euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският съюз закъсня с решаването на проблемите в банковата сфера, въпреки че те отдавна бяха известни и това развитие можеше да се очаква, коментира икономистът Димитър Ашиков в редовната ни рубрика euOUTside*. По повод ситуацията с испанските банки той обясни, че там има няколко основни проблема за решаване. Първият е вътрешен - как правителството ще "продаде" идеята за спасяване на банковата система на собствените си избиратели. Испанското правителство беше избрано само преди шест месеца и сега трябва да обясни на хората защо се налага банковата система да се спасява отвън, след като допреди няколко дни имаше бодри изявления, че Испания ще се справи сама, припомни икономистът.

Той обясни, че испанските банки имат непропорционално голямо участие във финансовата система на САЩ - става дума за балансово число около 120 до 150 милиарда евро, което означава, че ако нещо се случи с испанските банки, американската финансова ситема трябва да е готова да понесе този удар. Икономистът е категоричен, че не може да се дават пари от спасителните фондове за директна рекапитализация на банките без да се поставят определени условия на финансовия сектор. И че няма как държавите да продължат сами да упражняват надзор на финансовия сектор, след като очевидно не се справят.

По повод предложението на Европейската комисия за решаването на банкови кризи г-н Ашиков коментира, че мерките в него не са нови, но сроковете за въвеждането им са "отчайващи" - от 2015 г., а срокът за изчистване на банковите баланси дори е 1 януари 2018, "което е нещо като научна фантастика".

Според него основните проблеми на ЕС са, че се води „политика на малките крачки”, която отгоре на всичко не е съобразена със спецификите на отделните страни, а е "един размер за всички". Не може да лекуваш пациенти с различни заболявания по един и същ начин, аргументира се икономистът. Той смята, че кризата в Европа еволюира и вече се намираме в етапа на осъзнаването, че политическата система на практика е един балон, по подобие на имотните балони, защото се е обезценила.

Цената на една политическа система в дадена държава се определя от доверието към нея и нейния капацитет да управлява и то добре, а когато това не се случва, значи в конкретната държава има един политически балон, обясни икономистът. Според него не става дума да се търси радикална промяна на политическата система, но е необходимо тази тема да бъде дискутирана. Още повече, че политическият балон почива на някакви параметри на суверенитета - например, ако страните нямат фискален суверенитет тогава политическата система и политическата борба ще бъдат коренно различни.

След като вече е факт домино ефектът по отношение на държавните дългове и има опасения от домино ефект в банковата система, която е много тясно преплетена в Европа, вече има и ранни индикации за домино ефект в индустриалната сфера, коментира Димитър Ашиков. Той прогнозира, че ако се засегне индустриалния скелет на Европа, пораженията ще бъдат много тежки и ще бъдат поправими в много дълъг период от време. Затова според него на предстоящия Европейски съвет в края на юни лидерите трябва да предприемат много сериозни, големи крачки, защото в противен случай после ще трябва да решават същите проблеми, но в много по тежки условия.

*euoutside се осъществява със съдействието на кафе-бутик за печене на кафе Domani, който се намира в София на улица "Димитър Хаджикоцев" 4.

Пълен текст на разговора

euinside: Здравейте, от много време не се бяхме виждали, но за сметка на това ще се видим сега, за да обсъдим една изключително неприятна тема, тъй като кризата в еврозоната се върна в изходната си позиция и вече имаме пак банкова криза. Има много неща, за които да си говорим с нашия домакин в кафе бутик "Домани" Димитър Ашиков. Както предполагам сте разбрали от постовете ни в нашата Коментарница, Европейската комисия представи едно дългоочаквано предложение за спасяване на закъсали банки. Това предложение много се очакваше с оглед на ситуацията, която се развива в Испания, само че ЕК набързо поля всички очаквания със студена вода като каза "не бързайте, това не се отнася за испанския случай, почакайте до 2015 г., на демокрацията й е нужно време, за да гласува всички приети текстове". Междувременно обаче един испански министър спомена, че Испания вече не може да издържа и ще трябва да поиска помощ за своите банки. Кипър както прогнозира ти преди два месеца, също е на път да поиска и изобщо, задвижва се онзи механизъм, за който си говорихме в продължение на две години, но като че ли вече съвсем до него опряхме, механизмът на доминото - кой ще падне пръв. Така че мисля да започне оттам, каква е точно ситуацията с испанските банки, особено на фона на това, че няма никакво решение как те да бъдат спасени на европейско ниво.

