euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Дебатите по следващия многогодишен бюджет на ЕС за периода 2014-2020 година навлизат във фазата на обсъжданията по същество и вече са очертани основните фронтови линии. Миналата седмица в Брюксел се състоя втора конференция по темата, в която участваха представители на националните парламенти и на европейските институции. Тази седмица пък започна с публично обсъждане на бюджета по приоритетни области в Съвета по общи въпроси на ЕС, в който участват министрите на въшните работи и на европейските въпроси. Досега euinside сме писали доста обстойно по основните теми в многогодишната финансова рамка (МФР) и затова сега ще се спра основно на един въпрос, който винаги е в центъра на споровете - механизма за корекции. Разбира се, ще обобщя и най-интересното от протеклите дискусии миналата и тази седмица.

Рабатът

На всеки 7 години Европейският съюз се занимава с въпроса колко голям да бъде общностният бюджет, за какво да бъдат похарчени парите и как най-справедливо да бъдат разпределени те, за да може съюзът да си осигури икономически просперитет. Не случайно алтернативното име на бюджета е финансови перспективи, тъй като основната му функция е да прави инвестиции, от които после да получи възвръщаемост под формата на икономически растеж, заетост и добро глобално позициониране. Дискусията по рамката за 2014-2020 не прави изключение. Основен елемент от разговорите обаче е как да бъде по-честно. Във всички етапи на разширяването си ЕС е общност от икономики в различен етап на развитие, които обаче участват в общностните дела на сравнително равна нога.

Бюджетът се формира на базата на собствени приходи, по-голямата част от които са вноските от националните бюджети на страните-членки, базирани на ДДС приходи, митнически такси. През 1984-а година, една паметна година за Маргарет Тачър (тогавашният британски премиер), във Фонтенбло е договорен принципът за "справедливост" в бюджета. Той гласи, че "разходната политика е в крайна сметка съществено средство за решаване на въпроса с бюджетните дисбаланси", както и, че "всяка страна-членка, която търпи бюджетно бреме, по-голямо в сравнение с относителния й просперитет [брутния национален доход] може да се възползва от корекция в подходящо време".

Обект на такива корекции са пет страни в ЕС - Великобритания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция. Британският случай обаче е най-особен. Механизмът за корекции е един от най-сложните в общностния бюджет и затова за европейската бюджетна рамка в Брюксел се говори, че има само няколко души, които разбират как се формира тя. Затова и Комисията предлага нова система, която да влезе в сила от 1 януари 2014 г. Идеята е механизмът за корекция да бъде заменен от твърда сума, която да бъде приспадана от вноските на страните-членки, тъй като това ще направи бюджета значително по-опростен и прозрачен. Конкретните суми да бъдат основани на текущи предположения и ще е независима от въвеждането на системата от собствени ресурси (данък върху финансовите сделки и ДДС).

Аргументите на Комисията са, че вече са отпаднали голяма част от причините, които досега оправдаваха механизма за корекции. Така например, принципите от Фонтенбло са базирани на факта, че към онзи момент Великобритания е била най-бедната страна-членка, но също така и един от най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС, тогава състоящ се основно от земеделски разходи (60% от целия бюджет). По онова време Великобритания е внасяла твърде голяма сума в европейската система за финансиране, разчитаща силно на собствени приходи от ДДС, основата на който е била особено голяма във Великобритания. От 1984-а година досега обаче ситуацията се е променила значително. Делът на Общата селскостопанска политика (ОСП) в европейския бюджет за 2011 е 44%, а финансирането през ДДС е спаднало забележително. Нещо повече, отбелязва Комисията, в момента Великобритания е една от богатите страни.

Въпреки че, ако попитате консервативния премиер Дейвид Камерън, сам почитател на Маргарет Тачър и ако съдим по бюджета на Великобритания за следващата година, то Великобритания е бедна държава. По време на конференцията по МФР миналата седмица в Европейския парламент многократно беше повдигната темата за реформа на механизма за корекции. За това намекна и датският премиер Хелле Торнинг-Шмид, която заяви, че според нея справедливостта не означава всяка страна-членка да е обсебена от собствената си нетна позиция. "Солидарността е важен принцип", подчерта тя. Реплики, очевидно насочени към големите вносители в европейския бюджет и Великобритания в частност, която засега все още не е повдигнала въпроса за отстъпката си, но защитава твърда позиция в подкрепа на ограничаване на разходите в европейския бюджет, така че да отразяват затягането на коланите в много от страните-членки.

