euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първите коментари на политиците и медиите във Великобритания за бюджет 2012 бяха, че е бюджет на милионерите и ощетява пенсионерите и семействата с деца. Но както каза самият финансов министър Джордж Осбърн в речта си пред парламента, бюджетът „безсрамно подкрепя бизнеса. И е на страната на амбицията: тези, които искат да направят повече за себе си и за семействата си”. Бюджетът продължава и в следващите пет години курса, заявен още с идването на правителството на Дейвид Камерън - по-малко пари „на калпак” от държавата, повече стимули и възможности за работещите хора и бизнеса. Естествено, най-коментираната част от бюджета е

данъчната реформа.

В нея има по нещо както за най-бедните, така и за най-богатите. От следващия април необлагаемият минимум се увеличава до 9 205 лири (годишно). Същевременно най-високата ставка (за доходите над 150 000 лири) се намалява от 50% на 45%. Финансовият министър обясни, че намалението ще струва на бюджета само 100 милиона лири годишно, а пет пъти повече средства ще бъдат събрани от най-богатите чрез мерките срещу избягването на данъци и чрез други налози. Например, новата ставка от 7 процента за облагане на имоти на стойност над 2 милиона лири и 15%, когато са купени чрез фирми.

Пенсионерите вече няма да ползват данъчно облекчение, основано на възрастта. Мярката ще спести на бюджета 1 милиард лири годишно до 2015 година. Целта на правителството е към 2015 година работещите и пенсионерите да имат еднакъв необлагаем доход от 10 000 лири. На критиките, че това ще намали доходите на пенсионерите Джордж Осбърн отговори, че никой няма да загуби пари, защото пенсионерите ще получат „най-голямото досега” увеличение на основната държавна пенсия от 5,3 лири седмично. По изчисления на данъчните власти обаче бъдещите пенсионери ще почувстват намаление на доходите си заради инфлацията. Но излизането в пенсия започва да се отдалечава във времето за британците, защото правителството обяви, че пенсионната възраст ще се увеличава автоматично, съобразно увеличената продължителност на живота.

Една от най-критикуваните мерки е намаляването на помощите за деца за хората с доход над 50 000 лири годишно и пълното им премахване за тези, които печелят повече от 60 000 лири. „Просто не е оправдано да искаме от тези, които печелят 13 000 или 30 000 лири да плащат детските добавки на тези, които печелят 80 000 или 100 000”, аргументира се финансовият министър.

И ако промените в облагането на физическите лица предизвикаха спорове, политиката на правителството по отношение на бизнеса е напълно еднозначна и безспорна. Под наслов „създаване на най-конкурентната данъчна система в Г20” правителството намалява корпоративния данък на 24% от април и на 22% през 2014 година. Както подчерта финансовият министър, тази ставка е „драматично по-ниска” от тази на основните британски конкуренти - с 18% по-ниска спрямо САЩ, с 16% спрямо Япония, с 12% спрямо Франция и 8% спрямо Германия.

Същевременно, от април 2013 г. правителството предоставя данъчни облекчения за производителите на видео игри, анимация и висококачествена телевизионна продукция в израз на амбицията си да направи Великобритания „технологичен център на Европа.” В речта си пред парламента Джордж Осбърн каза, че данъчният кредит, предоставен на филмовата индустрия е допринесъл за увеличаване на инвестициите във филмопроизводство до 1 милиард лири само през миналата година. Въвежда се и възможността за ползване на данъчен кредит за научна и развойна дейност. Специални данъчни мерки ще бъдат приети за добива на нефт и газ.

Инвестиции в подкрепа на растежа

И тъй като досега ставаше дума предимно за това как правителството ще събере парите в държавния бюджет, нека видим за какво ще ги харчи. Най-големите пера в бюджета, очаквано, са социална защита (207 милиарда лири), здравеопазване (130 милиарда лири), образование (91 милиарда лири). Само че, правителството продължава реформите в тези сфери, за да ги направи по-ефективни и срещу по-малки разходи гражданите да получат по-добри публични услуги. Бюджетът за опазване на обществения ред и сигурност е една трета от този за образование - 32 милиарда лири (сравнение с българския бюджет можете да направите тук.) Разходите за отбрана са 39 милиарда лири, за транспорт 22 милиарда лири, за жилищно строителство и околна среда 21 милиарда лири. 46 милиарда лири са необходими за обслужване на лихвите по дълга.