Димитър Ашиков: Ситуацията с испанските банки е нещо като горещ картоф, който се подмята от доста дълго време, откакто започна световната финансова криза. Надеждата беше, че не само испанските банки, а и другите банки в Европа и Северна Америка ще успеят по някакъв начин да се преструктурират, да преобразуват лошите си кредити свързани с имотния балон и с други процеси и по някакъв начин, в течение на няколко години, да се балансират. Случаят обаче не е такъв. Както виждаме, банките продължават да имат тежки проблеми, свързани с лошите кредити и вече сме в една друга фаза, която започна някъде есента на миналата година и малко се коментира. Тази фаза е характерна с това, че отсъства междубанков пазар в Европа. От есента на миналата година беше пределно ясно - всички банки държаха парите си в ЕЦБ и търсеха ликвидност от нея, не търгуваха помежду си.

euinside: И чакаха с нетърпение Марио Драги да седне на председателския стол.

Димитър Ашиков: И чакаха отнякъде да получат ликвидност, най вече от ЕЦБ, залагайки най-различни ценни книжа.

euinside: Които вече са безценни или обезценени?

Димитър Ашиков:Това вече е въпрос на тълкуване. Но проблемът беше ясен още миналата есен, че междубанковият пазар го няма. Тогава не се взеха никакви мерки, смяташе се, че това не е толкова важно.

euinside: Тогава Гърция беше на дневен ред.

Димитър Ашиков: Да, но Гърция все пак е една нищожна част от европейската икономика, а банковата система в Европа е сериозно нещо. Така че имаме период от 9 месеца, ако не и повече, в който европейските банки работят в отсъствие на междубанков пазар. И рано или късно този проблем щеше да се изостри и той започна да се изостря. Ние още през декември коментирахме тук на това място, че сделката с Гърция е ясна, обсъждат се техническите подробности и трябва още от 1 януари да се започне усилено работа по решаване на проблема в банковата система в Европа. Е, това не се случи, банките получиха на два тура ликвидност от ЕЦБ, мина първото тримесечие, всички бяха доволни ...

euinside: А лидерите говореха за растеж, излизане от кризата...

Димитър Ашиков: Но базисните проблеми си стояха. Сега като че ли най-острите проблеми са се концентрирали в испанската банкова система, испанските банки е известно, че са едни от най-пострадалите от т.нар. имотен балон, защото в Испания той беше много ясно изразен, много силно, бурно се разви този процес на ипотечно кредитиране и изобщо на строителство и проблемът с тези лоши кредити и тези неуравновесени баланси най-лесно изпъкна в Испания.

euinside: Това се знаеше отдавна между другото и сме го говорили много пъти тук, че са необходими пари за рекапитализацията на испанските банки, но в крайна сметка се стигна до там, че правителството трябваше да спаси втората по големина, Bankia, това очевидно няма да е достатъчно.

Димитър Ашиков:Тя е четвърта, тя се получи от сливане на други банки, които трябваше да фалират, но това е дълга история с Bankia.

euinside: Последните ще бъдат първи или обратното.

Димитър Ашиков: Тя фактически е нещо като банка-болник.

euinside: Добре, но излиза, че ние постоянно, не само ние, но и всичи институции, които биха могли да вземат някакво смислено решение, стоят и гледат отстрани и изразяват увереност в способността на испанското правителство да се справи с кризата. Дори и днес това беше казано.

Димитър Ашиков:Има няколко тежки политически проблема, свързани с банковата криза в Испания. Първият проблем е вътрешен, т.е. как правителството, образно казано, ще «продаде» идеята за спасяване на банковата система на собствените си избиратели. Все пак, това правителство беше избрано преди около шест месеца, ако не ме лъже паметта.

euinside: Съвсем прясно е.