Според председателката на комисията по европейски въпроси в Датския парламент Ева Киер Хансен, настоящата система за корекции не е справедлива и не е устойчиво решение. Тя призова страните, които се възползват от корекциите да променят позициите си. Председателят на комисията по европейски въпроси в чешкия сенат също обяви, че подкрепя премахването на всички корекции и отстъпки. Впрочем, това е за Чехия официална позиция, която беше изразена и по време на дебатите в Съвета по общи въпроси на 26 март. Представител на националния парламент на Литва също обяви, че корекциите са остарели и са твърде много. Според него обаче би било по-реалистично те да бъдат намалени, отколкото изцяло премахнати.

Собствените ресурси

Като цяло споровете за механизма за корекции се водят в рамките на дискусиите за собствените ресурси. Това е тема, която разпалва страстите и е ябълката на раздора в Европейския съюз, въпреки че еврокомисарят по данъчната политика Алгирдас Шемета намекна, че скоро може да се очаква компромис. Впрочем, има не малко сигнали за омекване на позициите, но е интересно да се види компромисът по този въпрос за сметка на какво друго ще бъде. Според два независими източника, до които euinside се допита, българската позиция категорично против въвеждането на ДФС е омекнала драстично. За съжаление, Министерството на финансите не откликна на няколкото наши запитвания по въпроса. В крайна сметка разбрахме, че не става дума за промяна на позицията против въвеждането на данъка, а добавяне на нов елемент: че, ако все пак се стигне до приемането му България не е против той да бъде използван като собствен ресурс.

Както знаете, Европейската комисия излезе с предложение за въвеждането на данък върху финансовите сделки, от който се очаква да постъпят приходи в размер на 57 млрд. евро. Еврокомисарят на бюджета Януш Левандовски обяви миналата седмица, че ако ДФС бъде приет като източник за собствени приходи, вноските на страните-членки ще намалеят наполовина в бюджета или ще спаднат с общо 54 млрд. през 2020 г. Предложението на ЕК е две трети от приходите от ДФС да влизат в европейския бюджет, като със същите суми се намаляват вноските на страните-членки на базата на техния брутен национален доход, а оставащата една трета да се задържа от страните-членки. Според Franziska Katharina BRANTNER от групата на Зелените в Европейския парламент (Германия), това означава сто процента възстановяване към страните-членки, което прави упражнението безсмислено.

Изчисленията на Комисията показват например за България, че ако бъде въведен данъкът вноската ни ще намалее през 2020 г. със 176 милиона евро. На Великобритания ще спадне с малко под 8 милиарда, а на Германия с над 10 милиарда. Данните по страни може да видите тук. При откриването на конференцията, първата част на която беше посветена именно на собствените ресурси, шефът на Европарламента Мартин Шулц прочете дословно положенията в член 311 от Договора за ЕС, в който се посочва, че ЕС трябва да предостави достатъчно ресурси, за да изпълнява целите и политиките си и да бъде финансиран със собствени ресурси. Г-н Шулц подчерта, че дори нетните вносители са ратифицирали този договор. "Собствените ресурси ще сложат край на постоянните противоречия с нетните вносители", каза още той.

100 милиарда евро

Това е сумата, с която няколко страни-членки искат да бъде намалено предложението на Комисията, възлизащо на 1 трилион евро. С искането за 100 млрд. намаление, размерът на бюджета ще се доближи до нивото му в сегашната рамка (2007-2013), малко над 900 млрд. евро. Вероятно не е изненада кои са страните, които искат това - Холандия, Германия, Великобритания, а също и някои от балтийските държави и Чехия. Важно е да се отбележи, че все още няма разбирателство между страните-членки за това как да бъде обсъждан бюджетът. ЕС в този смисъл е разделен на два лагера - на страните, които предпочитат подходът да бъде отгоре надолу, тоест първо да се договори общата сума, а след това приоритетните области (повечето богати страни предпочитат този подход), а другата група, подкрепяна и от Европейския парламент настоява за обратния подход - първо да се обсъждат приоритетните области и след това общата сума.

Германия вече прилага в преговорите първия подход и използва всеки повод, за да заяви, че общата сума не бива да надвишава 1% от брутния национален доход. Предложението на ЕК е за бюджет на стойност 1.05 от БНД под формата на ангажименти и 1% като плащания. Има обаче инструменти, извадени извън рамката, които ако се наложи да бъдат финансирани ще надуят бюджета до 1.11%. Става дума за резерва за спешна помощ, европейския глобализационен фонд, фонда за солидарност, резерв за кризи в земеделския сектор и др. Същата позиция застъпи и Чехия. Холандия поиска освен намаляване на общия бюджет със 100 млрд. евро, това да засегне и всичките пет приоритетни области: умен и включващ растеж; устойчив растеж и природни ресурси; сигурност и гражданство; глобална Европа; администрация. Словения обаче се възпротиви на този подход като обясни, че все още е твърде рано да се обсъжда общата сума, тъй като това ще измести фокуса на дискусиите върху нея и много важни въпроси ще останат нерешени.

