Германия: трябва да вземем решение за данъка върху финансовите сделки до юни

Ралица Ковачева, March 13, 2012

Спорът по въвеждането на данък върху финансовите сделки (ДФС) в ЕС е зациклил от месеци. Аргументите за и против не са се променили, макар някои страни да преминаха от лагера на противниците в този на привържениците на данъка. Единствената новина от последното обсъждане на темата в съвета на финансовите министри от ЕС на 13 март е, че Германия постави краен срок за постигане на съгласие. Ако не се договорим за въвеждането на ДФС на европейско ниво в рамките на датското председателство (края на юни), сме длъжни да потърсим алтернативи, заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле. Това обсъждане далеч не се отличаваше с висок емоционален градус и кръстосване на шпагите, както първото, проведено през ноември 2011г по инициатива на полското председателство. По-скоро, двата лагера вече водят окопна война, докато търсят заобиколен път към целта.

Една от възможните алтернативи, за които говори Волфганг Шойбле, е т.нар. засилено сътрудничество, в рамките на което група страни от ЕС (най-малко девет) могат да въведат данъка. През февруари точно девет страни изпратиха писмо до датското председателство на съюза с призив да ускори преговорите по ДФС, за да бъде постигнато съгласие на първо четене до края на юни. Под писмото са се подписали Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Финландия, Испания, Португалия, Гърция. Проблемът е, че желанието на Германия и Франция беше ДФС да бъде въведен в еврозоната като цяло, а това на този етап изглежда невъзможно. Ирландия е против с напълно логичния аргумент, че ако Великобритания не приложи данъка, бизнесът може лесно да се премести от Дъблин в Лондон.

Други страни от еврозоната също не са във възторг от идеята. Питам се дали е мъдро да въведем ДФС, знаейки че не е въведен в САЩ и други глобални финансови центрове и дали е мъдро да го въведем в ограничен брой страни в ЕС, ако не е въведен в големи европейски финансови центрове като Лондон, попита реторично финансовият министър на Люксембург Люк Фриден. Италианският премиер и финансов министър Марио Монти изрази загриженост относно отражението на ДФС върху икономиката и призова този въпрос да се проучи внимателно. Италия принципно подкрепя данъка, но ако бъде въведен на европейско ниво. Макар формално да заема неутрална позиция, Холандия също изтъкна силни аргументи против ДФС, още повече, че проведените на национално ниво проучвания също са подкрепили тезата против.

Великобритания, разбира се, продължава да е твърдо против ДФС във вида, предложен от Европейската комисия през октомври 2011г. Лондон дори призова ЕС да приложи неговия модел на гербов налог, който носи приходи от 2 милиарда паунда годишно. Другата страна, която е силно против, е Швеция. Не харесваме ДФС и не го искаме на европейско ниво, заяви шведският финансов министър Андерс Борг. Стокхолм не просто е против предложения модел на данъка, а изобщо не е съгласен да се въвежда общ европейски данък, който да пълни европейския бюджет. На което опонира Полша с аргумента, че европейският бюджет по договор трябва да се финансира именно със собствени ресурси.

Чехия и Малта също изразиха за пореден път отрицателни мнения за данъка. България не се изказа в рамките на обсъждането на 13 март, но euinside научи от два независими високопоставени източника, че българската позиция е омекнала и от твърдо против се е променила на 'може и да приемем, ако има общо решение'. Въпреки настоятелните ни опити, до този момент не сме получили официален отговор от министерството на финансите дали това е така. На фона на нищожната вероятност да бъде постигнат консенсус, обаче, подобна позиция е доста удобна. Още повече, че България няма да понесе никакви загуби от въвеждането на данъка, тъй като няма развит финансов сектор. Подобен е случаят на Словакия, която след изборната победа на социалдемократите вече се е обявила в подкрепа на ДФС, съобщи германското списание Der Spiegel.

Датското председателство синтезира основните „чувствителни въпроси”, по които работата трябва да продължи, така: данъчната основа (включването в обхвата на валутни деривати и държавни облигации, както и на пенсионни схеми); структурата на ставките и лицата, подлежащи на облагане; последиците върху икономиката и рисковете от изнасяне на дейността извън Европейския съюз; прилагането на директивата по отношение на финансови институции, установени извън ЕС.

Последното обсъждане по темата в икономическата комисия в Европейския парламент също показа силно разделение между основните политически групи. Комисията трябва да вземе решение през април, а Европейският парламент ще гласува позицията си по въпроса през юни. Дотогава трябва да бъде ясно и разпределението на силите в Съвета на финансовите министри. Очевидно, постигането на съгласие ще зависи от способността на ЕК и на Датското председателство да предложат не просто компромис, а „алтернативи”. На този етап не е ясно дали освен план Б за засилено сътрудничество можем да очакваме промени в самия модел на ДФС, предложен от Комисията. Показателно е, обаче, че "алтернативи" беше най-използваната дума на заседанието на финансовите министри, включително от страна на Германия и Франция.

Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020: Бюджет за Европа 2020