Димитър Ашиков: И на шестия месец трябва да обясните на хората как банковата система трябва да се спасява отвън, като допреди няколко дена имаше бодри изявления, че Испания сама ще се справи с проблема. Между другото в Испания в момента текат три вида одит. Единият одит е финансов и той в петък ще бъде представен на борда на МВФ и, дай Боже, в понеделник да видим текста на този финансов одит, хайде да го наречем с българската дума ревизия, на състоянието на финансите в Испания. Той ще покаже държавните финанси, ще покаже дълга и други неща.

euinside: И ще покаже може ли Испания сама да се справи.

Димитър Ашиков: Той е нещо като моментна снимка на финансовото състояние на Испания. Паралелно текат два други одита, които са специално поръчани за оценка на състоянието на испанските банки. Те ще бъдат готови след около две седмици, тогава ще се види реалното състояние на банковата система. В момента Испания е в много неудобна позиция, защото от една страна вижда тежкото състояние на банките, от друга страна още чака да получи тези одити и да види какъв е техният резултат и едва на базата на тези одити да поиска реално помощ, официално. А има и един външнополитически момент, свързан с това, че Испания, ако иска външна помощ за своите банки трябва да създаде един много тежък прецедент и това е да се променят правилата, които касаят новосъздадените фондове.

euinside: Постоянният спасителен фонд и временният ...

Димитър Ашиков: Така че да могат директно да финансират банките.

euinside: Е това е големият въпрос, за който и ирландският премиер Енда Кени настояваше, временният, а след това от 1 юли и постоянният спасителен фонд да започнат да заемат директно пари на банки, а не на правителствата, както е сега.

Димитър Ашиков:Да, но това ще създаде един много тежък прецедент, защото ако това се случи по повод испанските банки можем да си представим каква опашка ще се оформи.

euinside: Това е и причината Германия да е против, нали?

Димитър Ашиков: След това идват кипърските банки, след това идват гръцките банки, след това идват италианските банки, нищо чудно да се наредят и френски банки.

euinside: А какво да кажем, може ли да се наредят и германски банки? Мисля че пак днес беше или вчера бяха със свален рейтинг шест германски банки, три австрийски, сред които и известни имена.

Димитър Ашиков:Не вярвам, все пак това е въпрос на имидж и германците, и австрийците едва ли ще допуснат техни банки да поискат външна помощ.

euinside: Все пак това е част от ...

Димитър Ашиков: Но ако се променят правилата на играта, се създава един огромен прецедент и това означава, че банките имат спасителна линия в лицето на тези фондове и могат да си продължат постарому както са свикнали и имат начин да бъдат финансирани, дори спасявани, рекапитализирани и т.н. през тези фондове, които са предназначени по принцип за подпомагане на държавите от еврозоната, а не на банки, които са все пак частни акционерни дружества, има голяма разлика. И това е въшнополитическият проблем, защото тази идея трудно може да бъде продадена на германския избирател и на други избиратели в Северна Европа как техните данъци ще отидат за спасяване на частни акционерни дружества в Южна Европа. Това е накратко външнополитическият проблем, но има и много други проблеми. Мога да ви дам за пример друг, който вече е международен проблем, защото испанските банки имат непропорционално голямо участие във финансовата система на САЩ, било чрез клонове или чрез дъщерни дружества и чрез смесени финансови институции (joint ventures), те може би имат по-голямо участие, отколкото германските банки в Северна Америка. И едно тяхно спасяване означава, че европейският данъкоплатец трябва да спасява испански банки, които да продължат своите операции в САЩ. От друга страна, когато испанските банки са в тежко финансово положение, мисля че директно и индиректно сумата в Северна Америка касае едно балансово число около 120 до 150 милиарда евро, което означава, че американската финансова система трябва да е готова да понесе този удар, ако се случи нещо с испанските банки.

euinside: А тя не е готова да го понесе.

