Ало, българската позиция ли е? Не, имате грешка

Ралица Ковачева, March 27, 2012

Има ли промяна в българската позиция относно данъка върху финансовите сделки (ДФС)? И ако има, защо има и в каква посока е промяната? Не за първи път euinside задава тези въпроси, но за пореден път отговорът им не е особено ясен при това, както се оказа, не само за нас. Както вече писахме, от два независими и добре информирани източника euinside научи, че българската позиция по отношение на ДФС е омекнала и вече не е твърдо против. Въпреки настоятелните ни опити и няколкото писма с въпроси до Министерството на финансите, отговор до този момент не сме получили.

А въпросът е важен, защото е част от дебатите по приходната част на европейския бюджет. ЕК предлага ДФС да бъде въведен като нов собствен източник на приходи в бюджета, заедно с т.нар. европейски ДДС. Затова естествено въпросът беше повдигнат по време на конференцията „България и Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020”, организирана от Института за икономическа политика. Моментът за дискусията е твърде сполучлив, предвид разпалването на дебатите по МФР на европейско ниво. Целта на събитието беше именно да бъдат представени българските позиции по основните моменти както от приходната, така и от разходната част на следващия седемгодишен европейски бюджет.

Европейската комисия дава все по-убедителни аргументи в подкрепа на данъка, последният такъв силен аргумент беше изразен от комисаря Левандовски (комисаря по бюджета), според когото въвеждането на ДФС ще намали националните вноски наполовина, каза председателят на комисията по европейски въпроси в НС Моника Панайотова. Минути по-късно г-жа Ирен Русинова, началник-отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите заяви, че ако бъде взето решение ДФС да бъде използван като собствен източник в европейския бюджет, България няма да възрази. Това е нов елемент в българската позиция и неслучайно изказването беше възприето като новина от всички в залата. Напълно логично беше да се предположи, че след като България не е против ДФС като собствен източник в европейския бюджет, очевидно не е против и въвеждането на самия данък. Оказа се, обаче, че не е точно така.

На въпрос на euinside защо българската позиция се е променила, дали от твърдо против е станала изцяло в подкрепа на данъка и с какви аргументи г-жа Панайотова отговори, че не може да коментира защо е променена българската позиция, тъй като и тя току-що е научила за промяната. Ще поканим в комисията по европейски въпроси Министерството на финансите в лицето на заместник-министър Боряна Пенчева, за да обясни какви аргументи са надделели, каза Моника Панайотова. Ирен Русинова допринесе за тоталното объркване с думите, че не знае да има промяна в официалната българска позиция относно въвеждането на данъка. От думите й стана ясно, че по-скоро е добавен нов елемент - ако все пак данъкът бъде приет, България не е против той да се използва като собствен ресурс в европейския бюджет. Това уточнение е важно, защото има страни, които подкрепят ДФС, но искат да бъде събиран на национално ниво, а не да отива в европейския бюджет, например Германия. Европейският парламент пък е на мнение, че данъкът трябва да послужи именно като източник на собствени приходи и да се използва за финансирането на европейски политики.

Г-жа Русинова на свой ред попита дали Институтът за икономическа политика е правил проучване как данъкът би се отразил на българската икономика и финансов сектор. Позицията на икономистите е, че България няма причини да се притеснява от въвеждането му и той не би оказал съществено влияние върху икономиката, нито би отблъснал потенциални инвеститори от българския финансов пазар.

Както знаете, според предложението на Европейската комисия, ако бъде въведен в целия ЕС данъкът върху финансовите сделки ще донесе приходи в размер на 57 млрд. евро. Еврокомисарят на бюджета Януш Левандовски обяви миналата седмица, че ако ДФС бъде приет като източник за собствени приходи, вноските на страните-членки ще намалеят наполовина в бюджета или ще спаднат с общо 54 млрд. през 2020 г. Предложението на ЕК е две трети от приходите от ДФС да влизат в европейския бюджет, като със същите суми се намаляват вноските на страните-членки на базата на техния брутен национален доход, а оставащата една трета да се задържа от страните-членки. Според изчисленията на Комисията, ако бъде въведен данъкът вноската на България ще намалее през 2020 г. със 176 милиона евро.

На последното обсъждане на ДФС от финансовите министри на ЕС Германия постави срок въпросът да бъде решен до края на юни. Проблемът е, че има страни, които са твърдо против въвеждането на ДФС, а тези, които го подкрепят също не са единни - според някои, приходите от данъка трябва да остават в националните бюджети, според други - да отиват в европейския бюджет. Трети пък са за, но само, ако данъкът бъде приет на европейско ниво. Ако това не може да стане, съществува вариант да се приложи принципът на засилено сътрудничество и данъкът да бъде приет само от страните, които искат това. Франция и Германия държат данъкът да се въведе поне за страните от еврозоната. Част от евродепутатите, предимно от левицата, застъпват подобна теза, но парламентът не е единен по въпроса.

Сред страните от еврозоната обаче има такива, които са против ДФС, например Люксембург, който разчита силно на финансовия си сектор и Ирландия, която се притеснява, че ако Великобритания не приложи данъка, бизнесът може лесно да се премести от Дъблин в Лондон. Холандия пък се опасява, че данъкът ще засегне сериозно пенсионните фондове и така ще се окаже, че вместо финансовите институции, той наказва пенсионерите. Очевидно е също, че въвеждането на данъка от ограничен брой страни няма да донесе очакваните ползи, както, ако бъде въведен на европейско ниво.

До края на юни Европейският парламент също трябва да е готов с позиция по темата, а в резултат на преговорите в Съвета да има и яснота за съотношението на силите между страните-членки. Датското председателство на ЕС се ангажира да работи с Европейската комисия, за да се намери необходимият компромис, както и да се предложат алтернативи. Но както обясни данъчният еврокомисар Алгирдас Шемета пред икономическата комисия в ЕП, става дума да се търси компромис по настоящото предложение на ЕК, а не да се измислят нови варианти.

България: Хоризонт 2020