Правителството е планирало конкретни инвестиции с цел стимулиране на икономиката, заетостта и иновациите: за развитие на пътната и железопътната мрежа, включително създаването на инвестиционна платформа, притежавана и управлявана от британски пенсионни фондове, които ще инвестират в инфраструктурни проекти (с първоначална инвестиция от 2 милиона лири през 2013 г.); за осигуряване на „суперсвързаност” с високоскоростен широколентов интернет първоначално в 10-те най-големи града (100 милиона лири), а после и в 10 по-малки (още 50 милиона лири); за създаване на център по аеродинамика (60 милиона лири), който да подкрепя иновациите в аерокосмическите технологии и да ги разпространява и в други сектори; за улесняване достъпа до кредити и небанково финансиране на МСП; за специални заеми за млади хора, които искат да започнат собствен бизнес; допълнително финансиране от 270 милиона лири за фонда, насърчаващ местното икономическо развитие и заетост; 150 милиона лири за финансиране на големи проекти в ключови градове; 100 милиона лири за създаване на фонд в подкрепа на инвестициите в големи нови университетски изследователски центрове, който ще търси и частно съфинансиране.

Британското правителство си поставя за цел износът да се увеличи повече от два пъти (до 1 трилион лири) до 2020 г., като се насочи към бързо развиващите се икономики. Защото, по думите на Джордж Осбърн „ние продаваме повече на Ирландия, отколкото на Бразилия, Русия, Индия и Китай, взети заедно”. Затова правителството ще помага на износителите от намирането на финансиране до осигуряването на офисни площи в страните с висок растеж.

Икономиката расте, дефицитът намалява

Усилията на британското правителство да съчетае фискалната консолидация с насърчаване на икономическия растеж изглежда започват да дават резултат. Защото при очакван ръст на икономиката от 0,8% тази година, той ще достигне 2% догодина и 3% през 2015 г. А безработицата от 8,7% тази година ще падне до 6,3% до края на периода. Важно е да се отбележи, че тази прогноза, както и всички останали, на които е основан бюджета не е на правителството, а на Службата за бюджетна отговорност (СБО), която е напълно независим орган, създаден през 2010 г.

На европейско ниво в последната година също се насърчава използването на независими макроикономически прогнози при изработването на бюджетите на страните-членки. Освен че осигурява независима прогноза, СБО прави анализ на провежданата от правителството фискална и икономическа политика и оценява постигнатите резултати. Според настоящата оценка има 60% вероятност правителството да изпълни фискалните си цели до края на периода с предложените политики и мерки. Основният риск за британската икономика продължава да идва от ситуацията в еврозоната.

Според СБО бюджетният дефицит е намалял наполовина за последните две години, като се очаква да влезе в европейската норма от 3% през 2014-2015, а в края на периода бюджетът да се доближи към балансирана позиция. Публичният дълг ще достигне 76,3% от БВП през 2014-2015, след което ще започне да намалява. Очаква се публичните разходи да намалеят от почти 48% от БВП през 2009 до 39% от БВП през 2016-2017 г. В рамките на 5 години правителството планира бюджетна консолидация в размер на 155 милиарда лири годишно, предимно под формата на съкращаване на разходите (126 милиарда) и по-малко чрез увеличение на данъците (29 милиарда лири).

В резултат намалява и нуждата от държавни заеми, които от 157 милиарда лири през май 2010 спадат до 126 милиарда лири тази година, 98 милиарда лири в следващите две години и 21 милиарда през 2016-2017 г. Приоритет за правителството е запазването на ниските дългосрочни лихви по британските правителствени облигации (около 2,5%,), защото дори увеличение само с 1% ще струва 21,4 милиарда лири на бюджета до края на периода.