Димитър Ашиков:Защото от това ще пострадат тези финансови институции, които пряко или непряко са под испански контрол или отчасти са под испански контрол в САЩ. Така че се оказва, че европейският данъкоплатец трябва да плати изчистването на балансите на испанската банкова система, която има непропорционално и нереално високо участие на американския банков пазар.

euinside: Това ли е причината всички да очакваха с такова нетърпение днешното [6 юни] предложение на Европейската комисия?

Димитър Ашиков: Всички очакваха и американците също бяха силно изнервени, защото от това зависи не малка част от финансовото здраве на Уолстрийт.

euinside: Да, да, президентът Обама миналата седмица проведе видеоконферетни връзки с четирима европейски лидери, изпрати специален пратеник в Европа във връзка с предстоящия пореден животоспасяващ Европейски съвет, но така или иначе това, което ЕК предложи не е това, което всички искаха да чуят.

Димитър Ашиков:Комисията друго не можеше да предложи, защото тя прави нещо, което е обичайната „политика на малките стъпки”. Тя си има някаква програма, има си теми за банките, теми за растежа, за екологията и т.н. ЕК си работи по програма и решенията са примерно, че ще се разработи една програма, която ще бъди на три етапа - първият ще бъде превенцията и предпазване от риск, което го има на много места в националните банкови надзорни политики.

euinside: Но не във всички.

Димитър Ашиков: Второто, което е повлияно от американските събития от началото на кризата е, че всяка банка трябва да си напише т.нар. живо завещание, т.е.ако тя е пред фалит, да речем, трябва да има един подробен план как да се преструктурира - дали да се раздели на части, какви части от бизнеса ще останат и т.н. - понеже банката най–добре знае собственото си състояние и трябва да си направи един план, нещо като post mortem. Това е вторият етап, който днеска се обсъждаше като втора мярка и третата мярка е т.нар. bailout, което означава изчистване на лошите дългове, които имат банките. Това не е нищо ново, но сроковете бяха отчайващи за въвеждането на тези неща, като се предвижда те да започнат да работят от 31 декември 2014, което е твърде късно, а пък за третата стъпка за изчистване на балансите мисля, че беше 1 януари 2018, което е нещо като научна фантастика.

euinside: И при това положение остава другата опция. Тъй като очакванията бяха, че всъщност с това предложение Комисията ще постави основите на така лелеяния и обсъждан напоследък банков съюз, който също ще бъде обсъждан и от лидерите в края на юни, всъщност те с какво остават – да решат дали постоянният спасителен механизъм да се включи, но той и да се включи, както ти каза преди малко, това ще е лош прецедент. Какво им остава, какво може да се случи?

Димитър Ашиков: То не е само лош прецедент, това което в момента се случва, е един от последните опити да се получат пари без ангажименти - дайте да спасяваме банките, защото те са много зле. Съответно, в цялата история на финансовите кризи до момента, включително и последната, когато се спасява една финансова институция се поставят редица условия. Този, който дава парите, има определени условия. Вземете случая с Ирландия, вземете случая с Обединеното кралство, където една от банките стана 40% държавна, другата стана 60% държавна, да не цитирам имена. Т.е. този, който дава парите - в случая държавата - поставя някакви условия, правят се някакви стриктни планове и се придобива контрол върху тази финансова институция в определени случаи. Но в испанското искане такова нещо няма в момента, при тази трактовка. Просто тези новите фондове, които са създадени, те трябва да рекапитализират и да подпомагат банките, а какви са условията? Няма баланс.

euinside: Т.е. нужно е да се преформулират условията, които да са за конкретни случаи какво и откъде да се направи.

Димитър Ашиков: Това е все едно на вас да ви искат пари, а вие да нямате никакви условия.

euinside: Т.е. както е за тези държави, които са под програми, така да бъде и с банките – ще направите това, това и това и ще получите толкова.

Димитър Ашиков: Условията са ясни, примерно те най-силно се артикулират от германската страна - че трябва да има общ банков надзор, че трябва да има общ банков съюз и т.н., което съответно означава загуба на известен финансов и банков суверенитет.

euinside: Което никой не иска.

