би трябвало да замени сегашните академични справки. На заседанието миналия петък единствено Холандия изрази възражения срещу картата. "Не сме сигурни, че това е приоритет, защото създава проблем с поверителността на данните на студентите", каза холандската министърка на образованието Ингрид ван Енгелсховен. Тя смята, че е по-добре да се работи повече върху взаимното признаване на дипломи. 

Признаването на дипломи е един от приотетите в момента. Комисията иска автоматично признаване. Всяка диплома, издадена от акредитирана институция в ЕС да се приема автоматично като европейска диплома, обясни комисар Наврачич по време на заседанието. В момента ситуацията е доста фрагментирана. Бенелюкс-държавите наскоро подписаха споразумение за взаимно признаване, а балтийските държави се очаква да подпишат подобно споразумение до лятото, след като приключат националните им процедури. Испания подкрепя автоматично признаване без задръжки, но някои страни изразиха резерви, като особено отчетлива беше съпротивата във Вишеградието. Александър Бобко, държавен секретар в полското Министерство на науката и висшето образование, се притесни, че взаимното признаване може да доведе до хармонизация. 

Италия пък е на мнение, че трябва да се отиде дори още по-далече - хармонизация на учебните програми и опростяване на входните процедури в университетите. Чехия също е резервирана. "Взаимното признаване може да насърчи студентската мобилност, но каквато и система да въведем, тя не бива да води до хармонизация на учебното съдържание за средните училища", каза чешкият представител. Австрия също има задръжки, но по друг повод. Австрийският образователен министър Хайнц Фасман няма против автоматичното признаване, но смята, че трябва да се реши проблема с частните училища, тъй като при тях често качеството е лошо. Той препоръча взаимното признаване да се базира на качеството. 

Създаването на мрежа от европейски университети е изцяло идея на френския президент Еманюел Макрон, но по нея също все още няма единодушие, макар че тя е още в зародиш. Целта е до 2024-та година да бъдат създадени 20 мрежи от университети. Те трябва да имат общи дългосрочни стратегии за общи бакалавърски, магистърски и докторски програми, които да завършват с обща европейска степен. Комисията има амбицията първите пилотни мрежи да тръгнат още догодина. Ирландия беше особено въодушевена от идеята. Според Ричард Брутън, министър на образованието, много университети едва чакат да се включат в инициативата. Той предупреди обаче, че идеята не бива да се изражда в мрежа на висши училища от първа лига, а да бъде географски включваща. 

Всички по-малки страни-членки настояха географският баланс да бъде водещ. Хърватската образователна министърка Блаженка Дивяк предложи да има по минимум един университет от страна-членка в поне една университетска мрежа. Тя също така препоръча управлението на мрежата да бъде децентрализирано. "Европейските мрежи не бива да служат само на добре познатите първенци и да се превърнат в ексклузивен клуб", добави хърватската министърка. Полша и по тази тема беше скептична. Секретар Бобко попита как ще се финансира мрежата и дали тя няма да е в ущърб на финансирането на студентската мобилност. Той натърти, че е важно да се отчете независимостта на университетите и призова да се внимава те да не бъдат товарени с нови разходи.

Чехия също беше скептична като заяви, че трябва да се взимат предвид спецификите на образованието във всяка страна-членка. Освен това тази инициатива трябва да се финансира от европейските програми, за да не ощетява националните. Жиндрич Фрич, държавен секретар в чешкото образователно министерство, смята, че е редно университетите да бъдат включени в дискусията. На това мнение е и Люксембург. Австрия пък смята, че вече има достатъчно университетски мрежи. Естония също призова да се избягва дублирането на вече съществуващи инициативи. Естонският заместник-постоянен представител Клайд Кул каза, че създаването на мрежи или общи курикулуми не може да бъде цел само по себе си. 

След края на дискусията еврокомисарят Тибор Наврачич предупреди, че най-важното в момента е да се намери общ знаменател, тъй като "образованието в момента е на върха на политическия дневен ред". "Сега има отворена възможност и тя не бива да се пропуска", каза той, като отново натърти, че в глобален план тече много остра конкуренция не само в икономиката, но и в образованието. Сегашните съюзи, федерации и други университетски обединения са хубаво нещо, но не са достатъчни, смята еврокомисарят. В заключение от името на председателството българският министър на образованието Красимир Вълчев каза, че най-напред трябва да се анализират сегашните политики преди да се въведат нови.