euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Достатъчна ли е „защитната стена” на еврозоната и ще издържи ли евентуални нови трусове, коментираха журналистът от euinside Аделина Марини и икономистът Димитър Ашиков в редовната ни рубрика euOUTside. Както знаете, на неформалната си среща в Копенхаген на 30 март министрите на финансите от еврозоната решиха да обединят заемния капацитет на временния и постоянния спасителен фонд на общо 700 милиарда евро. Като добавим и вече отпуснатите средства за спасителни операции, „защитната стена” възлиза общо на 800 милиарда евро.

Според Димитър Ашиков, дали тя е достатъчна зависи от няколко фактора. Първият е т.нар левъридж, който е в пряка зависимост от кредитния рейтинг на страните-гаранти. Както знаете, малка част от парите в спасителните фондове са внесен капитал, по-голямата част са гаранции на страните, на базата на които се емитират ценни книжа, които се предлагат на финансовите пазари и по този начин се финансират спасителните операции. Но след като Франция и Австрия загубиха отличния си кредитен рейтинг ААА, беше понижен и кредитният рейтинг на временния спасителен фонд. В момента само четири страни от еврозоната имат най-висок кредитен рейтинг, като изискването за спасителния фонд е 6 страни да са с ААА. Ново понижение ще означава страните да внесат още капитал във фонда, за да може той да продължи да набира финансиране, а това ще натовари бюджетите им.

Друг важен фактор, според Димитър Ашиков е да има ясна готовност спасителните фондове да се увеличават, ако се наложи. А това, което виждаме в момента е по-скоро заявка, че фондовете няма да се увеличават или поне преговорите ще бъдат много трудни. В страните донори вече има ясна политическа съпротива за вливане на допълнителни средства в спасителните фондове. Дали сегашните ресурси ще са достатъчни зависи и от „монетарната патерица” на Европейската централна банка, с която тя облекчава спасителните фондове. От една страна ЕЦБ вече дава сигнали, че евтините заеми за банките няма да продължат до безкрайност. От друга страна тези 1 трилион евро, които вече бяха отпуснати имат нисък коефициент на полезно действие, защото банките използват значителна част от тези ресурси, за да оздравят самите себе си, а с малка част купуват облигации на затруднени страни.

От голямо значение е също как се взимат решенията в еврозоната - според Димитър Ашиков, ако те се взимат все така мудно доверието на пазарите едва ли ще се възстанови. Напоследък напрежение на пазарите предизвика новината за испанския дефицит, който е много по-голям от очакваното. Същевременно, до края на юни трябва да приключи рекапитализацията на европейските банки. Тепърва ще стане ясно доколко те могат да наберат пазарен капитал и да се освободят от рискови активи и доколко ще трябва да бъдат подпомогнати от държавите.

Доколкото увеличението на „защитната стена” на еврозоната беше условие, за да се увеличат ресурсите на МВФ, според икономиста това няма да стане лесно, нито пък ще реши проблемите, защото очевидно монетарните мерки не са достатъчни. Освен това, въпросът е свързан с реформата на международните финансови институции, като страните от групата БРИКС поставят условие да бъдат пълноценно представени в управлението на световната икономика. Страните от БРИКС могат без Запада повече, отколкото той без БРИКС, смята Димитър Ашиков. Той обясни, че развиващите се икономики могат да пренасочат част от растежа си в посока вътрешно търсене например и така да поддържат растежа си на прилично ниво с години, докато Западът, който има твърде много инвестиции в тези страни, има повече за губене от намаляването на икономическата активност.

euoutside се осъществява със съдействието на Domani Coffee Roasting Boutique, София, Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" 4.