Димитър Ашиков: Е никой не иска, но то не работи. Вие стигате до една ситуация, в която испанската държава чака да й се направи външен одит на банковата система. Тя не знае ли какво е състоянието на собствената й банкова система? Тя нали си има банков надзор, има си централна банка в Испания, ако те не могат да надзирават и да регулират този сектор, по-добре да го отстъпят и някъде централно в Европа да се извършва това.

euinside: Да, но срещу това ще изпищят всички северни държави ...

Димитър Ашиков: Ами, който не може да си управлява банковата система значи той не я заслужава.

euinside: Да, но тогава трябва да има критерии за това кой не може да се справя.

Димитър Ашиков: Това са условията - ако искате да ви се спасяват банките, трябва да отстъпите контрола и надзора върху тях. То е ясно.

euinside: Нещо като както стана с Гърция.

Димитър Ашиков: Да допуснем хипотетично, че тези пари се дадат на испанските банки от съществуващите фондове, без съществени условия. Това означава, че този банков надзор в Испания ще продължи да функционира, както до момента, т.е. те няма да знаят испанците какво става в банковата система и периодично ще правят външен одит. Е как да им се дадат пари? Няма как да стане.

euinside: Каква е твоята прогноза, според теб накъде вървят нещата? Не изглеждат никак добре.

Димитър Ашиков: Ами нещата си вървят по план. Както говорихме и преди месеци, когато нищо съществено не се прави нещата вървят в точно определена посока.

euinside: Ти беше прогнозирал предния път, че Испания ще поиска заем след френските избори.

Димитър Ашиков:Да, просто това беше политически момент, те горе–долу издържаха до френските избори, за да не създават политически и други сътресения, минаха френските избори и аз общо взето познах. Не се радвам много, защото прогнозата не беше розова, беше негативна.

euinside: Никак даже.

Димитър Ашиков:Също си мислех, че кипърците няма по този начин да закъсат преди да минат гръцките избори, но те първите избори просто се провалиха, сега ще чакаме на 17-и да видим какво ще стане. В момента има затишие и в Португалия.

euinside: Но то е съмнително.

Димитър Ашиков: Но то е съмнително, да. Оттук нататък политиката на малките стъпки, в които Европа беше шампион и политиката на «one size fits all”, както с дрехите които ги има в магазина - един размер става за всички - с това нещо вече е ясно, че не може да се продължи. Трябва да се търси някаква друга формула, крачките трябва да са по-големи, кройката трябва да е съразмерна за всеки един.

euinside: И да са малко по бързи ...

Димитър Ашиков: Не може с малки стъпки да вкарате всички държави в един общ калъп, примерно на бюджетни икономии, на увеличение на пенсионната възраст, всяка държава си има специфика.

euinside: Но когато се вземе предвид спецификата, веднага се започва да се говори за двойни стандарти и за такива неща, а пък наистина всяка специфика е различна.

Димитър Ашиков: Ами представете си, че влизат трима болни с три различни диагнози в болницата и вие ги третирате по един и същ начин и после ви обвиняват, че имате двойни стандарти. Какво означава това? Единият болен, примерно от бял дроб, другият има счупен крак, третият не знам какво и вие казвате, че на всеки трябва индивидуално да му се направи план на лечението, нали така? И когато декларирате това нещо, отивате при лекаря и му казвате, какви са тия двойни стандарти!

euinside: Да, именно.

Димитър Ашиков:Всичките ще ги лекувате по един и същ начин - завивате ги в мокър чаршаф ...

euinside: И който оцелее.

Димитър Ашиков:И каквото стане. Така че трябва мерките да са по кройката на всеки един от участниците в еврозоната.

euinside: Ами те се опитаха това да правят с процедурата за дисбалансите, опитват се да го направят и с мерките за растеж и така нататък, но изглежда сякаш вече е съвсем изтървано положението.

Димитър Ашиков:Човек не е нужно да е оксфордски професор, за да види, че в Гърция кризата беше фискална - прекомерен дефицит, прекомерно раздут дълг, неконтролируем, т.е. тя има фискални корени.

euinside: Ами не само, има и политически корени.