Опазване на границите

Сериозни различия се очертават между страните-членки и по приоритетна област 3, която е свързана със сигурността. Съвсем естествено страните от южната периферия на съюза поискаха да се запазят средствата в нея с акцент върху помощта за миграция и убежище. Това са страните, подложени на особено силен имигрантски натиск от Северна Африка, особено след демократичните промени там. Най-ясни говорители на тази група държави се очертават Испания и Португалия. Решение като цяло ще трябва да се търси и в реформата на законодателството на Шенген, тъй като според сегашните положения тези страни са финансово по-натоварени, тъй като са задължени да приемат обратно имигранти, плъзнали из ЕС през тях. Както обясни представителят на Кипър, който ще поеме председателството на ЕС от 1 юли, "убежището и миграцията са колективна отговорност на ЕС".

В този контекст тази група държави се застъпва за запазване на финансирането за политиката на съседство и по-специално за приоритетно финансиране на страните от Южното Средиземноморие. Това е в известен конфликт с виждането на източните страни от ЕС, за които приоритет са страните от Източното партньорство и предприсъединителните инструменти за Западните Балкани. Между другото, Хърватия, която подписа договора си за присъединяване, но ще стане 28-я член на общността догодина, докогато се води само наблюдател, участва в дискусиите като обяви също, че инструментите за подпомагане на демократичните процеси в страните от региона са оказали изключително положително въздействие, включително и върху самата Хърватия и затова трябва да бъдат запазени. Хърватия също така посочи, че от догодина тя ще има една от най-дългите външни граници на съюза и затова подкрепя запазване на финансирането за охрана на външните граници.

Администрация

Друга фронтова линия, която се очертава вече не толкова между самите членки колкото между тях и европейските институции е орязването на бюджета за администрация на Европейския съюз. Франция първа повдигна темата по време на дебатите в понеделник като посочи, че в приоритетна област 5 може да бъдат направени допълнителни усилия за съкращение на разходите. Впрочем България, представена в Съвета от г-жа Бисерка Бенишева, генерален директор на дирекция "Европейски съюз" в МВнР, също се обяви за 5% съкращение на бюджета за всички институции като същевременно обаче се запази географският баланс.

Еврокомисарят по институционалните въпроси Марош Шефчович се възмути от тези искания като посочи, че в предложението на ЕК вече са предвидени 9 млрд. евро сакръщения до 2020, което е сериозна крачка. Той напомни, че страните-членки са натоварили ЕК с допълнителни задачи през миналата година след реформата на икономическото управление, тя трябва да следи изпълнението на поетите ангажименти, икономическите политики на страните-членки, да регулира пазарите, да участва в преговорите за свободна търговия и др. като същевременно прави това на 23 езика.

Ядрени компенсации

Макар изброените по-горе спорни точки да не са всички, които се повдигат в досегашните дискусии по МФР, ще се спра само на още една, по която засега няма спорове, а само ясно заявени позиции - в бюджета да бъдат предвидени достатъчно пари за компенсации на страните, които е трябвало да закриват ядрени мощности. Това са България, Литва и Словакия. Литва не за първи път започва дебатите по МФР именно с този въпрос, който определи като най-важният политически въпрос за Литва. Според страната ЕК не спазва ангажиментите си да гарантира адекватно финансиране, както е предвидено в договора за присъединяване за затварянето на атомната електроцентрала "Игналина". В предложението на ЕК са заделени общо 700 млн. евро за извеждане на ядрени мощности от експлоатация. В текущата рамка са предвидени 375 милиона евро за "Ясловске Бохунице" в Словакия и 865 млн. евро за "Игналина" в Литва.

Този въпрос повдигнаха още Словакия и България. Трите страни бяха подкрепени от Полша. Комисар Левандовски отбеляза, че забележката е взета предвид.

По време на обсъжданията в Съвета в понеделник за пореден път бяха очертани конфликтните линии и по въпроса за това изнесените извън бюджета приоритети да бъдат върнати обратно в рамката; за макроикономическата условност и др., за които ще стане дума по-нататък в процеса на преговори по МФР 2014-2020.