Димитър Ашиков: Политическият е отделен въпрос, тя е много дълга тема.

euinside: Да, така е, но когато налагаш лечение, трябва да вземеш предвид и това.

Димитър Ашиков: Да, но коренът на кризата в Гърция беше кристално ясно, че се крие във фискалната област – хроничен бюджетен дефицит, който се задълбочава, съответно набъбва дългът неконтролируемо и т.н. Обаче в Испания кризата няма фискални корени все още, дори в момента. Вече почва да се проявява, но това вече е вторичен белег. В Испания коренът на кризата беше в банковата система, която имаше прекомерно раздути баланси, прекомерно голям левъридж и прекалено голям брой, огромно относително тегло на трудно събираеми съмнителни кредити, свързани със строителния бизнес и много други неща. Така че вие не може да третирате Гърция и Испания с едни и същи лекарства, след като генезисът, коренът на проблема е тотално различен.

euinside: А пък Ирландия е съвсем трета вселена.

Димитър Ашиков: Ирландия има трета диагноза, пак ви казвам, не е необходимо да сте професор по икономика, за да го видите това нещо.

euinside: Но като цяло всичко се дължи на голямата взаимосвързаност и може би това подвежда към общи решения?

Димитър Ашиков: Трябва да се види какво се вижда на повърхността и какво има под повърхността като проблем. В крайна сметка, всички проблеми цъфнаха като проблеми на бюджета, проблеми на дефицита.

euinside: Да, основно за това се говореше.

Димитър Ашиков:Но когато това се случи, това е все едно, когато човек вдигне температура. Човек може да вдигне температура вследствие на множество заболявания и е много повърхностно да смятате, че трябва да се борите да смъкнете тази температура в нормални граници.

euinside: Обикновено това се прави, докато не стигнат нещата до тежкото положение.

Димитър Ашиков: Но причините за тази висока температура са различни в различните страни, дължат се на различни заболявания, най-общо казано. И то лесно се вижда. В Италия основният корен на проблемите беше съществено изоставане в производителността. Италия нямаше нито сериозни бюджетни и фискални проблеми, Италия нямаше сериозни банкови проблеми ...

euinside: Но Италия е с голям дълг.

Димитър Ашиков:Италия винаги е била с голям дълг, това трябва да се знае. Италия традиционно си има малко по-голям дълг, отколкото другите, тя има исторически ...

euinside: Това е като с кръвното, има хора с малко по-високо кръвно ...

Димитър Ашиков:Тя си е малко хипертоник в това отношение. Италия има в предишни периоди много по-голям дълг от сегашния. Но Италия има друга динамика на конкурентоспособността на индустриалното производство, което в момента липсва.

euinside: Да, но в момент на инвеститорско недоверие този голям дълг се превръща в проблем, нали?

Димитър Ашиков: Той започва да се превръща в проблем, защото вие виждате една обща монетарна зона, каквато е еврозоната, която подхожда с едни и същи рецепти към различни болнИци. Всички тези инвеститори обикновено правят доста сериозни проучвания и изследвания, когато инвестират и подхождат с инвестиционни намерения и когато видят, че тази зона се менажира по един такъв неадекватен начин, те съответно се притесняват и виждат по-голям риск.

euinside: Добре, като си говорехме в началото на годината за това, че трябва да се направи нещо за банките и то незабавно, да започнат наистина от първия работен ден, след като това не стана и след като стигнахме до тази ситуация, какво може да се направи и изобщо избегваема ли е тази ситуация? Защото, ето вече пак започнаха, всичко се преповтаря, но може би с доста по-страшна сила от октомври миналата година - да се предрича колко време й остава на еврозоната, на еврото изобщо, два месеца, три месеца. Ти как ги виждаш нещата?

Димитър Ашиков: Виждам ги еволюционно, както говорехме, само да го повторя за минута. Тръгнахме от едни конкретни проблеми в отделните страни, които са най-остри и най-значими. Както говорихме за Гърция, за Испания и т.н. В един момент това всичко еволюира във фискална криза, гледат се вече големите дефицити, гледа се вече набъбването на дълга, падането на рейтингите и на банките в съответната страна, и рейтинга на държавния дълг, качването на доходността по дълга, т.е. все по-трудното обслужване на този дълг - това е следващата фаза на еволюцията. По-следващата фаза на еволюцията, която в момента тепърва започва, е осъзнаването, че на практика има нещо като подобие на политически балон. Т.е. вие имате една политическа система, която все повече хора и все повече експерти започват да я схващат като балон.

euinside: Честно казано, започвам малко да се притеснявам от това говорене за политическата система.

Димитър Ашиков: Ами имате едно правителство в Испания, което е избрано преди шест месеца и на шестия месец иска външна помощ. Това означава, че то виси във въздуха, поради ред причини, може би не само вътрешни, то не е способно да се справя с менажирането на финансовата система, на бюджетната система, изобщо с управлението на страната, най-общо казано. Това го наблюдавахме и в Гърция, това го наблюдавахме и в Италия, имахме служебни правителства, експертни правителства.

euinside: Ние с теб си говорихме преди време точно за това как политическите сили изобщо не откликват и не се адаптират към новите реалности.

Димитър Ашиков:В момента стигаме до следващата еволюционна фаза на кризата в Европа, когато трябва ясно да се очертаят проблемите с т.нар. политически балон. Т.е. имате една политическа система, която очевидно в тази си конфигурация, в това си състояние не може да решава текущо тези проблеми.

euinside: Какво имаш предвид под политически балон - това редуване постоянно на избори или?

Димитър Ашиков: Ами както с имотния балон - мислите, че нещо струва еди-колко си, а то фактически не струва толкова, то е обезценено.

euinside: И балонът като се спука?

Димитър Ашиков: Примерно вие имате надежда в испанското правителство, сега с надежда очакваме гърците да изберат едно правителство и то да тежи, да има цена, все едно златно покритие да има и да свърши определена работа.

euinside: Чакахме и французите.

Димитър Ашиков:Ами ако то се окаже един балон, който не може да свърши никаква работа?

euinside: Да, това е много сериозен въпрос.

Димитър Ашиков:Затова говорим за политически балон. Фактически цената на една политика и на една политическа система в дадена държава се определя от доверието към нея и нейния капацитет да менажира и да върши определена работа и то по добри стандарти. Когато това не може да се случи и ние го наблюдаваме, че не се случва, можем да го квалифицираме, че там в конкретната държава има един политически балон, т.е. една политическа система, която е толкова олекнала, че доверието в нея е много ниско, тя много трудно може да реализира определени мерки, определени решения и т.н.

euinside: Но мисля, че Уинстън Чърчил го беше каза това и мисля, че думите му все още са валидни, че може политическата система да не е съвършената, но по-добра на този етап няма.

Димитър Ашиков: В сегашния й вид тя е балоновидна.

euinside: Но така или иначе, по-добра няма, по-добър ли е вариантът в Китай или в Русия?

Димитър Ашиков:Не говоря, че трябва да се смени радикално, но този въпрос трябва да се постави по някакъв начин, да се дискутира.

euinside: Да се европеизира.

Димитър Ашиков:Защото вие виждате как имаме среща след среща в продължение на повече от година и се обсъждат едни и същи проблеми, те периодично се потискат и периодично изплуват. И когато говорихме още преди година какво може да свърши в Европа и аз ви казах, че най лесно може да се свърши това, което може да се свърши на хартия, колко хартия се изписа?

euinside: Много.

Димитър Ашиков: Много хартия се изписа по всякакви проблеми и всякакви проекти, и планове, обсъждания и т.н.

euinside: Ама ето само това предложение на Комисията е 171 страници и беше раздадено на журналистите.

Димитър Ашиков: Тя хартията се трупа като планина и както виждате, ситуацията става все по-тежка и по-тежка и процесите се задълбочават.

euinside: Явно наистина сме стигнали до някакъв етап, в който е много трудно да се види напред. За мен лично, а и все повече се говори за този вариант - или вървим към свръхдържава, или кой откъде е.

Димитър Ашиков: Ами ситуацията е, има една такава народна поговорка в България "куче пази джанка" - нито може да я яде, за нищо не му е тая джанка, но я пази. В момента всяка държава в Южна Европа си пази някакъв суверенитет, който тя не може да го усвои.

euinside: Не може, не й върши никаква работа.

Димитър Ашиков: Иска си тотален суверенитет върху собствената си банкова система, въпреки че не може да се справи с нея.

euinside: А в някои държави кучетата лаят докато пазят, националистите да речем.

Димитър Ашиков:Тези държави имат просто някаква представа за суверенитет върху нещо, което фактически те не могат да го усвоят.

euinside: И то много отдавна не се простира само в границите, които те си мислят, което е другият проблем.

Димитър Ашиков: Разбира се. Обаче си го бранят, защото това е съществен елемент от конструкцията на политическия балон. Политическият балон почива на някакви параметри на суверенитета. Примерно вие, ако нямате фискален суверенитет тогава политическата система в дадена държава ще бъде коренно различна. И политическата борба ще бъде коренно различна, ако примерно вие не може да правите каквото си искате във фискалната област.

euinside: Хем можете, хем не можете, донякъде ...

Димитър Ашиков: В крайна сметка една крайна идея за европейско министерство на финансите и тогава ще се види реалното измерение на политическите балони в Южна Европа.

euinside: Много се обсъждат тези неща и сега отново се залагат много високи очаквания за юнския съвет на лидерите, ти споделяш ли ги тези очаквания или малко има изтощение от това?

Димитър Ашиков: Ами както говорихме преди малко, политиката на малките крачки и на общия калъп не работи.

euinside: Т.е. този път трябва да бъде "големият взрив"?

Димитър Ашиков: Трябва да се предприемат много сериозни, големи крачки.

euinside: Ако няма «голям взрив» сега, на 28 и 29 юни мисля, че е Съветът, ако няма нещо, което да е радикално, за каквото ти говориш, какво може да се случи?

Димитър Ашиков:Това означава, че същите проблеми трябва да се решават на един по-късен етап, в много по тежки условия.

euinside: Колко по-тежки условия?

Димитър Ашиков: Ами както виждате трендът не е положителен - в момента ние говорим за домино-ефект по отношение, да речем, на държавния дълг, каскадно имаме държави, които все по-трудно обслужват дълга си. Част от този домино-ефект е изпадане на някои държави от пазарите - тези, които са по програми в момента, те не могат да се рефинансират на пазара, да емитират държавен дълг и облигации. Имаме опасения и от домино ефект в банковата система, защото тя е много тясно преплетена в Европа. В момента имаме ранни индикации за домино-ефект в индустриалната сфера, защото виждаме как се променят индексите на индустриалното производство и други съпътстващи индекси и имаме ясно изразени индустриални зони в Европа. Испания е може би третата индустриална зона в Европа - след Рур и Ломбардия в Северна Италия, Каталуния е третата по величина индустриална зона в континентална Европа. Така че и по индустриална линия може да тръгне домино-ефект, а той вече е много по-базисен.

euinside: Въобще няма да говорим за оскъдицата на кредитиране на малкия и среден бизнес и нервността сред най-обикновените хора, които са останали без работа, безработицата е висока.

Димитър Ашиков: Ако се засегне индустриалния скелет на Европа, пораженията ще бъдат много тежки и ще бъдат поправими в много дълъг период от време.

euinside: Ако изобщо. Не ми се искаше да завършваме по този изключително песимистичен начин, кафето сигурно ти стана по-горчиво от обикновено.

Димитър Ашиков: Аз пия по 7-8 кафета на ден, така че съм свикнал.

euinside: Да и ти си като гърците малко - взимаш колкото се може заеми и докато стане нещо. Не е смешно, наистина не са добри перспективите, но така или иначе, не искам да засилвам прекалено много очакванията от юнския съвет, но факт е, че и самите лидери си казват, че това е времето, в което трябва да се вземат много важни решения. Предстои да видим какви ще бъдат те, така че се надявам, че ще се виждаме отново, за да можем да видим накъде вървят нещата и в какъв свят живеем, в крайна сметка. Така че довиждане и до нови срещи.